Защо детето не говори на 2, 3, 4 години
Момичетата би трябвало да изрекат първите си думички преди 1-годишна възраст, а момчетата до 1,5 години, съгласно стандартите за развиване. Като се вземат поради самостоятелните особености на развиване на всяко дете, нормално на възраст под 2 години всички би трябвало да имат боеприпас от 30-50 думи в речника си.
- Между 1 и 2 години речникът на детето се състои приблизително от към 30 думи. Като една от тях наложително е „ Не “.
- Между 2 и 3 години езиковите качества нарастват неведнъж. На 3 години речникът на детето се състои от към 500 думи. То е в положение да ги комбинира по този начин, че да сформира малко изречение с ясно значение.
Ето за какво, в случай че детето не е проговорило, е належащо да се консултирате с доктор и логопед.
„ Дълбоките речеви разстройства, според от техния темперамент, по един или различен метод
лимитират умственото развиване като цяло
Това се случва както заради взаимопроникващото единение на речта и мисленето, по този начин и заради нарушаването на естествената връзка с другите. Последното обеднява познания, страсти и други прояви на личността " , М.Е. Хватцев.
Всички неговорещи 3-годишни деца (независимо от повода за неналичието на реч) имат потребност от консултация и оценка от психолози и психиатри. Ако детето не проговори и след 6-7 години, доста психиатри вършат умозаключение за второстепенен понижен разсъдък.
В огромна част от случаите
ранните занимания с логопед дават резултат
Той съумява да се оправи с нарушаването или да облекчи положението на детето. Ако изчакате (след 2 години) то да проговори, психическите проблеми нарастват. Емоционално волевата сфера от ден на ден се нарушава, държанието на детето се утежнява и висшите психологични функционалности - памет, внимание, мислене, разсъдък, изостават спрямо тези на връстниците му.
При продължителна задръжка на речта, цялостната логопедична промяна лишава повече време и са нужни от ден на ден и повече спомагателни експерти, които да работят редом с логопеда.
До 90% от аргументите, заради които детето не приказва, могат да бъдат избрани и преодоляни благодарение на логопед-дефектолог, защото нелогопедичните аргументи за неналичието на тирада са много редки. И когато логопед работи взаимно с други експерти,
той би трябвало да бъде водещият
През последните години все по-често родители на деца, които не са проговорили, се обръщат към лекари, вместо към логопеди. Това е по този начин, тъй като от ден на ден страни в света, минават към интернационалната подредба на заболяванията ICD-10, която включва речеви разстройства, с които се занимава логопед. И в случай че по-рано невролозите не са имали право да напишат повода за неналичието на тирада, преди да получат логопедично умозаключение, в този момент те са длъжни да посочат повода. Проблемът е, че лекарите учат логопедия единствено един месец (17 лекции), а логопедите учат неврология една година. Логопедите не могат да работят като невролози, до момента в който невролозите бяха принудени да работят и като логопеди. Ето за какво, в случай че доктор диагностицира - забавено развиване на речта, забавено психовербално развиване, алалия, разстройство от аутистичния набор, аутизъм, нехарактерен аутизъм - това не значи нищо. Необходимо е да се консултирате и с логопед.
Проблемът с речевите разстройства става все по-чест във всички европейски страни и в Америка.
Родителите години наред обикалят лекарите, пробвайки се да схванат за какво детето не приказва, организират доста ненужни, скъпи прегледи и когато на 5-6-годишна възраст въпреки всичко стигнат до логопед, в множеството случаи чуват: „ Няма да мога да доведа детето до цялостната норма, къде бяхте по-рано. “
Защо не ме потърсихте на време “
Броят на децата, диагностицирани с разстройство от аутистичния набор, аутизъм, атипичен аутизъм, в последните години се е нараснал няколко пъти. Често лекарите не знаят какво е алалия (двигателна, сензорна, сензомоторна). И заради сходството на някои от признаците, те слагат диагноза „ аутизм “ на всички.
В резултат това, забавянето в говорното развиване, което логопедите биха могли да поправят навреме, не се лекува, а заради изгубено време става нелечимо.
Затова в доста логопедични уеб сайтове ще прочетете: „ Ако детето ви не приказва, тогава не губете време, а незабавно отидете на логопед “.
Не всеки логопед е подобаващ:
- логопедът би трябвало да има висше логопедично обучение (5 години образование в университета) или магистърска степен (6 години образование в университета), защото бакалавърът не учи цялата тирада разстройства и неврология.
- Логопедът би трябвало да има богат опит в сполучливата промяна на всички речеви нарушавания, с цел да знае динамичността на смяната в признаците.
Източник: logopedistskipe.com, акомодация Мона Василева / Новите родители
