Вярно ли е, че чувството за хумор се предава генетично? Ето какво казва науката
Можете да наследите растежа, цвета на очите и доста други външни белези. Понякога наследявате нещо още по-интересно – да вземем за пример остаряло имение с призраци и няколко съмнителни юристи. Но с възприятието за комизъм нещата не са толкоз елементарни. Учените от години се пробват да схванат: може ли да се родиш с чудесно възприятие за комизъм или това е гений, който се придобива с житейския опит и няколко неловки обстановки по време на фамилните събирания? Нека се спрем по-подробно и да разберем дали е правилно, че занимателните деца се раждат при занимателни родители, или всичко зависи от средата и положителното въодушевление.
Британски учени организираха изследване, с цел да открият дали възприятието за комизъм се предава по завещание. Изследването на възприятието за комизъм
Учени от Обединеното кралство са решили да се заемат с въпрос, който като че е много чудноват: наследява ли се положителното възприятие за комизъм? На пръв взор отговорът е явен – в последна сметка, в случай че родителите имат ужасно възприятие за комизъм, за какво и децата да не са занимателни?
Оказа се обаче, че нещата не са толкоз елементарни. Установи се, че умеенето да се шегуваш не е чак толкоз генетично излъчена линия, макар че интелигентността, творчеството и даже математическите качества могат да се предават по завещание. Това изобретение сложи под въпрос редица догатки за природата на хумора.
Чувството за комизъм и наследствеността
За да стигнат до същността на този проблем, откривателите измислиха метод за премерване на възприятието за комизъм – в последна сметка „ кое е смешно и кое не “ е друго за всеки човек. Като тест те помолили участниците (повече от 1300 двойки близнаци!) да измислят надписи за две карикатури. В едната от тях мечка в ролята на сервитьор, който приема поръчка, а във втората – сътрудник по недвижими парцели, който демонстрира къща в космоса. Отговорите са оценени по специфична канара, като в това време участниците са оценявали личното си „ възприятие за комизъм “ и възприятието за комизъм на своя близнак.
В опита са взели участие повече от 1300 двойки близнаци, които са измисляли надписи към карикатурите Резултатите се оказаха напълно непредвидени. Най-силната връзка не е сред гените и възприятието за комизъм, а сред метода, по който близнаците се правят оценка един различен. Тоест, в случай че единият счита, че брат му или сестра му са смешни, другият евентуално ще отговори по същия метод. А това до какъв брой един човек счита, че е комичен, няма съвсем нищо общо с метода, по който хората към него го възприемат.
Възможно ли е да се развие възприятието за комизъм
Все отново не изхвърляйте незабавно фамилната сбирка от анекдоти. Самите учени предизвестяват: би трябвало да се внимава с изводите. Първо, хуморът под формата на карикатурен надпис е нещо характерно. Второ, множеството от участниците са били по-възрастни от междинната възраст, което би могло да повлияе на резултатите. И трето, хуморът е прекомерно многостранен и контекстуално подвластен феномен, с цел да бъде еднопосочно „ измерен “.
И въпреки всичко заключението е забавно: възприятието за комизъм евентуално се образува не толкоз по рождение, а по-скоро посредством опита, средата и персоналните качества. Това не е причина да се разстройвате, в случай че родителите ви не са засияли в някое от многочислените шоута – положителната вест е, че можете да станете занимателни и без да имате специфични гени. Основното е да гледате, да слушате, да се шегувате… и да не се страхувате да бъдете смешни, даже в случай че шегата е разсмяла единствено вас и може би вашата котка.
