Ето как задържането на тези 6 емоции в себе си влияе на здравето ви
Можем да изразим страстите си по друг метод, само че по-интересното е, че всяка страст се усеща на несъмнено място в тялото ни – да вземем за пример почервеняваме, когато сме ядосани; сърцето ни боли, когато сме тъжни; от време на време имаме възприятието, че ще ни се пръсне сърцето от наслада. Оказва се, че има научни пояснения за всички тези усеща и метода, по който ги усещаме в тялото си.
Здравето е най-важно, по тази причина е значимо да знаете по какъв начин арестуваните страсти се отразяват на здравето ни. „ Емоционалният багаж “ е безусловно хваната в капан страст, която съществено вреди на организма ни.
Холистичният хиропрактик лекар Брадли Нелсън изяснява, че отсрочените и потиснати усеща предизвикват трептения разнообразни честоти на характерни места в тялото ни.
Ако не успеем да се оправим с тях или да ги освободим, силата, която основават, се „ заклещва “ в нас и може да аргументи мускулно напрежение, болежка или даже болест.
Проучване обрисува механизма, по който чувствителността в тялото се свързва с избрана страст. Група финландски откриватели организират 5 онлайн опита със стотици участници с друг културен генезис. Всички разказват страстите и каква тъкмо сензитивност са провокирали в тялото им. Изводът е, че националността, пола и възрастта.
1. Щастието и насладата шестват из цялото ни тяло.
Чувството на наслада засягат мускулите на стомаха ни, засягат червата и пикочния мехур – отсам и изразът „ пеперудки в стомаха “.
Любовта и насладата освобождават от организма допамин и серотонин, хормоните на щастието, които ни оказват помощ да направляваме настроението си.
2. Гневът се усеща най-вече в горната половина на тялото и визира най-много сърцето.
Най-вероятно това е повода за този необикновен ентусиазъм да цапардосаме някого или нещо, когато сме смутени. Емоцията се концентрира физически в ръцете, по тази причина усещаме потребността да я освободим.
Гневът също по този начин освобождава от тялото ни адреналин, който предизвиква стягане на мускулите и повишение на кръвното налягане. Съществуват редица изследвания, които свързват това положение с заболявания на сърцето и намаляване на имунната система.
3. Страхът и отвращението също засягат горната половина на тялото ни и сърдечно-съдовата система.
Страхът предизвика произвеждане на хормоните епинефрин и норепинефрин, които оказват помощ на мускулите ни да се подготвят за физически дейности.
Тези хормони покачват интензивността на сърцето и белите дробове. И също като другите отрицателни страсти, непрекъснатото усеща на боязън може да докара до продължителен стрес, който въздейства на паметта и покачва риска от сърдечно-съдови болести.
4. Тъгата може да заседне в главата или в гърдите, а депресията – в долната част на тялото.
Според изследванията депресията води до физиологични промени в мозъка и може да докара до главоболие и възпаления.
Възможно е да загубите интерес към избрани неща.
5. Тревожността се усеща най-много в региона на таза.
Също като страха, тази страст подвига адреналина и води до учестено дишане, което разрешава на мозъка ни да се снабди с повече О2.
Постоянното чувство на тревога нарушава естествената функционалност на тялото и отслабва имунната система. Това ни прави по-уязвими на външни въздействия, вируси и заболявания.
През множеството време имаме възприятието, че краката ни са студени, когато сме тревожни.
6. Завистта визира гърдите и главата и може да докара до проблеми със сърцето.
Експертите разказват завистта като комплицирано възприятие, композиция от боязън, стрес и яд.
Това „ зелено страшилище “ може да провокира заболявания на сърцето, подвига равнищата на адреналина и води до бодърствуване.
