Мечтата за Непобедимите бе убита от ръководителите на Барса
Можете уточни Йери Мина, Томас Вермален, Ернесто Валверде или даже Лионел Меси като причина за краха на фантазията на Барселона да приключи непобеден сезона в Ла Лига, единствено че все ще сбъркате. Има близо осем милиона други аргументи. Зелени аргументи.
Липсата на Меси в неделния неуспех на „ Сиутат де Валенсия” против превъзходния Леванте на Пако Лопес (8 победи от 10 вероятни под негово ръководство) няма по какъв начин да е решителен фактор, когато тимът ти е вкарал четири гола. „ Блаугранас” не бяха губили мач след вкарани четири гола от 30 август 1994 година (4:5 против Сарагоса за Суперкупата на Испания), а съответно в шампионата чак от 17 септември 1950 година – 6:4 против Атлетико Мадрид. Нещо повече – Меси бе пропуснал към този момент 9 мача в лигата този сезон и в тях проваляне не бе записано.
Не е отговорен и Вермален, че е толкоз нежен. Това е ясно от години наред. Не той е определил от януари да е в ролята на първа запаса на Самюел Юмтити и Жерард Пике в центъра на отбраната. Други сътвориха това безумство.
Няма по какъв начин да се стоварва виновността и върху Йери Мина. Да, той сбърка при първия гол на Леванте, имаше и още куп неубедителни прояви, само че няма по какъв начин да се чакат чудеса от футболист, който непрекъснато чете в пресата по какъв начин не е мечтан от своя старши треньор и от други хора от клубното ръководство; който непрекъснато си опаковаше и разопаковаше куфарите в очакване дали ще пътува за Барселона; който непрекъснато слуша по какъв начин ще бъде мигновено напъден с отварянето на идващия трансферен прозорец; който бе изиграл единствено два мача като титуляр за пет месеца и е изцяло лишен от игрова процедура и темп. За да сме почтени към колумбиеца, който се обрисува титуляр в центъра на отбраната на националния си тим на международните финали, той най-малко не се крие в напечени моменти, за разлика от по-опитни от него съотборници.
Вината ненапълно може да бъде стоварена върху Ернесто Валверде, тъй като няма по какъв начин да низвергваш избран собствен футболист, а след това да го пускаш изведнъж и да очакваш от него чудеса или най-малко някакво релативно устойчиво показване. И това, когато Барса явно изгуби здравината си в отбрана при красноречивите числа: в първите 29 кръга получи единствено 13 гола, а в последните осем – 16.
Допускането на пет попадения за 90 минути (за първи път от съвсем 15 години насам след това съкрушително 5:1 против Малага с хеттрика на Салва Байеста в първия сезон на Франк Райкаард), когато имаше едвам 24 в предходните 37 кръга, приказва повече от ясно за резултата от опита „ Том и Йери” в отбраната. За този опит обаче виновността е единствено към 10% у Валверде.
Защото още от оповестяването на 5 май на другарската среща с Мамелъди Съндаунс в далечната ЮАР тази сряда беше ясно, че старши треньорът ще би трябвало да прави промени в състава си за последните два кръга и надлежно ще усили риска от допускане на първа загуба в Ла Лига. Няма по какъв начин да се изиграят пет мача за 15 дни с една и съща единайсеторка, по тази причина и против Леванте Меси трябваше да получи отмора, а Пике остана отвън титулярите. Рискът от провал на фантазията за непобедимост бе затрупан от близо 8 млн. $ – платената от южноафриканците сума за идния мач.
Та при непредвидената двойка централни бранители, при осъдената дваж неверна единайсеторка още до изключителната поява на Пике в игра, при компликацията на първенците да наберат още веднъж инерция след бързото закъснение (и поради почналата им към този момент конфигурация за международното първенство) бе изцяло разумно да се стигне до първата загуба на Барса за сезона в лигата. Иронично, тъкмо в деня на сбогуването на архитекта на Непобедимите Арсен Венгер с Арсенал.
Играчите на Барса въпреки всичко се пробваха да извърнат – и при 2:0, и даже при 5:1. Не им стигна малко, само че това малко бе точната доза от лекарството против недалновидността и алчността. Така че, в случай че върхът от 43 следващи турнирни мача без загуба не ви задоволява и тръгнете да сипете обвинявания, насочете ги към хората, които първо направиха чупливия Вермален първа запаса в центъра на отбраната, след това разклатиха формата и самочувствието на Мина и най-после принудиха треньора Валверде да залага на гарантиращата веселба формула „ Том и Йери” в решителен за историята мач. А в това време пет пари не дават за върха по близо осем милиона аргументи. Зелени аргументи. Примера дивисион 37 кръг, неделя 13 май
Леванте 5:4краен резулат 
Барселона
Липсата на Меси в неделния неуспех на „ Сиутат де Валенсия” против превъзходния Леванте на Пако Лопес (8 победи от 10 вероятни под негово ръководство) няма по какъв начин да е решителен фактор, когато тимът ти е вкарал четири гола. „ Блаугранас” не бяха губили мач след вкарани четири гола от 30 август 1994 година (4:5 против Сарагоса за Суперкупата на Испания), а съответно в шампионата чак от 17 септември 1950 година – 6:4 против Атлетико Мадрид. Нещо повече – Меси бе пропуснал към този момент 9 мача в лигата този сезон и в тях проваляне не бе записано.
Не е отговорен и Вермален, че е толкоз нежен. Това е ясно от години наред. Не той е определил от януари да е в ролята на първа запаса на Самюел Юмтити и Жерард Пике в центъра на отбраната. Други сътвориха това безумство.
Няма по какъв начин да се стоварва виновността и върху Йери Мина. Да, той сбърка при първия гол на Леванте, имаше и още куп неубедителни прояви, само че няма по какъв начин да се чакат чудеса от футболист, който непрекъснато чете в пресата по какъв начин не е мечтан от своя старши треньор и от други хора от клубното ръководство; който непрекъснато си опаковаше и разопаковаше куфарите в очакване дали ще пътува за Барселона; който непрекъснато слуша по какъв начин ще бъде мигновено напъден с отварянето на идващия трансферен прозорец; който бе изиграл единствено два мача като титуляр за пет месеца и е изцяло лишен от игрова процедура и темп. За да сме почтени към колумбиеца, който се обрисува титуляр в центъра на отбраната на националния си тим на международните финали, той най-малко не се крие в напечени моменти, за разлика от по-опитни от него съотборници.
Вината ненапълно може да бъде стоварена върху Ернесто Валверде, тъй като няма по какъв начин да низвергваш избран собствен футболист, а след това да го пускаш изведнъж и да очакваш от него чудеса или най-малко някакво релативно устойчиво показване. И това, когато Барса явно изгуби здравината си в отбрана при красноречивите числа: в първите 29 кръга получи единствено 13 гола, а в последните осем – 16.
Допускането на пет попадения за 90 минути (за първи път от съвсем 15 години насам след това съкрушително 5:1 против Малага с хеттрика на Салва Байеста в първия сезон на Франк Райкаард), когато имаше едвам 24 в предходните 37 кръга, приказва повече от ясно за резултата от опита „ Том и Йери” в отбраната. За този опит обаче виновността е единствено към 10% у Валверде.
Защото още от оповестяването на 5 май на другарската среща с Мамелъди Съндаунс в далечната ЮАР тази сряда беше ясно, че старши треньорът ще би трябвало да прави промени в състава си за последните два кръга и надлежно ще усили риска от допускане на първа загуба в Ла Лига. Няма по какъв начин да се изиграят пет мача за 15 дни с една и съща единайсеторка, по тази причина и против Леванте Меси трябваше да получи отмора, а Пике остана отвън титулярите. Рискът от провал на фантазията за непобедимост бе затрупан от близо 8 млн. $ – платената от южноафриканците сума за идния мач.
Та при непредвидената двойка централни бранители, при осъдената дваж неверна единайсеторка още до изключителната поява на Пике в игра, при компликацията на първенците да наберат още веднъж инерция след бързото закъснение (и поради почналата им към този момент конфигурация за международното първенство) бе изцяло разумно да се стигне до първата загуба на Барса за сезона в лигата. Иронично, тъкмо в деня на сбогуването на архитекта на Непобедимите Арсен Венгер с Арсенал.
Играчите на Барса въпреки всичко се пробваха да извърнат – и при 2:0, и даже при 5:1. Не им стигна малко, само че това малко бе точната доза от лекарството против недалновидността и алчността. Така че, в случай че върхът от 43 следващи турнирни мача без загуба не ви задоволява и тръгнете да сипете обвинявания, насочете ги към хората, които първо направиха чупливия Вермален първа запаса в центъра на отбраната, след това разклатиха формата и самочувствието на Мина и най-после принудиха треньора Валверде да залага на гарантиращата веселба формула „ Том и Йери” в решителен за историята мач. А в това време пет пари не дават за върха по близо осем милиона аргументи. Зелени аргументи. Примера дивисион 37 кръг, неделя 13 май
Леванте 5:4краен резулат Барселона Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ