Момчето си отива. Ха да ви видя сега кой ще

За Кирил Петков и руската рулетка със законите

Момчето си отива. Ха да ви видя в този момент кой ще ни построи седем моста над Дунав, цех за електрически автомобили в Ловеч и най-малко три тунела под Стара планина. В това изречение синтезирам дребна част от искрено смешната страна на Кирчо-Петковото престояване в политиката.

При него смешното постоянно се е преплитало с патологичното, усмивката постоянно е имала втори проект, от който изскачат вродени дефекти и някакъв необикновен тип натрапчиво-фалшива веселба, необяснима за неспециалисти.

Впрочем и експертите към този момент 4 години мълчат, без значение че имаха задоволително материал, с цел да слагат умозаключение и да потърсят съответно лекуване. Но дотук с рецензията към лекари, дотук и със относително по-забавната част от това, което всеобщата политическата нелепост стовари на целокупния ни народ. Защото това момче се застоя прекомерно дълго с оглед натрапчивата си ментална неплатежоспособност.

Сам по себе си Кирил е неповторим освен тъй като цялостното му наличие в политиката е белязано с жестоко потъпкване на всевъзможни закони и поведенчески правила.

Човек, който самоуверено си играеше на съветска рулетка с правото и в никакъв случай не се простреля смъртоносно. Вероятно тъй като настойниците му бяха мощни, а всеобщата толерантност – безпределна. Може и поради друго. Нещо, което никой от нас не допуска. Така или другояче, този случай предстои на дълги изследвания. Защото е клиничен за цялото общество.

Може да прозвучи познато, само че в този момент сме длъжни да ви напомним хронологията на цялото Кирчово наличие в политиката и всекидневието на българите.

Присъствие, стартирано с лъжата за двойното поданство, за която необикновен принос има и президентът Румен Радев, който се предоверява на новия кадър и не подлага на инспекция подадената от него декларация. Декларация, оказала се документно закононарушение, което е наказуемо. Но не и у нас. Прокуратурата даже не открива в тази ситуация закононарушение. Тя какво ли е открила…

Малко повече сякаш проверяващите органи се заиграха с доближената на Киро Лена Бориславова, която, с цел да стане нашият воин длъжностен министър на стопанската система, фалшифицира подписите на членовете на съдружие „ Корал “.

Целта бе Петков скоростно да бъде изваден от управлението на сдружението, с цел да няма спънка да седне в министерското кресло. Фалшивите документи са импортирани в Агенцията по вписвания.

Въпросната Лена ще съпътства политическото съществуване на бъдещия министър председател от самото начало. Една двойка, за която се пяха песни, пускаха се фотоси от квартири и се разказваха митове. Една особена връзка, скрепявана във времето и неподвластна на никакви задръжки. Колкото и обикновено да звучи, в дъното са парите. Като тези, които Лена получава от министъра на стопанската система Кирил Петков под формата на контракт за една адвокатска адвокатска фирма, в която тя работи. Така става нормално – прозата измества поезията, тъй като душата е спокойна, когато е нахранена.

Нямаше никаква лирика и в връзките на съпредседателя на парламентарната група на ПП-ДБ Кирил Петков с министъра на електронното ръководство Александър Йоловски, който пред държавното обвиняване разкри, че му е реализиран напън и са му отправяни закани.

И това се случи малко преди Петков да изстреля популярната фраза: „ Направихме леко ала-бала. Истината е, че ние сме 10 % с Демократична България, с всичко “. Записът бе публикуван от Радостин Василев и повдигна основателни подозрения за операции на предварителните избори посредством машините. Малко по-късно в отчет на ДАНС бе изобличен заместник-министърът на електронното ръководство от „ Продължаваме промяната “ Михаил Стойнов в нерегламентирано снимане на тайните кодове на машините за гласуване…