Какво е егото?
Можем да заблуждаваме себе си, че светът на открито основава нашите проблеми, само че истината е, че източникът на всяко наше страдалчество е егото. Егото е лимитираният измамлив Аз, който не може да вижда по-далече от личния си нос. Егото е нашият вътрешен пакостник, най-лошият ни зложелател, който ни държи затворени в тъмните подземия на личния ни разум.
Егото е това, което ни кара да усещаме и претърпяваме следното:
– да се ядосваме за глупости;
– да усещаме боязън и безпокойство;
– да се усещаме обезверени, безпомощни и безнадеждни;
– да се усещаме афектирани и виновни;
– да желаеме утвърждение и възхищение;
– да одобряваме нещата лично;
– да подлагаме на критика и съдим другите;
– да се усещаме празни и неудовлетворени;
– да се хвърляме от едно въодушевление в друго;
– да се усещаме притиснати от времето и „ принудени “;
– да се стремим да бъдем „ идеални “;
– да се безпокоим за външния си тип и за своя триумф в обществото;
– да се вкопчваме в миналото;
– да се опасяваме от промяна;
– да се тормозим от неуспех, оскърбление и отхвърляне;
– да се съревноваваме, вместо да си сътрудничим;
– да бъдем манипулативни;
– да вредим на другите и да злоупотребяваме с тях;
– да бъдем твърди и неотстъпчиви;
– да бъдем неспособни да живеем в сегашния момент;
– да се пристрастяваме към алкохола и наркотиците;
– да търсим обезверено обич и сигурност;
– да желаеме да бъдем „ специфични “ за някого;
– да се вземаме прекомерно насериозно;
– да чакаме „ външният “ свят да се оправи, с цел да може да се почувстваме наред.
Джил Едуардс
