Аристокрацията на монголите
Монголите остават един от най-загадъчните нации на азиатския континент. Бидейки необразовани номадски племена с извънредно разнородна просвета, парцел и етнически състав, те съумели да се обединят в мощна империя, чиито войски в продължение на няколко десетилетия завладели големи пространства – в това число цялостен Китай и половината Европа. Естествено е през днешния ден да се следи интерес както към техните военни триумфи и достижения, по този начин и към битовата им просвета и най-много към метода на живот на ръководещия пласт – монголската аристокрация.
Дълго време историците не можеха да дадат точна формулировка на явлението „ монголска аристокрация “. Разпръснатите племена не имали огромно благосъстояние, защото нямало икономическа основа за обогатяване под формата на уседнала селскостопанска просвета. Бидейки чергари (номади), монголите дълго време се подчинявали на йерархията на родово-общинната система. Но последователно в границите на всеки улус (тази дума значи племе и в това време територията, която заема) последователно почнала да се оформя хайлайф – нойони (старейшините на знатните родове) и багатури (известни и уважавани воини).
Постепенно те съсредоточили в своите ръце властта и благосъстоянието, което зависело от количеството добитък (коне и овце), принадлежащ на знатния монгол – това била главната полезност за чергаря. За да завоюва поддръжка „ от народа “, елитът подарявал като признателност за честност част от стадата си на „ харача “ (членове на другите родове).
По време на обединяването и завоевателните походи на Чингис хан и неговите потомци, обликът на воина-владетел бил на огромна респект – непрекъснато на кон, постоянно в борби и сражения, който живеел сложния и недопечен живот на своите бойци.
Но въпреки всичко макар, общо взето, своята непридирчивост към несгодите на войната, монголската аристокрация проявявала жив интерес към обогатяване, като натрупала полезности и плячка, награбени в походите. Казано по-простичко: била много алчна. В това отношение, общо взето, не се различавала кой знае какъв брой от елитите на което и да било общество, в която и да било ера – в това число, както можем да видим, и в нашата лична.
Монголският аристократ прекарвал по-голямата част от живота си в огромни и дребни завоевателни походи. Това се отнасяло както за военачалниците от всевъзможен сан, по този начин и за самите Чингизиди – потомците на великия хан. Като дете и младеж младежът се научавал превъзходно да язди и да владее оръжието – само че даже не ставало дума за някаква културна и писмена просветеност. Жените играели подчинена роля и от ранна възраст майките ги подготвяли за фамилен живот – за разлика от мъжете, те оставали в улусите на родината си.
След поредицата завоевания почнали закономерни от историческа позиция промени: монголите се заселвали в завладените от тях страни и проявявали интерес към първокласния живот. Така в своето всекидневие елитът почнал да се обкръжава с лукс. Въпреки, че благородните монголи траяли да живеят в шатри, украсата им станала по-богата. Те се обкръжили с огромен брой прислужници, които приготвяли храната, грижели се за господарите си, а също по този начин ги забавлявали и осигурявали развлечения в свободното време. Любимото развлечение на монголския хайлайф за целия интервал на Средновековието бил конен лов – най-подходящото занятие в безкрайните степи. В персийската хроника „ Джами ат-таварих “, който е формиран под управлението на известния летописец от еврейски генезис Рашид ад-Дин (1247-1319), могат да се намерят редица илюстрации, където са изобразени монголски аристократи. Вижда се, че при започване на XIV век облеклата на елита стават по-богати и първокласни.
До постепенния напън на исляма през ХІV век измежду монголската аристокрация царяла цялостна религиозна приемливост: някои от князете в двора на хановете били тенгрианци-шаманисти, други мюсюлмани, трети християни-несторианци. Далеч неслучайно през ХІІІ век съветският княз Александър Невски предпочел съдействието с монголите, в сравнение с подчинението през западния католически напън – той знаел доста добре, че където стъпят католиците, всички би трябвало да станат католици или да умрат; до момента в който монголите желали единствено да се заплаща налог (при това напълно поносим) и не се интересували от религиозните въпроси измежду подчинените им нации. Нещо повече, известни са случаи, когато монголски князе давали дарения за ремонт и градеж на православни църкви.
Ханските наместници в завладените региони последователно се асимилирали в локалното население. Например Газан-хан, внук на внука на Чингис хан, приел исляма и стана наместник на Персия. Може би точно тази асимилация, която се следила много постоянно измежду аристокрацията, довела и до разпадането на Монголската империя.
–
