Какво четат на децата в 4-и клас
МОН ДА ПРОВЕРИ КОЙ И КАКВО ЧЕТЕ НА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ.
Внесох сигнал до Министерството на образованието във връзка абсурда с детската брошура " Да пробудиш драконче ".
Родители от Хасково сигнализираха, че по самодейността " Разказвачът на приказки ", подкрепена от МОН и Държавна организация за българите в чужбина на 4-ти и 5-ти клас е четена въпросната книга. Цитатът, който разбуни духовете е " въобще не се чукахме онази вечер " и " Ти се разсъни и ми го пъхна ". Книгата е избрана от рецензията като етнофентъзи, само че въпросът е подобаваща ли е за подрастващи, изключително за 4-ти и 5-ти клас?
Благодарение на този скандал разбираме, че МОН и Регионалните инспекторати по образованието не наблюдават и не са осведомени какво тъкмо се чете на децата в учебно заведение по програмата " Разказвачът на приказки ". Това е извънредно притеснително, тъй като явно страната не се интересува какво се случва в българските учебни заведения и по какъв начин се предлага на вниманието на учениците.
Според мен следва да има някакви правила и надзор какво, на кого и по какъв начин се чете и дава като литература в учебно заведение. Очевидно тематиката за чукането и пъхането (сексуалните отношения) не са подобаващи за 4-ти клас, а и едва ли е в интерес на половото обучение в учебно заведение нещата да се свеждат до блъскане и пъхане. Нека МОН да разпореди инспекция и да се откри за какво това е позволено. Нещо повече - да се вземат ограничения сходни изцепки да не се случват отсега нататък.
Случаят повдига редица въпроси какво тъкмо има в образователното наличие, какво се предлага като спомагателна литература за чете и какво тъкмо вършат НПО-та в образованието. Както се оказва, без даже да е прегледан материалът, той се вкарва в образователния развой. Този диалог е много просрочен, само че би трябвало да бъде извършен. Нужна е една необятна социална полемика по тази тематика кой и по какъв начин може да влиза в образователните заведения и да става част от просветителния развой. Хилядите поректи и проектчета, годишно осъществени в българските учебни заведения, евентуално крият и други сходни " изненади ".
(От Facebook, Заглавието е на редакцията)
Внесох сигнал до Министерството на образованието във връзка абсурда с детската брошура " Да пробудиш драконче ".
Родители от Хасково сигнализираха, че по самодейността " Разказвачът на приказки ", подкрепена от МОН и Държавна организация за българите в чужбина на 4-ти и 5-ти клас е четена въпросната книга. Цитатът, който разбуни духовете е " въобще не се чукахме онази вечер " и " Ти се разсъни и ми го пъхна ". Книгата е избрана от рецензията като етнофентъзи, само че въпросът е подобаваща ли е за подрастващи, изключително за 4-ти и 5-ти клас?
Благодарение на този скандал разбираме, че МОН и Регионалните инспекторати по образованието не наблюдават и не са осведомени какво тъкмо се чете на децата в учебно заведение по програмата " Разказвачът на приказки ". Това е извънредно притеснително, тъй като явно страната не се интересува какво се случва в българските учебни заведения и по какъв начин се предлага на вниманието на учениците.
Според мен следва да има някакви правила и надзор какво, на кого и по какъв начин се чете и дава като литература в учебно заведение. Очевидно тематиката за чукането и пъхането (сексуалните отношения) не са подобаващи за 4-ти клас, а и едва ли е в интерес на половото обучение в учебно заведение нещата да се свеждат до блъскане и пъхане. Нека МОН да разпореди инспекция и да се откри за какво това е позволено. Нещо повече - да се вземат ограничения сходни изцепки да не се случват отсега нататък.
Случаят повдига редица въпроси какво тъкмо има в образователното наличие, какво се предлага като спомагателна литература за чете и какво тъкмо вършат НПО-та в образованието. Както се оказва, без даже да е прегледан материалът, той се вкарва в образователния развой. Този диалог е много просрочен, само че би трябвало да бъде извършен. Нужна е една необятна социална полемика по тази тематика кой и по какъв начин може да влиза в образователните заведения и да става част от просветителния развой. Хилядите поректи и проектчета, годишно осъществени в българските учебни заведения, евентуално крият и други сходни " изненади ".
(От Facebook, Заглавието е на редакцията)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ