Трънливият път на Молдова към ЕС
Молдова направи сложна, само че значима крачка към Европейски Съюз. Така могат да бъдат систематизирани резултатите от състоялия се преди дни референдум за присъединението на страната към Евросъюза. Вотът беше извънредно оспорван, като поддръжниците на евроинтеграцията изпревариха нейните съперници с по-малко от % – 50,38% против 49,62%. Освен това, актуалният държавен глава Мая Санду, която е известна с проевропейските си възгледи, завоюва най-вече гласове на състоялите се паралелно с референдума президентски избори. Тя, обаче, не съумя да събере задоволително огромна поддръжка за победа на първия тур и отива на балотаж с проруския претендент на социалистите Александър Стояногло. Всичко това се случи на фона на изказванията, че Москва се е намесила в изборния развой, пробвайки се да спре опитите на Кишинев да откри по-тесни връзки със Запада.
В деня след двойния избор, Санду съобщи, че гласуването е било подложено на „ невиждана “ офанзива от „ незаконни групи “, които се пробвали да купят стотици хиляди гласове и да „ подкопаят демократичния развой “. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на собствен ред акцентира, че изборите не са били свободни и загатна, че резултатите са манипулирани. Коренно друга е позицията на Брюксел. „ Гражданите на Молдова взеха историческото решение да обвържат бъдещето си с Европейския съюз, макар масираната интервенция и хибридната акция на Русия и нейните сътрудници за подкопаване на демократичния избор в страната “, означи представителството на Европейски Съюз в Кишинев. Какво се знае до този миг за намесата на Москва в изборите? И пред какви провокации е изправена Молдова?
After decades under the Kremlin’s influence, Moldova started a concerted shift toward the EU in 2020. That has touched a nerve with pro-Russian forces looking to pull it back into Moscow’s sphere of influence
— Bloomberg (@business)
Дългата ръка на Кремъл
Молдова подаде своята кандидатура за участие в Европейски Съюз през 2022 година, а година по-късно беше даден старт на договарянията. Важна роля в този развой изигра Санду. Тя пристигна на власт през 2020 година, когато на първия тур на изборите за нея гласоподаваха 36% от упражнилите правото си на избор, а 33% поддържаха проруския ѝ конкурент. На последвалия балотаж Санду реализира безапелационна победа. Според анализаторите, обстановката сега е сходна, като преднината на президента е още по-голяма (за нея гласоподаваха 42% от гласоподавателите, а за съперника ѝ, подсилен от партия, отказваща да осъди съветската инвазия в Украйна – 26%). Въпреки това, преизбирането на Санду въобще не е несъмнено, изключително като се има поради влиянето, което Кремъл оказва върху протичащото се в Молдова.
Шокиращи детайлности за съветската интервенция в състоялите се в страната избори разкри началникът на полицията Виорел Чернаутану на конференция в Кишинев. Според следствието, през септември и октомври от Русия в Молдова са били преведени близо 40 млн. $. По думите на Чернаутану, схемата почнала да работи още напролет, само че в навечерието на двойния избор броят на осъществените преводи повишен доста. Голяма част от средствата пристигнали от Илан Шор – проруски предприемач, наказан задочно на 15 години затвор от молдовски съд по обвинявания в банкова машинация в размер на 1 милиарда $. Освен това, Конституционният съд забрани активността на неговата партия „ Шор “. Въпреки това, той провежда отдалечено редица митинги против държавното управление на Санду. По-рано тази година, олигархът получи съветско поданство и към този момент живее в Москва.
Moldovan authorities said the country’s police uncovered a transfer of $39m (€36m) from the sanctioned Russian bank Promsvyazbank, intended for electoral corruption in Moldova.
— EUobserver (@euobs)
Властите в Молдова прибавят, че в схемата за рушвет на гласоподаватели са забъркани над 520 души, като всеки от тях е застрашен от тежка санкция или до три години затвор. Световните медии напомнят, че Шор неотдавна предложи в своя обява в „ Телеграм “ да заплати на всеки, който гласоподава срещу участието на Молдова в Европейски Съюз на състоялия се референдум. Има и още една любопитна детайлност – през април 2024 година милиардерът разгласи основаването на нов политически блок, наименуван „ Победа “ и издигна президентската кандидатура на Василий Боля от молдовската групировка „ Възраждане “. Само месец преди този момент, Боля посети нашата страна по покана на българската партия „ Възраждане “ и участва на честванията по случай Трети март на Паметника на свободата на връх Шипка.
Между Русия и Европейски Съюз
Напрежението сред Москва и Кишинев не стопира да пораства, заради което някои анализатори предизвестяват, че е допустимо да се стигне до експлоадирането на въоръжен спор. Като евентуална сцена на сходен конфликт те сочат Приднестровската република – сепаратистка област, основана при започване на 90-те години на предишния век. Днес, тя съставлява нещо като „ страна в страната “, а Кишинев на процедура няма съвсем никакъв надзор върху нея. На всичкото от горната страна, там са ситуирани към 2000 съветски военни, които Москва назовава „ миротворци “. Показателен е фактът, чe през 1999 година Кремъл пое ангажимент да изтегли войските си от региона, само че това към момента не се е случило. Нещо повече – в републиката постоянно се организират взаимни учения на сепаратистите и съветските военни.
A razor-thin majority voted in favor of Moldova’s accession to the European Union, preliminary results showed Monday, after President Maia Sandu said the referendum had been marred by “unprecedented ” pro-Russian interference.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Притеснения поражда и Гагаузия – различен самостоятелен регион на територията на Молдова, където живеят хиляди наши сънародници (Българският има статут на локален език и се учи в редица учебни заведения, а в държавния университет в столицата Комрат има катедра „ Българска лингвистика “). По-рано този месец Съветът на Европейски Съюз наложи наказания против локални ръководители, упрекнати, че се пробват да дестабилизират Молдова. Санкционирана беше и основаната в Русия неправителствена организация „ Евразия “, която пази ползите на Москва зад граница. За никого не е загадка, че управляващите в Гагаузия симпатизират на Кремъл и са твърди съперници на евроинтеграцията. През 2014 година там беше извършен референдум, като над 97% от участвалите в него се оповестиха срещу присъединението на Молдова към Европейски Съюз. Резултатите от състоялия се преди дни избор са идентични, като близо 95% от жителите на Гагаузия споделиха „ не “ на Евросъюза.
Редица специалисти сигнализират, че не трябва да се изключва повтарянето на сюжета с Крим в Приднестровието или Гагаузия. Анексирането им, обаче, няма да е лесна задача. Дори и Русия фактически да има сходни упоритости, те надали ще бъдат осъществени в скоро време, защото сега главният фокус на Москва е войната в Украйна. Офанзивата, за която някои представители на Кремъл в началото твърдяха, че ще продължи единствено няколко седмици или месеци, към момента не е завършила. Москва е изправена пред съществени компликации и най-малко към този момент няма по какъв начин да предприеме съответни стъпки към присъединението на сепаратистките райони. Въпреки това, въздействието на съветската агитация в Молдова става все по-осезаемо. Най-важният въпрос в този момент е какъв ще бъде изходът от втория тур на президентските избори, който ще се състои на 3 ноември. Експертите са единомислещи, че възможна безапелационна победа на Санду ще изпрати явен сигнал за желанието на страната да се откъсне от хватката на Москва и да поеме курс към Европейски Съюз.
В деня след двойния избор, Санду съобщи, че гласуването е било подложено на „ невиждана “ офанзива от „ незаконни групи “, които се пробвали да купят стотици хиляди гласове и да „ подкопаят демократичния развой “. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на собствен ред акцентира, че изборите не са били свободни и загатна, че резултатите са манипулирани. Коренно друга е позицията на Брюксел. „ Гражданите на Молдова взеха историческото решение да обвържат бъдещето си с Европейския съюз, макар масираната интервенция и хибридната акция на Русия и нейните сътрудници за подкопаване на демократичния избор в страната “, означи представителството на Европейски Съюз в Кишинев. Какво се знае до този миг за намесата на Москва в изборите? И пред какви провокации е изправена Молдова?
After decades under the Kremlin’s influence, Moldova started a concerted shift toward the EU in 2020. That has touched a nerve with pro-Russian forces looking to pull it back into Moscow’s sphere of influence
— Bloomberg (@business)
Дългата ръка на Кремъл
Молдова подаде своята кандидатура за участие в Европейски Съюз през 2022 година, а година по-късно беше даден старт на договарянията. Важна роля в този развой изигра Санду. Тя пристигна на власт през 2020 година, когато на първия тур на изборите за нея гласоподаваха 36% от упражнилите правото си на избор, а 33% поддържаха проруския ѝ конкурент. На последвалия балотаж Санду реализира безапелационна победа. Според анализаторите, обстановката сега е сходна, като преднината на президента е още по-голяма (за нея гласоподаваха 42% от гласоподавателите, а за съперника ѝ, подсилен от партия, отказваща да осъди съветската инвазия в Украйна – 26%). Въпреки това, преизбирането на Санду въобще не е несъмнено, изключително като се има поради влиянето, което Кремъл оказва върху протичащото се в Молдова.
Шокиращи детайлности за съветската интервенция в състоялите се в страната избори разкри началникът на полицията Виорел Чернаутану на конференция в Кишинев. Според следствието, през септември и октомври от Русия в Молдова са били преведени близо 40 млн. $. По думите на Чернаутану, схемата почнала да работи още напролет, само че в навечерието на двойния избор броят на осъществените преводи повишен доста. Голяма част от средствата пристигнали от Илан Шор – проруски предприемач, наказан задочно на 15 години затвор от молдовски съд по обвинявания в банкова машинация в размер на 1 милиарда $. Освен това, Конституционният съд забрани активността на неговата партия „ Шор “. Въпреки това, той провежда отдалечено редица митинги против държавното управление на Санду. По-рано тази година, олигархът получи съветско поданство и към този момент живее в Москва.
Moldovan authorities said the country’s police uncovered a transfer of $39m (€36m) from the sanctioned Russian bank Promsvyazbank, intended for electoral corruption in Moldova.
— EUobserver (@euobs)
Властите в Молдова прибавят, че в схемата за рушвет на гласоподаватели са забъркани над 520 души, като всеки от тях е застрашен от тежка санкция или до три години затвор. Световните медии напомнят, че Шор неотдавна предложи в своя обява в „ Телеграм “ да заплати на всеки, който гласоподава срещу участието на Молдова в Европейски Съюз на състоялия се референдум. Има и още една любопитна детайлност – през април 2024 година милиардерът разгласи основаването на нов политически блок, наименуван „ Победа “ и издигна президентската кандидатура на Василий Боля от молдовската групировка „ Възраждане “. Само месец преди този момент, Боля посети нашата страна по покана на българската партия „ Възраждане “ и участва на честванията по случай Трети март на Паметника на свободата на връх Шипка.
Между Русия и Европейски Съюз
Напрежението сред Москва и Кишинев не стопира да пораства, заради което някои анализатори предизвестяват, че е допустимо да се стигне до експлоадирането на въоръжен спор. Като евентуална сцена на сходен конфликт те сочат Приднестровската република – сепаратистка област, основана при започване на 90-те години на предишния век. Днес, тя съставлява нещо като „ страна в страната “, а Кишинев на процедура няма съвсем никакъв надзор върху нея. На всичкото от горната страна, там са ситуирани към 2000 съветски военни, които Москва назовава „ миротворци “. Показателен е фактът, чe през 1999 година Кремъл пое ангажимент да изтегли войските си от региона, само че това към момента не се е случило. Нещо повече – в републиката постоянно се организират взаимни учения на сепаратистите и съветските военни.
A razor-thin majority voted in favor of Moldova’s accession to the European Union, preliminary results showed Monday, after President Maia Sandu said the referendum had been marred by “unprecedented ” pro-Russian interference.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Притеснения поражда и Гагаузия – различен самостоятелен регион на територията на Молдова, където живеят хиляди наши сънародници (Българският има статут на локален език и се учи в редица учебни заведения, а в държавния университет в столицата Комрат има катедра „ Българска лингвистика “). По-рано този месец Съветът на Европейски Съюз наложи наказания против локални ръководители, упрекнати, че се пробват да дестабилизират Молдова. Санкционирана беше и основаната в Русия неправителствена организация „ Евразия “, която пази ползите на Москва зад граница. За никого не е загадка, че управляващите в Гагаузия симпатизират на Кремъл и са твърди съперници на евроинтеграцията. През 2014 година там беше извършен референдум, като над 97% от участвалите в него се оповестиха срещу присъединението на Молдова към Европейски Съюз. Резултатите от състоялия се преди дни избор са идентични, като близо 95% от жителите на Гагаузия споделиха „ не “ на Евросъюза.
Редица специалисти сигнализират, че не трябва да се изключва повтарянето на сюжета с Крим в Приднестровието или Гагаузия. Анексирането им, обаче, няма да е лесна задача. Дори и Русия фактически да има сходни упоритости, те надали ще бъдат осъществени в скоро време, защото сега главният фокус на Москва е войната в Украйна. Офанзивата, за която някои представители на Кремъл в началото твърдяха, че ще продължи единствено няколко седмици или месеци, към момента не е завършила. Москва е изправена пред съществени компликации и най-малко към този момент няма по какъв начин да предприеме съответни стъпки към присъединението на сепаратистките райони. Въпреки това, въздействието на съветската агитация в Молдова става все по-осезаемо. Най-важният въпрос в този момент е какъв ще бъде изходът от втория тур на президентските избори, който ще се състои на 3 ноември. Експертите са единомислещи, че възможна безапелационна победа на Санду ще изпрати явен сигнал за желанието на страната да се откъсне от хватката на Москва и да поеме курс към Европейски Съюз.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ