Момче, ама това е далече. Сигурен ли си? - Да,

Момче, но това е надалеч. Сигурен ли си?

- Да, имам работа там.

Във Видин?... Ама сигурен ли си?

Така реагира касиерката на БДЖ в централната гара на Пловдив на желанието ми да поема едно премеждие с трен за най-северозападната железопътна точка в България.
Реклама
Тази нейна реакция до известна степен има и смисъл, защото бърза инспекция в Гугъл демонстрира, че маршруът Пловдив - Видин лишава 9 часа и 15 минути по разписание, в случай че няма никакви закъснения, спирания или други нормално съпътстващи пътуването с трен прекарвания в България. И това е и бързият маршрут. Бавният е над 15 часа.

Общо взето, обрисува се пътешестване, което е по-дълго и с повече прекачвания спрямо влака от Берлин до Париж или от Франкфурт до Лондон. А в случай че изберете да пътувате с бавния трен от Пловдив до Видин, ще ви е нужно толкоз време, едвам стигнете с полет до Китай.
Билетен конфликт
Първата значима крачка по този вътрешнодържавен маршрут е пазаруването на билет - нещо, което единствено по себе си може да е премеждие при железниците. За да получите най-автентичното допустимо преживяване от пътешествието, е целесъобразно да отидете персонално ден по-рано в централната гара на Пловдив, с цел да си вземете билета от жив човек на касата.

Изпитанията стартират от самото редене на касата, защото то не следва един ясно предназначен ред, а е по-скоро последващо правилото на лешоядите. Това се получава, когато има две работещи каси, за които по принцип би трябвало да има две обособени опашки, само че уви, това не е по този начин. В случая зад първите двама клиенти, които си купуват билетите, стоят в изключителна приближеност, че дори бихте помислили, че са дружно, един-двама души, а по-късно се ниже индийска нишка, в която всеки дебне да изскочи пред другия в освободилото се място в последния миг, заобикаляйки вероятността да се прецака с корав избор да чака по-дълго зад една каса. Резултат от което много постоянно е размяната на кръвожаден погледи или директна вербална борба, която съвсем постоянно не прави нищо друго с изключение на да накара другите да чакат повече.
Реклама
След като преминете през първото тестване и потвърдите няколко пъти решителността да пътувате до Видин, ще стигнете досега на заплащане. Тук официално има два избора: с към момента преобладаващия " кеш " и по-рядко потребления за обществен превоз - карта. В случай че изберете първия, можете да забележите, че рестото ви ще бъде извадено от остаряла кутия от катък, предопределена за касичка (в съответния ден толкоз преливаше с банкноти, колкото надали в миналото е била цялостна с млечния продукт).

Вторият способ е безусловно противоположен за касиерките. Необяснимо, тъй като всякога, без да е ясна повода, когато се опитате да заявите предпочитание да заплатите с карта в БДЖ, най-често бихте получили назад взор, смесен с въздишка вид " офф ей тоя ". Вероятно е обвързвано с това, че на пловдивската гара не всички каси разполагат с работещи или изобщо налични постерминали, поради което вие и касиерката би трябвало да се разноските до другия завършек на редицата каси, с цел да заплатите.

Междувременно има няколко запитвания, произнесени в началото с равнище шепот до ескалиращо равнище на неспокойствие, което не улеснява разбираемостта на въпросите, до момента в който не потвърдите нещо, което не разбирате какво е или не ви се скарат. Най-често става въпрос дали желаете първа класа или втора. На питане каква е разликата сред първа и втора класа, много постоянно отговорът, който можете да получите, е: " Ми то няма, единствено в цената ".

В последна сметка всичко е уредено - в 3:08 в неделя сутринта потеглям за Видин.
Късно вечер в Пловдив мъчно можете да си намерите градски превоз. Фотограф: Антон Чепилски