Интересни факти за Мона Лиза на Леонардо
Мона Лиза, известна още като Джоконда, се споделя, че е портрет на Лиза Герардини, брачната половинка на флорентински търговец на име Франческо дел Джоконда. Иновативното изображение в половин дължина демонстрира дамата, седнала на стол с едната си ръка, опряна на стола, а едната – на ръката. Използването на сфумато основава чувство за меко успокоение, което се излъчва от нейното създание, и влива на фоновия пейзаж с бездънен натурализъм. Светлинният цвят основава дълбока дълбочина в това парче, което кара окото да се движи през картината. Но точно нейната загадъчна усмивка притегля фена, дружно с мистерията какво се крие зад тази известна усмивка.
Тази работа е една от най-емблематичните за Леонардо по голям брой аргументи. Предишните портрети от това време се концентрираха върху представянето на външния тип на гледача, личността на субекта, загатната единствено посредством алегорични предмети, облекла или жестове. И въпреки всичко в тази желанието на Леонардо беше да улови освен това от просто сходство. Искаше да покаже нещо от нейната душа, което реализира с огромния си акцент върху нейната изключително ексцентрична усмивка. Тя не просто се усмихва за художника; тя е уловена в избран миг на възприятие. Зрителят остава да се чуди какво си е мислила, какво може да значи усмивката и коя е тя. Двусмислеността на израза ни приканва да се ангажираме с работата на персонално равнище, защото резонираме със самото хуманистично обрисуване на това, че сме хванати по средата на страстите. Пейзажът също е значим за доставянето на това възприятие за психика. Имаше доста спекулации по отношение на произхода на местонахождението му, само че по-широко се пояснява, че е мислено, измислена компилация от мозъка на Леонардо, която също би могла да намекне за влизането ни в мечтания вътрешен свят на Мона Лиза.
Тази картина е била високо почитана и заобиколена от възприятие на страхопочитание непрестанно през последните петстотин години, откогато е нарисувана. Той е въодушевил и доста художници. Рафаел го употребява за рисунка през 1504 година Безброй писатели са писали за нея, като френския стихотворец Теофил Готие през 19-ти век, който я назовава „ сфинксът, който се усмихва толкоз мистериозно “. Пародира се безпределно от Юджийн Батай Мона Лиза на карикатуриста от 1883 година, която пуши лула, до готовата продукция на Марсел Дюшан от 1919 година, която я демонстрира с мустаци и брада. През 1954 година Салвадор Дали основава своя автопортрет като Мона Лиза, а през 1963 година Анди Уорхол я включва в своя главен копринен щемпел с Мона Лиза „ Тридесет са по-добри от една “. Нейният облик също е възпроизвеждан безпределно върху голям брой щампи, плакати и търговски артикули на актуалните пазари на известна просвета.
