Можете да познаете кой е чистил и подреждал вкъщи по

Можете да познаете кой е чистил и подреждал у дома по количеството забележки, които насочва към останалите.

Умората ни прави зли.

 Абсурдно е по какъв начин една жена може да даде всичко от себе си... да почисти, да подреди, да напазарува и да наготви, да аранжира по необикновен метод масата и най-после да вдигне голям скандал на мъжа си, че е просрочен. Или на децата си, че са влезнали с обувки. И най-после да си остане сама с красиво подредената маса, чувствайки се извънредно.

Защо се случва това? Заради умората...

 Умората е капан, който ни трансформира в заядливи, изискващи и осъждащи хора. Колкото повече даваме от себе си, толкоз повече пожелаваме от другите. Ако индивидът до вас е почнал непрестанно да мърмори и да ви прави забележки, не бързайте да си мислите, че към този момент не ви обича. Толкова доста фактори въздействат на настроението и държанието ни, само че постоянно не си даваме сметка за тях.

 Много хора стават нападателни, когато са гладни, изтощени или недоспали, а от време на време животът ни сервира композиция и от трите положения. Но до момента в който гладът и потребността от сън са по-лесни за различаване, преумората постоянно е неосъзната и се натрупва във времето. Когато в живота ни няма баланс сред интензивност и разпределяне, се стига до прегряване и късо съединяване в системата на организма ни.

 Какво в действителност е умората? Изчерпване на виталните сили. Насилие над тялото, само че и над душата, тъй като те са неразривно свързани. Защото виталната сила в нас храни и двете. Когато виталната ни сила стигне сериозно ниско равнище, честотите, на които вибрираме, спадат в обсега на отрицателните усеща и страсти, колкото и да сме положително мислещи. Тогава започваме да се опасяваме, да упрекваме, да се усещаме жертви, тъй като в действителност се усещаме слаби. Когато нямаме задоволително сила, не сме способни да обичаме и да се радваме на живота.

Умората изкривява гледната ни точка към всичко в нас и към нас.

 Затова е толкоз вярна поговорката: „ Утрото е по-мъдро от вечерта. “ Разговорите вечер сред преуморени от работа съпрузи елементарно могат да прераснат в скандал. Интересното е, че изтощеният човек може да почувства прилив на сила откакто се скара с някого (заради адреналина, който се покачва в организма ни при конфликт). И може би това е някакъв натурален механизъм за повишение на силата, който изтощените хора неумишлено употребяват, с цел да се почувстват малко по-добре.

 Основната причина за преумората са заучените убеждения, че количеството на свършената от нас работа ни дефинира като хора. В устрема си да покрием упованията на другите (или личните си очаквания), стигаме до точката на шупване, като постоянно даже не осъзнаваме същинската причина за това.

Имаме потребност от нови убеждения.

 Не е безконтролно да отложиш работа или да помолиш някой различен да я свърши. Не е безконтролно да научиш децата си сами да си подготвят закуска, с цел да можеш да спиш повече... Не е безконтролно да си вземеш няколко дни отпуск, просто тъй като се чувстваш изтощен... Количеството свършена работа постоянно е назад съразмерно на качеството. Родителите, които не се преуморяват и се забавляват повече, учат децата си на автономия и имат повече сила да им обръщат внимание. Хората, които умеят да релаксират, са по-успешни и изобретателни в специалността си. И по-усмихнати, и по-обичащи, и по-обичани.

 Мързелът е отмалялост или липса на ентусиазъм. Да си позволиш да помързелуваш от време на време е належащо, с цел да презаредиш батериите си. Най-добрите хрумвания се раждат не до момента в който си на бюрото, а под душа или във ваната, до момента в който се разхождаш измежду природата, до момента в който играеш с детето си или вечеряш с другари... Накратко: когато се откъснеш от работата си. Когато си позволиш малко безучастие, ти идва предпочитание за деяние. И спираш да се ядосваш на хората, които също са си го разрешили.

Aвтор: Стела Даскалова

Инфо: www.gnezdoto.net