Можем ли да избираме по-добри лидери?
" Можем ли да избираме по-добри водачи? Властта корумпира ли или корумпираните са привлечени от властта? Създават ли се или се раждат тирани? Мениджър Нюз препечатва коментара за Econlib на Арнолд Клинг, лекар по стопанска система от Масачузетския софтуерен институт , на книгата на Брайън Клаас " Корумпирани: Кой получава власт и по какъв начин тя ни трансформира ” (Corruptible: Who Gets Power and How It Changes Us), която издателство Scribner пусна на пазара през ноември 2021 година Авторът ѝ е американски политолог, доцент по световна политика в University College London и колонист в The Washington Post. Книгата му е уместно четиво за някогашни, сегашни и бъдещи водачи.
" В идеална различна реалност… единствено положителните хора – дано за по-лесно ги назоваваме „ неподкупни ” – биха били наши водачи, шефове и служители на реда. Междувременно хората, които не бихме желали да имаме отпред, да ги назовем „ подкупни ”, въобще няма да имат власт... Искате да сте сигурни, че неподкупните се стремят към властта, получават я и я задържат ”, написа Брайън Клаас.
Всички знаем израза „ Властта развращава “. Клаас твърди, че казусът се крие в процеса, посредством който хората получават и задържат власт. Ако ремонтираме този развой, ще получим по-добри водачи. Затова създателят на книгата споделя, че фокусът би трябвало да бъде върху метода, по който избираме водачи. Трябва да сме наясно, че:
… силата има наклонност да притегля хора, които желаят да управляват другите поради нея. (стр. 59)
За образец той показва, че една позиция, като ръководител на съдружие на притежателите на жилища би изглеждала натоварваща работа за всеки, който не жадува за власт:
Ако сдруженията на притежателите на жилища желаят да избегнат да бъдат ръководени от квартален диктатор, те би трябвало да помислят за тласъци (в това число почтено заплащане) за набиране на хора, които желаят да свършат работата по по-добри аргументи, от тази да тормозят хората в квартала. (стр. 59)
Казано иначе, не трябва да ограничаваме претендентите за поста до хората, които го желаят най-вече. Вместо това би трябвало да се опитаме да притеглим тези, които са по-малко нетърпеливи за власт.
Клаас употребява образец с разгласи за набиране на служители на реда. Реклама, която акцентира военното съоръжение, което отделът има, евентуално ще притегли новобранец, който би злоупотребил, в сравнение с реклама, която подчертава върху изгодата от служителя на реда за общността.
Авторът на „ Корумпирани ” смята, че сме склонни да избираме водачи въз основа на критерии, наследени от праисторически времена. Височината и полът инстинктивно са привлекателни, ниски мъже и дами – не толкоз. Доказателство са президентските избори:
Кандидатите, които са по-високи, нормално печелят повече гласове от техните по-ниски съперници. По-високите президенти също имат по-голям късмет да бъдат избрани отново. (стр. 78)
Каас предизвестява, че това е даже по-лошо от избор на водачи въз основа на несъответствуващи критерии, тъй като имаме склонност да даваме власт на хора с личностни характерности, известни като " тъмната триада ":
Макиавелизмът... се отнася до линия на личността, белязана от интриги, междуличностна операция и морално равнодушие към другите. Нарцисизмът... се отнася до личностни черти, които постоянно се демонстрират като надменност, самовглъбеност, великолепие и потребност от самопризнание от другите. А психопатията – най-тъмната линия от тъмната триада, постоянно се демонстрира като некадърност човек да изпитва съпричастност; той е емоционален, необмислен, манипулативен и нападателен. (стр. 90)
Всички ние притежаваме тези черти до известна степен. Но при хората, у които те са изразени, стават рискови, изключително, в случай че имат способността да маскират природата си. За страдание, ние сме склонни да избираме водачи с тревожно изявени черти от тъмната триада. Виждам забележителен егоизъм в Бил Клинтън, Барак Обама и Доналд Тръмп. Туитовете на последния са удостоверение за импулсивно, неразумно, манипулативно и нападателно държание.
В поддръжка на това си изказване Брайън Клаас цитира изследване, съгласно което 4% от амбициозните корпоративни мениджъри демонстрират признаци на психопатия, до момента в който при естественото население този % е под 1. Затова той предизвестява:
Чертите на тъмната триада могат да имат двоен резултат: те карат такива корумпирани хора да жадуват за власт, само че също по този начин могат да ги създадат по-ефективни при приемането ѝ. И това може да се сведе до способността да се концентрира като лазер върху безмилостния персонален интерес. (стр. 97)
Ако процесът, посредством който хората избират себе си и са определени за власт, е проблем, опитът да бъдеш на власт утежнява нещата:
Силните хора са склонни да губят задръжките си. Да бъдеш „ заслепен от мощ “ е уместно изложение. Когато хората се усещат могъщи, не ги интересува какво другите мислят за тях. Тогава те стават по-малко ефикасни и не схващат останалите, тъй като изпитват все по-малко потребност да им съчувстват. Постепенно те ще стартират да се усещат по този начин,сякаш разпоредбите не важат за тях. (стр. 157)
Спомнете си всички тези политици, които разпалено упорстваха за всеобщо носене на маски и за обществена изолираност по време на пандемията и по-късно бяха засечени без маски и в компанията на други хора.
По-нататък в книгата си Клаас минава от диагноза към рецепта по какъв начин може по-ефективно да избираме подобаващите водачи? Според него един от методите е да ги избираме на „ инцидентен принцип ”, тъй като селектирането на длъжностни лица намира за непрактично. Клаас смята, че зад всеки водач би трябвало да има съвещателен съвет, който да дава вероятни решения:
Избраните длъжностни лица няма да бъдат задължени да следват този съвет, само че мъдростта на случайно определената навалица ще бъде забележима за всички. Ако политиците имаха друго мнение, те най-малко ще обяснят за какво отхвърлят препоръчаното от съвета. (стр. 190)
Клаас споделя, че можем да създадем повече, с цел да облекчим два фактора, които корумпират водачите. Първият е, че те последователно се отдалечават от хората, които управляват. А когато водачите изгубят емпатия, те са склонни да вземат жестоки решения.
Другия фактор е възприятието за недостижимост. Всички ние се държим по-разумно, когато знаем, че сме следени. Когато водачите претендират за привилегията на конфиденциална политика, те са по-склонни да злоупотребяват с власт. Според Клаас те би трябвало да са наясно, че не могат да избегнат контрола:
Ако желаеме да следим хората, можем да се съсредоточим върху тези, които са на върха и биха могли да нанесат действителни вреди, а не върху редовите хора. (стр. 246)
В книгата си Брайън Клаас стига до заключението, че един водач може да вземе неприятно решение по две аргументи – когато е прекомерно съпричастен и когато не е задоволително съпричастен към избрани хора или към избран проблем. Според него няма съвършена система за избор на водачи, както и гаранция, че те ще няма да употребяват властта за персонално облагодетелстване.
Реформите, които направиха американската политика по-демократична през последните десетилетия, в действителност утежниха нещата. Мисля, че един от най-хубавите президенти през последните 100 години беше Дуайт Айзенхауер. Той не води акция за номинацията от своята партия, а бе определен от партийните водачи. Днес, с цел да завоюва номинация, претендентът би трябвало да работи доста повече, с цел да я получи. А с цел да премине през целия този развой, човек в действителност би трябвало да жадува за власт. Дискусията, в която Каас внесе някои провокативни хрумвания, продължава.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
" В идеална различна реалност… единствено положителните хора – дано за по-лесно ги назоваваме „ неподкупни ” – биха били наши водачи, шефове и служители на реда. Междувременно хората, които не бихме желали да имаме отпред, да ги назовем „ подкупни ”, въобще няма да имат власт... Искате да сте сигурни, че неподкупните се стремят към властта, получават я и я задържат ”, написа Брайън Клаас.
Всички знаем израза „ Властта развращава “. Клаас твърди, че казусът се крие в процеса, посредством който хората получават и задържат власт. Ако ремонтираме този развой, ще получим по-добри водачи. Затова създателят на книгата споделя, че фокусът би трябвало да бъде върху метода, по който избираме водачи. Трябва да сме наясно, че:
… силата има наклонност да притегля хора, които желаят да управляват другите поради нея. (стр. 59)
За образец той показва, че една позиция, като ръководител на съдружие на притежателите на жилища би изглеждала натоварваща работа за всеки, който не жадува за власт:
Ако сдруженията на притежателите на жилища желаят да избегнат да бъдат ръководени от квартален диктатор, те би трябвало да помислят за тласъци (в това число почтено заплащане) за набиране на хора, които желаят да свършат работата по по-добри аргументи, от тази да тормозят хората в квартала. (стр. 59)
Казано иначе, не трябва да ограничаваме претендентите за поста до хората, които го желаят най-вече. Вместо това би трябвало да се опитаме да притеглим тези, които са по-малко нетърпеливи за власт.
Клаас употребява образец с разгласи за набиране на служители на реда. Реклама, която акцентира военното съоръжение, което отделът има, евентуално ще притегли новобранец, който би злоупотребил, в сравнение с реклама, която подчертава върху изгодата от служителя на реда за общността.
Авторът на „ Корумпирани ” смята, че сме склонни да избираме водачи въз основа на критерии, наследени от праисторически времена. Височината и полът инстинктивно са привлекателни, ниски мъже и дами – не толкоз. Доказателство са президентските избори:
Кандидатите, които са по-високи, нормално печелят повече гласове от техните по-ниски съперници. По-високите президенти също имат по-голям късмет да бъдат избрани отново. (стр. 78)
Каас предизвестява, че това е даже по-лошо от избор на водачи въз основа на несъответствуващи критерии, тъй като имаме склонност да даваме власт на хора с личностни характерности, известни като " тъмната триада ":
Макиавелизмът... се отнася до линия на личността, белязана от интриги, междуличностна операция и морално равнодушие към другите. Нарцисизмът... се отнася до личностни черти, които постоянно се демонстрират като надменност, самовглъбеност, великолепие и потребност от самопризнание от другите. А психопатията – най-тъмната линия от тъмната триада, постоянно се демонстрира като некадърност човек да изпитва съпричастност; той е емоционален, необмислен, манипулативен и нападателен. (стр. 90)
Всички ние притежаваме тези черти до известна степен. Но при хората, у които те са изразени, стават рискови, изключително, в случай че имат способността да маскират природата си. За страдание, ние сме склонни да избираме водачи с тревожно изявени черти от тъмната триада. Виждам забележителен егоизъм в Бил Клинтън, Барак Обама и Доналд Тръмп. Туитовете на последния са удостоверение за импулсивно, неразумно, манипулативно и нападателно държание.
В поддръжка на това си изказване Брайън Клаас цитира изследване, съгласно което 4% от амбициозните корпоративни мениджъри демонстрират признаци на психопатия, до момента в който при естественото население този % е под 1. Затова той предизвестява:
Чертите на тъмната триада могат да имат двоен резултат: те карат такива корумпирани хора да жадуват за власт, само че също по този начин могат да ги създадат по-ефективни при приемането ѝ. И това може да се сведе до способността да се концентрира като лазер върху безмилостния персонален интерес. (стр. 97)
Ако процесът, посредством който хората избират себе си и са определени за власт, е проблем, опитът да бъдеш на власт утежнява нещата:
Силните хора са склонни да губят задръжките си. Да бъдеш „ заслепен от мощ “ е уместно изложение. Когато хората се усещат могъщи, не ги интересува какво другите мислят за тях. Тогава те стават по-малко ефикасни и не схващат останалите, тъй като изпитват все по-малко потребност да им съчувстват. Постепенно те ще стартират да се усещат по този начин,сякаш разпоредбите не важат за тях. (стр. 157)
Спомнете си всички тези политици, които разпалено упорстваха за всеобщо носене на маски и за обществена изолираност по време на пандемията и по-късно бяха засечени без маски и в компанията на други хора.
По-нататък в книгата си Клаас минава от диагноза към рецепта по какъв начин може по-ефективно да избираме подобаващите водачи? Според него един от методите е да ги избираме на „ инцидентен принцип ”, тъй като селектирането на длъжностни лица намира за непрактично. Клаас смята, че зад всеки водач би трябвало да има съвещателен съвет, който да дава вероятни решения:
Избраните длъжностни лица няма да бъдат задължени да следват този съвет, само че мъдростта на случайно определената навалица ще бъде забележима за всички. Ако политиците имаха друго мнение, те най-малко ще обяснят за какво отхвърлят препоръчаното от съвета. (стр. 190)
Клаас споделя, че можем да създадем повече, с цел да облекчим два фактора, които корумпират водачите. Първият е, че те последователно се отдалечават от хората, които управляват. А когато водачите изгубят емпатия, те са склонни да вземат жестоки решения.
Другия фактор е възприятието за недостижимост. Всички ние се държим по-разумно, когато знаем, че сме следени. Когато водачите претендират за привилегията на конфиденциална политика, те са по-склонни да злоупотребяват с власт. Според Клаас те би трябвало да са наясно, че не могат да избегнат контрола:
Ако желаеме да следим хората, можем да се съсредоточим върху тези, които са на върха и биха могли да нанесат действителни вреди, а не върху редовите хора. (стр. 246)
В книгата си Брайън Клаас стига до заключението, че един водач може да вземе неприятно решение по две аргументи – когато е прекомерно съпричастен и когато не е задоволително съпричастен към избрани хора или към избран проблем. Според него няма съвършена система за избор на водачи, както и гаранция, че те ще няма да употребяват властта за персонално облагодетелстване.
Реформите, които направиха американската политика по-демократична през последните десетилетия, в действителност утежниха нещата. Мисля, че един от най-хубавите президенти през последните 100 години беше Дуайт Айзенхауер. Той не води акция за номинацията от своята партия, а бе определен от партийните водачи. Днес, с цел да завоюва номинация, претендентът би трябвало да работи доста повече, с цел да я получи. А с цел да премине през целия този развой, човек в действителност би трябвало да жадува за власт. Дискусията, в която Каас внесе някои провокативни хрумвания, продължава.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ