Можем ли да се предпазим от болестите на столетието? Колко

Можем ли да се предпазим от заболяванията на столетието? Колко близо е света от откриването на медикаменти срещу диабет и рак? Как можем да победим в борбата с времето, по какъв начин да се храним, с цел да остаряваме по-бавно? Отговорите дава от един от най-големите учени в света.

Професор Ерик Вердин е Президент на " Бък Институт " за проучване на стареенето в Новато, Калифорния и Директор на Център за проучване на стареенето " Пол Глен ". Професор е в Калифорнийския университет и в Колежа по геронтология " Леонард Дейвис " на Университета в Южна Калифорния.

Завършил е медицина в Лиеж, Белгия през 1982 година Получава докторска степен в Департамента по вътрешни заболявания през 1984 година и специализира в Медицинския лицей в Харвард.

Проф. Вердин е международно приет академик в региона на молекулярната вирусология и имунология. Изследванията му са ориентирани към създаване на новаторски подходи за лекуване на СПИН и откриване на биохимичните механизми на стареенето и имунитета.

Проф. Вердин дойде в България по покана на икономиста проф. Димитър Иванов, който е световен дипломат на Съвета на „ Бък Институт”.

– Много ми е прелестно, че сте в България, професоре и че уважихте нашето предаване. Как сте?

– Чудесно, благодаря доста.

– Погледнах къде хората живеят най-дълго, готвейки се за този диалог в т.нар " сини зони''. На челните места излизат – Япония, някои елементи на Гърция, което за мен беше изненада, място в Италия. Защо там има толкоз доста дълголетници? Нещо в храната ли има?

– Открит въпрос. Това е въпрос, който мнозина учени по света се пробват да схванат. Има места, на които хората живеят по-дълго, без подозрение. Има ред фактори – един от тях е храненето. Това е основен фактор. Много от страните в Средиземноморския регион – Сардиния, Гърция и другаде, както и в Япония хората живеят по-дълго. Те ядат 0 или доста малко скотски артикули, множеството риба, множеството зарзавати. Също по този начин доста от публичните фактори като огромни родове, които живеят заедно и оказват помощ, те също по този начин са по-подвижни. Хората, които живеят по-дълго нормално са по-подвижни. Това са главните променливи, които играят роля.

– Това, което казвате за заобикалящата среда е доста значимо. Казвате огромни семейства, които се хранят дружно, които са сплотени – това също има отношение към дълголетието?

– Да, това е едно наблюдаване (емпирично), което е, че когато имаш огромни родове и общности, които живеят заедно. Те (хората, членовете им) живеят по-дълго. В Калифорния да вземем за пример имаме „ Адвентистит на седмия ден” като религиозна общественост. Те живеят доста заедно и също по този начин се радват на огромно дългоденствие. Общо взето наподобява, че възприятието на родова взаимозависимост и общественост оказва помощ. В контрастност с това, по света имаме доста постоянно уединяване на старците от техните фамилии. Изпращането им в старешки домове, което води до противоположното, води до изолираност, до самота.

– Стресът тук – в действителност има доста високи равнища, само че и храненето, по какъв начин въздейства това? И в действителност кое е по-важно – стресът или храненето?

– Стресът е изключително значима част от картинката със застаряването. Това, което знаем е, че не се касае толкоз за количеството стрес, което получаваме, а метода, по който го изживяваме, и това е значимо.

От друга страна това зависи от хората и от обществената среда. Даден човек може да изживее напрежението по собствен личен метод и да го надживее.

Друг човек ще страда извънредно доста от стрес, така че стресът е едно от променливите, които имат значение, само че други неща – пушенето е измежду най-важните фактори за ранна смъртност. Доколкото разбирам в България към момента имате прекомерно доста пушачи. Доколкото разбирам в България диетата ви е чудесна – имате доста хубава, здрава диета. Та, това са общо взето променливите, които играят роля, само че несъмнено вашият преход, който към този момент е минал, сигурно е породил доста от проблемите.

– Има ли някаква универсална рецепта за хранене, която може да ни направи по-здрави и да отстрани част от рисковете най-малко, които ни заплашват. Някакво просто предписание, тъй като знам, че нещата не са по никакъв начин елементарни, само че да сме потребни на феновете. Кажете универсално предписание, което вие спазвате да вземем за пример.

– На първо място количеството, което приемате. Най-обшо казано – на Запад (и в България – вие сте част от Западния свят), ние ядем прекомерно доста. Искам да кажа, че имаме от ден на ден доказателства, че с понижаване количеството на храната ние удължаваме живота също по този начин зависи естествено от това какво ядем.

През последните 20-30 години ударението е било към намаляването на мазнините. Влизаме в супермаркетите и на всички места виждаме реклами за нискомасленост и така нататък От друга страна в същото време се получава по този начин, че има зараза от затлъстяване. Започвам да се чудя дали ниската масленост безусловно е потребна. От лабораторията доказателствата са, че захарите, въглехидратите са по-голям фактор.

Захарните питиета даже и плодовите сокове, бял самун и сходни храни покачват равнището на кръвната захар и след време водят до завишаване на чувството за апетит и затова търсене на повече захар. Нашите научни институти демонстрират, че в случай че се понижат въглехидратите в храната – това е доста потребно .

През септември предходната година имаше доста значимо проучване, обвързвано със въглехидратите и равнищата на ползване в разнообразни популации и общности. Колкото повече въглехидрати хората одобряват – толкоз повече се усилва рискът от сърдечно-съдови болести и нашата работа в лабораториите демонстрира, че главните пътища , които водят до застаряване са свързани с въглехидратите .





– Някои учени отписват млякото – прясното мляко да вземем за пример и млечните артикули, тъй като образуват слуз. Вие какво мислите по този въпрос?

– Има две елементи отговорът ми. На първо място млечните артикули в по-големи количества не са изключително потребни и има едно виждане по въпроса – извънредно, което е, че млякото е за телетата. От друга страна има нещо друго – ред хора са нетолерантни към лактозата. Те не могат да усвояват млякото и млечните артикули. Решението е да одобряваме ферментирани артикули, като кефир, кисело мляко, сирена и ред други, които са доста по-лесни за разбиране от организма. Въпрос още веднъж на мярка.

Ако пием по един литър мляко дневно едва ли си вършим услуга, обаче в случай че изядем една кофичка кисело мляко – в противен случай, може би вършим нещо положително. Въпрос на мярка. Ако имате избор – предпочитайте ферментирани артикули.

– Какво ще кажете за глутена? Все повече храни – върху тях има етикет " безглутенови''. Защо глутенът се оказа толкоз нездравословен се питат доста огромна част от възрастните ни фенове, които цялостен живот са си яли глутен.

– Отново тук се касае за нещо в действителност значимо. Има избран брой хора из популацията, освен на Запад, само че и другаде, които не могат да усвояват глутеин. Те страдат от избран тип положение – доста неприятно здравно положение. 3-4 на 100 от популацията не може да възприема глутеина. Останалите обаче изцяло могат да го въприемат в търговски аспект на това е нещо изцяло друго. Очевидно глутеина стартира да се възприема от търговците като нещо нездравословно. В Съединени американски щати виждам в този момент опакована сол, на която написа, че била без глутеин. Това е нелепост. Солта в никакъв случай не е съдържала глутеин. Сега хората просто одобряват, че нещо без глутеин е по-здравословно, само че несъмнено диета без глутеин напълно не е нещо, което е за препоръчване.

– Дори на козметиката започнаха да изписват " козметика без глутен''.

– Да, просто се касае за търговски номер – рекламен номер. Няма такова нещо като козметика със (или без) глутеин. Тук се касае за едно вещество, което се съдържа в зърнените храни. Очевидно имаме някаква рекламна фолия.

– Истина ли е, че сега в Съединени американски щати се създава повсеместен препарат, който да отстрани резултатите от стареенето. Не човек да стои постоянно млад, само че просто да отстрани възприятието на стареене.

– Работех в института, който се съсреодоточава върху механизмите на застаряването. Причините за застаряването съгласно нас се дължат на ред фактори. Можем да понижим степентта на застаряване – темповете, с които то се получава, чрез понижаване на тези болести. Един от методите, по който можем да реализираме това е с храненето. Най-важно от всички е упражняването (физическото упражняване) и естествено работим и върху медикаментите, изследваме лекарства, които могат да понижат степентта или темповете на застаряване. Почти сме на стадия " започване на медицински изпитания''.

– Накрая, защото гостувате в България за първи път, тук сте и на празника на Българска академия на науките, какво ще кажете на вашите български сътрудници?

– На първо място дано да кажа, че беше прелестно да посетя вашата страна. Имах достойнството да се срещна с професор Равалски, с госпожа Башева. Прекрасни 2 дни прекарахме, обсъждахме метода, по който може да интегрираме работата си и да сътрудничим. Работихме по-рано през днешния ден по отношение на възможна рецесия, която се планува в България поради застаряването на популацията, само че знаете – моето мнение бе, че рецесията води до благоприятни условия.

Ето една опция България да мине напред в науката за застаряването и ето по тази причина се надявам да работим доста тясно дружно и да си сътрудичим за в бъдеще. За мен беше чест фактически да бъда определен за лекар Хонорис идея от Българска академия на науките, от Университета и да работя дружно със свои български сътрудници.

– Накрая, на какъв брой години сте, професоре?
– На 61 години.
– Много ви благодаря за това присъединяване.