Можем да наречем това лудостта на века. Или ако не

Можем да назовем това лудостта на века. Или в случай че не „ полуда “, то най-малко едно огромно неразбирателство. Някога, в предишното англичаните нямали единно часово време, тъй че всеки град избирал какъв брой да е часът. Във времената, когато хората пътували по-малко и по-бавно, това не създавало особени проблеми, само че пристигнала ерата на железниците и това провокирало същински безпорядък в разписанията.

В Норич били 30 минути по-напред от Лондон, а Бристъл бил 11 минути обратно, което правело 5 минути по-наред от Оксфорд, където часовника показвал шест минути по-назад от Лондон.

Така че да се ориентираш в какъв брой потегля влакът и в какъв брой ще пристигнеш, представлявало комплицирана математическа задача с доста незнайни, а въпросът „ Господине, какъв брой ви е часът? “ имал доста разнообразни отговори. Това се трансформирало през 1840-та, когато англичаните си споделили, че по този начин повече не може и скоро въвели Гринуичкото време, с което тази неловка за всички обстановка завършила. Гринуичкият меридиан, в едноименният лондонски квартал, разделил планетата и надлежно синхронизирането на времето на Източно и Западно полукълбо.

Но времето си останало все по този начин релативно. Финландците и шведите държали да се разграничават и макар че двете страни са разграничени от дребен остров с повърхност, по-малка от парцел на приблизително огромен български олигарх, приели друго часово време. Огромният Китай лежи върху пет часови зони, само че времето е еднообразно на всички места. Така, че в източната част на страната в три следобяд към този момент е вечер, а на запад, е като заран. Но часът е толкоз колкото е споделил Пекин. Объркана работа...

Нещо сходно се случва и с връзките сред България и Европа сега. Часовата разлика към този момент има и съответни хроно-политически измерения, които ни дават друга визия за време и пространство за едни и същи събития.

През седмицата да вземем за пример у нас пристигна комисарят по промишлеността Тиери Бретон. По брюкселско време Бретон съобщи, че идва да види с очите си какъв брой може да бъде повишен потенциала на българските оръжейни фабрики. Отново по брюкселско време той съобщи, че „ България има потенциал за доста нарастване на продукцията “, само че по българско време не чухме това от нито една българска институция.

Подобна е обстановката с приемането на еврото - по брюкселско време има съответни закони, които България трябваше да одобри, само че по българско време тези закони по този начин и не бяха признати. По брюкселско време, има съответни критерии и периоди за траншовете по Плана за възобновяване, само че по българско време тези периоди седят във времето по друг метод. Като черна дупка - засмуква и светлина, и време.

По брюкселско време, инфлацията в Унгария и прибалтийските страни наближава 30%, само че по българско време, чуваме непрестанно, че нашата е най-голяма. По московско време чуваме, че Москва „ освобождава “ Украйна от " фашизъм ", а по българско време все по-често чуваме, че в действителност това е стъпка към мира. И двете изказвания ни карат да се чудим " Счупен ли е този часовник? Верен ли е? Колко е часът? Кой ден сме? А коя година "?

Странно нещо е времето. Казват, че отдалечавайки се от Слънцето, дните стават по-дълги. Така на Меркурий един ден има 1 400 часа, а на Венера денят в действителност е 243 земни дни. Питате се за какво? Защото тази планета се върти на назад. Да не сме се качили без да разберем в нечия ракетата около толкоз доста предизборни акции?

Пет единствено за две земни години. Които ни се костват като цяла безкрайност. „ Интерстелар някакъв, братлета! “, мислите си вие. И с цялостно право. Всъщност, уважаеми фенове, какъв брой ви е часът?