Монархията е най-старата форма на управление в Обединеното кралство, в

Монархията е най-старата форма на ръководство в Обединеното кралство, в която кралят или кралицата извършват ролята държавен глава.

Британската монархия е конституционна, което значи, че кралят няма законодателна самодейност – тя е съсредоточена в Народното събрание. Той от своя страна излъчва състава на изпълнителната власт – премиера и министрите.

Задълженията на монарха

Монархът назначава министър-председателя и министрите в кабинета, открива парламентарните сесии, слага кралския щемпел върху законите, признати от Народното събрание, като по този метод те биват обнародвани.



Тя ръководи Тайния съвет, състоящ се от видни политици, само че има съвещателен темперамент. Посреща и изпраща задграничните посланици, назначава съдии по предложение на Народното събрание и организира ежеседмична визита с министър-председателя.

Откъснатата позиция на монарха от политическите решения му разрешава да спомага за приемствеността след промяната на ръководство в страната. За 70 години кралица Елизабет II е назначила 15 премири, които са били от разнообразни политически партии.

Представителните функционалности

Въпреки че монархът няма законодателна или изпълнителна власт, той продължава да играе значима роля в живота на страните от Общността на нациите, включваща 53 самостоятелни страни, които са били част от Британската империя.

Монархът е държавен глава на още 14 страни, измежду които са Австралия, Канада, Ямайка и Нова Зеландия.

Кралят извършва ролята на държавен глава, като съставлява националната еднаквост, единение и горделивост, дава чувство за непоклатимост и последователност, публично признава триумфа и високите достижения и поддържа идеала за доброволческа работа.

В това вземат участие и останалите членове на кралското семейство.

Президентството - модерната форма на монархията

В парламентарните републики президентската институция замества тази на монархията. Президентът извършва ролята на държавен глава, обнародва законите, привиква и разпуска Народното събрание, взе участие или е патрон на благотворителни начинания, ръководи препоръки с присъединяване на представители на изпълнителната власт.

Една от разликите е, че ри президента няма заместничество - той се избира за избран мандат.

Подобна е ролята на президента в Германия, който се избира от Федералното заседание, а не от жителите - изборът му е заобиколен.

Пряко определените президенти имат по-разширани функционалности като законодателна самодейност или опция да постановат несъгласие върху закони на Народното събрание - благоприятни условия, които монархът няма.