Инфлуенсъри от миналото: Момичетата на Гибсън
Момичетата на Гибсън са единствено серия от рисунки, оповестени в списание LIFE през 1908 година, само че все пак тези скици оказват надълбоко въздействие върху културата от началото на 20 век.
Разбира се, Момичетата на Гибсън също са красиви, високи, с фигури като песъчлив часовник и с първокласно небрежни прически. Но също така – и може би най-важното – те са повече или по-малко изобразявани като равни с мъжете.
И въпреки всичко упованията за хубост, разпространявани от тези девойки, също се смятат за спънка за феминизма, а „ идеала за женственост “, който те съставляват, е употребен като оръжие от женомразците.
Чрез фамозните си изображения на дами, които играят тенис и голф, плуват, карат колела и яздят коне, илюстраторът Чарлз Дана Гибсън разпространява визията, че една жена може да бъде атлетична и самостоятелна и въпреки всичко да се счита за съвременна.
Той също по този начин поддържа концепцията, че би трябвало да е обществено задоволително дамите да развиват свободно своите гении и ползи към изкуствата. В последна сметка рисунките на Гибсън срещат доста консерватори с един по-прогресивен взор върху дамите, в който те имат лична автономност.
Въпреки че няма едно съответно „ автентично “ момиче, което въодушевява Гибсън, необятно се приема, че първите му рисунки са основани по облика на известния модел Евелин Несбит.
Евелин Несбит
Други считат, че вдъхновението за доста от скиците идва от брачната половинка на Гибсън Ирен Лангхорн. Но самият илюстратор твърди, че модела му на женственост е просто реакция на типовете освободени дами, които към този момент вижда в американските градове.
Чарлз Гибсън и Ирен Лангхорн
Идеалната жена на Гибсън също нормално е от горния ешелон на междинната класа; макар че художникът има интерес да изследва разнообразни обществени сфери и произходи. Момичето е умело и самонадеяно и постоянно поддържа дамския си етикет.
„
Тъй като при започване на века се следи повишаване на автономията на дамите, този интервал също се смята за ерата на „ новата жена “, в която дамите търсят тъждество и благоприятни условия посредством функции в публичната сфера. Това е интервалът на суфражистите – дамите, които търсят радикална обществена смяна.
Илюстрациите на Гибсън са по-удобната за патриархата версия. Дали ги празви по този начин, тъй като гледа отвисоко на „ Новите дами “ или просто тъй като просто желае да продаде повече рисунки, може да се спори.
Докато Момичето е еманципирано до степен, в която евентуално има работа или посещава лицей, тя не би стигнала до такава степен да бъде последовател на придвижването за изборно право. Поне не обществено.
Илюстрациите на Гибсън постоянно изобразяват дамите в разсъждение по какъв начин да заловен по-богат брачен партньор. „ Новата жена “ постоянно остава необвързана; било по желание, било тъй като рядко се намирал брачен партньор, който вярвал в цялостното тъждество.
Също надалеч от женственото облекло, носено от девойките на Гибсън, „ Новата жена “ избира да се облича допустимо най-удобно за своята работа и спортни действия – което от време на време значи, че употребява обичайно мъжко облекло.
Някои хора настояват, че Момичето на Гибсън е в действителност първият народен стандарт за хубост за американските дами. Освен в печата, тези изображения намират място и върху разнообразни артикули, в това число чинии, пепелници, покривки, калъфки за възглавници и за столове, сувенирни лъжици, вентилатори, стойки за чадъри…
Популярността на Момичетата прониква в съвсем всеки аспект от американския живот в продължение на две десетилетия. С наближаването на 20-те години на предишния век, личността на виталната и дейна Гибсън дама продължава да проправя пътя на динамичните дами да оставят своя исторически отпечатък.
Междувременно „ Новата жена “, както знаем през днешния ден, ще продължи да открива промени, за които даже най-еманципираното Момиче на Гибсън може единствено да мечтае.
