Молдова каза да на ЕС, но на косъм. Какво означава това за Мая Санду
Молдова сложи на референдум въпроса за бъдещето си в Европейския съюз. Хората гласоподаваха „ за “ присъединението към Европейски Съюз, само че едвам с малко над половината гласове. Какви са аргументите за този резултат и по какъв начин той ще се отрази на проевропейската президентка Мая Санду?
Малко над половината гласоподаватели в Молдова гласоподаваха „ за “ присъединението на страната към Европейския съюз ( Европейски Съюз ), по тематиката в неделя при близо 100% преброени гласове.
Тази неуверена победа обаче надалеч не е резултатът, на който се надяваше проевропейската президентка Мая Санду .
Като свика референдума за Европейски Съюз, Санду искаше да се възползва от, както и от дивидентите, които натрупа след преодоляването на бурната инфлация в страната.
Инфлацията беше частично подбудена от енергийната диверсификация от Русия – един от главните цели на Санду през първия ѝ мандат и знак за отдалечаване от Москва и доближаване към Европейски Съюз.
Изходът от референдума до последно не беше явен макар непрекъснатата социална поддръжка за европейската интеграция на Молдова, която доближи 63% в социологическо изследване броени седмици преди вота.
През 2022 година страната публично подаде кандидатура за участие в Европейски Съюз, а година по-късно беше обявено, че Европейски Съюз стартира с Кишинев.
На самия референдум в неделя 50,46% от гласоподавателите в Молдова гласоподаваха „ за “ бъдещето на страната в Европейски Съюз при 99,77% преброени гласове. Очаква се допитването да докара до смяна в Конституцията, тъй че в нея да бъде включена задачата за присъединение към Европейски Съюз.
Едновременно с референдума се организираха и президентски избори, на които се очакваше Санду да победи. Тя в действителност стана първа с 42% от гласовете, само че те не ѝ бяха задоволителни да си подсигури втори мандат на поста.
Затова след две седмици Санду ще се изправи на балотаж против втория по резултат кандидат – Александър Стояногло , социалист и някогашен основен прокурор, който завоюва 26% от гласовете на първия тур от президентския избор. За Санду това няма да бъде елементарно след неуверения резултат от референдума за Европейски Съюз.
Президентските избори и референдумът за принадлежността на Молдова към Европейски Съюз се организираха на фона на изказвания, че.
Между Русия и Европейски Съюз
И двата избора в разпокъсаната някогашна руска република, която споделя граница с нападнатата от Русия Украйна , се смятаха за мощно геополитически – както от жителите на Молдова, по този начин и от външни наблюдаващи, които наблюдават за признаци на антизападна изразителност и ерозиращо единение.
Анализаторът Денис Ченуса от немския университет в Гисен неотдавна назова Молдова евентуална „ колебаеща се страна “ трендове.
Макар че гласуването с „ да “ на референдума проправя пътя към „ необратимостта на европейския курс “ в Молдова, нежната преднина не е задоволително мощна легитимация на стремежите на Санду към Европейски Съюз.
Неувереният резултат в интерес на принадлежността на Кишинев към Европейски Съюз може да предвещава нов интервал на политическа неустойчивост и митинги с апели за наново броене на гласовете и обвинявания в машинация и от двете страни.
Тази неустановеност и евентуална неустойчивост вършат Молдова още по-уязвима за интервенция от страна на Русия, която я счита за близка страна. Москва в някогашна руска база в мощно рускоезичния сепаратистки район на Молдова – Приднестровието .
В ранните часове на понеделник Санду сподели, че „ незаконни групировки дружно с задгранични сили “ са се пробвали да „ купят 300 хиляди гласа “ – двойно повече от предходните догатки за следен избор, направени от чиновниците на службите за сигурност и правоприлагащите органи.
По-късно денем представител на Европейската комисия ( Европейска комисия ) сподели, че референдумът в Молдова се е провел на фона на „ невиждана интервенция “ и „ заплашване “ от страна на Русия и нейните подставени лица в изборния развой. Москва.
Руската интервенция
Сътрудникът на основания в Берлн център „ Карнеги “ за съветски и евразийски проучвания Максим Саморуков неотдавна предизвести, че въпреки „ инструментариумът на Русия [за въздействие в други страни] да се е стеснил доста “ след нахлуването ѝ в Украйна, дребният размер на Молдова прави пазаруването на гласове по-лесно, в сравнение с в доста други страни.
През идната година в Молдова ще се проведат и парламентарни избори. Предполага се, че Кремъл евентуално ще ускори акциите си за дезинформация и интервенция в поддръжка на проруски партии като Партията на социалистите на Стояногло против демократичната ръководеща Партия на действието и солидарността на Санду.
За Санду обаче първата задача ще бъде да завоюва втория тур на изборите на 3 ноември против Стояногло, който идва от самостоятелния район Гагаузия , където преобладават проруските настроения.
Някои анализатори предвиждат, че Санду няма да се оправи елементарно с тази задача и ще бъде осъдена на балотажа за това, че е свикала референдума в толкоз поляризирана конюнктура.
Малко над половината гласоподаватели в Молдова гласоподаваха „ за “ присъединението на страната към Европейския съюз ( Европейски Съюз ), по тематиката в неделя при близо 100% преброени гласове.
Тази неуверена победа обаче надалеч не е резултатът, на който се надяваше проевропейската президентка Мая Санду .
Като свика референдума за Европейски Съюз, Санду искаше да се възползва от, както и от дивидентите, които натрупа след преодоляването на бурната инфлация в страната.
Инфлацията беше частично подбудена от енергийната диверсификация от Русия – един от главните цели на Санду през първия ѝ мандат и знак за отдалечаване от Москва и доближаване към Европейски Съюз.
Изходът от референдума до последно не беше явен макар непрекъснатата социална поддръжка за европейската интеграция на Молдова, която доближи 63% в социологическо изследване броени седмици преди вота.
През 2022 година страната публично подаде кандидатура за участие в Европейски Съюз, а година по-късно беше обявено, че Европейски Съюз стартира с Кишинев.
На самия референдум в неделя 50,46% от гласоподавателите в Молдова гласоподаваха „ за “ бъдещето на страната в Европейски Съюз при 99,77% преброени гласове. Очаква се допитването да докара до смяна в Конституцията, тъй че в нея да бъде включена задачата за присъединение към Европейски Съюз.
Едновременно с референдума се организираха и президентски избори, на които се очакваше Санду да победи. Тя в действителност стана първа с 42% от гласовете, само че те не ѝ бяха задоволителни да си подсигури втори мандат на поста.
Затова след две седмици Санду ще се изправи на балотаж против втория по резултат кандидат – Александър Стояногло , социалист и някогашен основен прокурор, който завоюва 26% от гласовете на първия тур от президентския избор. За Санду това няма да бъде елементарно след неуверения резултат от референдума за Европейски Съюз.
Президентските избори и референдумът за принадлежността на Молдова към Европейски Съюз се организираха на фона на изказвания, че.
Между Русия и Европейски Съюз
И двата избора в разпокъсаната някогашна руска република, която споделя граница с нападнатата от Русия Украйна , се смятаха за мощно геополитически – както от жителите на Молдова, по този начин и от външни наблюдаващи, които наблюдават за признаци на антизападна изразителност и ерозиращо единение.
Анализаторът Денис Ченуса от немския университет в Гисен неотдавна назова Молдова евентуална „ колебаеща се страна “ трендове.
Макар че гласуването с „ да “ на референдума проправя пътя към „ необратимостта на европейския курс “ в Молдова, нежната преднина не е задоволително мощна легитимация на стремежите на Санду към Европейски Съюз.
Неувереният резултат в интерес на принадлежността на Кишинев към Европейски Съюз може да предвещава нов интервал на политическа неустойчивост и митинги с апели за наново броене на гласовете и обвинявания в машинация и от двете страни.
Тази неустановеност и евентуална неустойчивост вършат Молдова още по-уязвима за интервенция от страна на Русия, която я счита за близка страна. Москва в някогашна руска база в мощно рускоезичния сепаратистки район на Молдова – Приднестровието .
В ранните часове на понеделник Санду сподели, че „ незаконни групировки дружно с задгранични сили “ са се пробвали да „ купят 300 хиляди гласа “ – двойно повече от предходните догатки за следен избор, направени от чиновниците на службите за сигурност и правоприлагащите органи.
По-късно денем представител на Европейската комисия ( Европейска комисия ) сподели, че референдумът в Молдова се е провел на фона на „ невиждана интервенция “ и „ заплашване “ от страна на Русия и нейните подставени лица в изборния развой. Москва.
Руската интервенция
Сътрудникът на основания в Берлн център „ Карнеги “ за съветски и евразийски проучвания Максим Саморуков неотдавна предизвести, че въпреки „ инструментариумът на Русия [за въздействие в други страни] да се е стеснил доста “ след нахлуването ѝ в Украйна, дребният размер на Молдова прави пазаруването на гласове по-лесно, в сравнение с в доста други страни.
През идната година в Молдова ще се проведат и парламентарни избори. Предполага се, че Кремъл евентуално ще ускори акциите си за дезинформация и интервенция в поддръжка на проруски партии като Партията на социалистите на Стояногло против демократичната ръководеща Партия на действието и солидарността на Санду.
За Санду обаче първата задача ще бъде да завоюва втория тур на изборите на 3 ноември против Стояногло, който идва от самостоятелния район Гагаузия , където преобладават проруските настроения.
Някои анализатори предвиждат, че Санду няма да се оправи елементарно с тази задача и ще бъде осъдена на балотажа за това, че е свикала референдума в толкоз поляризирана конюнктура.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ