Можем ли да имаме демокрация с авторитарни партии?
„ Можем ли да имаме народна власт с властнически партии? Времето на еднопартийната страна отмина. Но какво, в случай че новият плурализъм крие същия остарял централизъм? В сърцето на българската народна власт зее абсурд: гласуваме многопартийно, само че ръководят еднолично. Политическите партии, които би трябвало да са гръбнакът на демокрацията, се трансформират в пирамидални структури с отвесна власт и хоризонтално безмълвие. Така вместо плурализъм – получаваме партийни единовластни модели, добре дегизиран с демократична фасада. Сборът на недемократични партии основава ли народна власт? “
Така стартира последният разбор на политическия анализатор професор Тодор Галунов , оповестен във. Коментарът му продължава по този начин:
„ Лидерски партии под либерален етикет
Вместо действителни вътрешни избори – номинирани “отгоре ”. Вместо спор – декларативно “единство ”. Местните структури са редици от “съгласни ”, стремящи се да не нервират върха. Критиката не се толерира, самодейността се пояснява като непочтеност. Така партиите – дясно, ляво или център – възпроизвеждат властнически модел, прочут от епохата преди 1989 година, само че с по-мека реторика и нови лица.
Микроелити, които се учат интензивно да мълчат
Независимо от това дали приказваме за националната сцена или локалната власт, общото е ясно – партийните микросистеми възпроизвеждат преданост, а не подготвеност. Местните водачи се съревновават не кой ще предложи по-добра политика, а кой ще показва по-безрезервна честност и възпроизвеждайки вековния принцип “патрон ” – “клиент ”. Така партийната подчиненост се затваря – извън влизат малко на брой, от вътрешната страна излизат още по-малко.
Вътрешнопартийната народна власт – изчезналата институция
Къде са партийните конгреси с действителен спор? Къде са водачите, заменени от недоволна база? Колко партийни решения са плод на същинска полемика, а не на “одобрение с единогласие ”? Ако няма народна власт в партиите, по какъв начин тя да съществува в Народното събрание, в държавното управление или в общинския съвет?
Илюзията за коректив: институции и медии
Можем ли да компенсираме вътрешната недемократичност с външен надзор? Едва ли. Силни институции и медии не могат да изиграят ролята на вътрешен регулатор в партиите. Защото и те попадат под натиска на политическата целенасоченост.
Можем ли да имаме народна власт с властнически партии?
Това не е реторичен въпрос. Това е въпросът. Защото когато партиите са построени като командни центрове, а не като общности на хрумвания и представители, цялата архитектура на демокрацията е изложена на риск. Парламентът се трансформира в регистратор на лидерска воля. Правителството – в реализатор на партийна дисциплинираност. А гласоподавателите – в фон на зрелище, режисирано другаде.
Може ли същинска народна власт да се гради върху недемократични партии? Споделете мнението си – това не е единствено въпрос към политиците, а и към нас. “
Присъединете се към нашия
Хороскоп за 26 май: Хармония и вдъхновяващи пътувания – ето какво я чака всяка зодия!
