Мъти ли се военен преврат срещу Путин?
Може ли Владимир Путин да бъде свален от недоволни бойци? Руският водач е блокирал толкоз доста други пътища за отстраняването си, че си коства да се зададе този въпрос.
Тези, които могат да активизират млади протестиращи по градските улици, са в заточение или в ГУЛАГ (където Алексей Навални откри гибелта си). Тези, които биха могли да образуват надеждна антипутинска ос в естаблишмента, нямат смелостта или въздействието. Характерна линия на системата на Путин, образувана в продължение на четвърт век на власт, е, че с цел да ти се довери или даже да те приведат в негово наличие, би трябвало да бъдеш политически скопен. И въпреки всичко предизвикването от вътрешната страна, от страна на военните, към момента е допустимо. Дълга война в Украйна, тромаво ръководена от Кремъл, е основала свои лични недоволства.
Кандис Рондо не преглежда непосредствено този въпрос, само че дава две значими прозрения. Първата е пресъздаване на атмосферата в Санкт Петербург след унизителното евакуиране от Афганистан през 1989 година и разпадането на Съветския съюз през 1991 година Тя разказва по какъв начин пътищата на двамата ѝ основни герои, Путин и Евгений Пригожин, който ще стане началник на наемническата група " Вагнер ", се пресичат в родния им град по това объркващо време.
Путин се завръща от работата си за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден и открива позициите си в градската администрация. Пригожин основава верига за хот-дог и предлага концепция за супермаркети в западен жанр. Статуи се разрушават, а улици се преименуват в трескавите ранни дни на посткомунистическа Русия.
" Кремъл редуцира армията си почти на половина, оставяйки малко над милион бойци на дейна работа ", отбелязва още Рондо. " Съкращаването сътвори голям набор от разочаровани и безработни мъже, подготвени да убиват. "
Някои станаха куриери и клиенти на процъфтяваща търговия с опиати. Други станаха охранители, полицейски информатори, охранители в нощни клубове или сътвориха свои лични частни охранителни компании. Армията не даде никакви привилегии на ветераните, доста от които бяха контузени или им липсваха крака. Това беше раждането на съветската наемническа промишленост - обезверена първа стъпка в аутсорсинга на бъдещите войни.
Но завръщането на руските ветерани от афганистанската война дава визия какво може да се случи с Русия, когато (и ако) бъде реализирано съглашение с Украйна. Мирът от всевъзможен тип излага Путин на огромна заплаха. Броят на жертвите е доста по-висок в Украйна (може би до 200 000 починали руснаци), в сравнение с в Афганистан (15 000 починали за десетилетие), градовете и стопанската система са зле готови за завръщането на десетки хиляди ранени млади мъже. Тяхното отчаяние може би ще потърси политически отдушник.
На руснаците им лиши години, с цел да се оправят с контузията от изгубената война в Афганистан, и още повече време, с цел да си възвърнат позициите. Рондо, публицист, отразявал американската намеса в Афганистан за " Вашингтон Поуст " и " Нтернешънъл Кризис Груп ", би бил в добра позиция да направи някои съпоставения сред пост-афганистанския опит и последствията от актуалната инвазия в Украйна. Първо, несъмнено, войната в Украйна би трябвало да завърши.
Вторият назидателен урок от „ Чука на Путин “ е по какъв начин се стигна до протеста на Вагнер през 2023 година Дали Пригожин е бил съзнателно ориентиран към открит конфликт с Кремъл, който можеше единствено да загуби? Докато Пригожин използваше обществените медии, с цел да упорства за повече финансиране, по-добро съоръжение, повече внимание, повече почитание – въпреки всичко войските му понесоха големи загуби в дългата и мъчителна борба за Бахмут – неговите чиновници във военното разузнаване на ГРУ започнаха да се тревожат. Те може би са били съгласни с недоволствата му по отношение на воденето на акцията от министъра на защитата Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валери Герасимов.
Видеоклиповете на Пригожин бяха гледани от бойци на всички места.
След това камерата се завъртя и сподели редици окървавени трупове на оперативни лица на " Вагнер ". Редовите бойци знаеха, че хората на " Вагнер " са бутнати през месомелачката; че боеприпасите са дефицит по целия фронт. Но офанзивата беше толкоз персонална - по какъв начин е могъл Пригожин да чака да оцелее?
Рондо задава уместните въпроси:
" Дали Пригожин е приказвал от името на Путин? Дали вътрешните битки сред групата " Вагнер " и стандартните сили на Русия са били част от някакъв величествен проект? “ Но тя не стига до умозаключение. Очевидно е, че обстановката в страната е станала нестабилна. Може би Шойгу не е реагирал обществено на изблиците, тъй като е чакал Пригожин да се разплаче, което би му дало опрощение да интегрира бойците от " Вагнер " в постоянните съветски сили.
Путин също мълчеше - макар че в последна сметка боеприпасите се появиха. Мълчанието му беше неясно даже за съветските цивилни. Защо не защитаваше Шойгу или не го унижаваше? В цяла Русия младежи, пенсионери и поети бяха осъждани на години затвор за най-леките антивоенни мнения - само че на Пригожин му беше разрешено да нападна самото протичане на войната.
Видео и аудио известията продължаваха да се появяват в Telegram канала на Пригожин. Той изиска уволнението на Шойгу. Той предизвести, че Русия може да стане очевидец на повтаряне на болшевишката гражданска война от 1917 година, в случай че Кремъл откаже да разгласи обща готовност. След това той упрекна съветската войска, че слага мини по линиите за оттегляне на войските на " Вагнер ". Все по-разочарованият водач на наемниците се опита да лобира измежду симпатизиращите му парламентаристи най-малко да поддържат настояванията му за уволняване на министъра на защитата.
След месеци на рецензии от страна на Пригожин, Путин взе решение: той застана на страната на Шойгу. Групата " Вагнер " трябваше да попадне под надзора на министерството на защитата и щеше да бъде направен нов закон, който да урежда статута на частните военни реализатори.
Това предизвика Пригожин, който реши да стартира протеста си през юни 2023 година и да упорства за уволнението на министъра на защитата. Около 25 000 бойци на Вагнер потеглиха по пътя към Москва. Пригожин остана в гарнизонния град Ростов на Дон, където беше добре третиран от бойците на постоянната войска. Докато не се приближи до склад за нуклеарни оръжия, наименуван Воронеж-45. Изтребителите на " Вагнер " смъкнаха шест военни хеликоптера и два изтребителя. Строителните бригади получиха заповед да разкопаят пътищата за метод.
Путин реагира единствено 12 часа след началото на протеста, описвайки го като удар в гърба. Той беше явно разтресен. Но редът беше възобновен, откакто Пригожин приключи протеста. Беше подписана договорка, която щеше да разреши на наемниците му да се открият в Беларус и наказателните обвинявания против тях щяха да бъдат свалени. Останалите задгранични действия на " Вагнер " продължиха известно време, само че даже на самозаблуждаващия се Пригожин несъмнено е било ясно, че времето му е изтекло.
На Пригожин беше разрешено да живее единствено толкоз дълго, колкото беше належащо, с цел да се приспособява и преоткрие многочислените си наемнически подразделения в Африка и Близкия изток. Всички те към момента бяха нужни, с цел да оказват помощ за финансирането на военните старания в Украйна. Два месеца след проваления протест самолетът на Пригожин се взриви. Тихо, без огромна драма, Путин прочисти Министерството на защитата - за какво толкоз доста хора поддържаха изблиците на Пригожин? Щяха ли да се причислят към различен по-ефективен протест?
След това той даде и на Шойгу нова роля.
Пригожин би бил поласкан да знае, че е основал толкоз доста книги, опитващи се да разкрият невероятния му живот. „ Падение “ от Анна Арутюнян и Марк Галеоти ловко показва, че „ Пригожин най-малко е дефинирал верния въпрос: защо се борим? “. Но Рондо предлага доста по-пластова версия, която се основава на корпоративни регистри, правосъдни записи, данни за корабни и самолетни направления, както и голям брой изявленията. Крайният артикул? Брилянтно управление за бъдещи пучисти по какъв начин да не смъкват Путин.
Анализът е на Роджър Бойс върху книгата „ Чукът на Путин: Групата Вагнер и колапсът на Русия в безпорядък на наемници “ от Кандис Рондо.
Тези, които могат да активизират млади протестиращи по градските улици, са в заточение или в ГУЛАГ (където Алексей Навални откри гибелта си). Тези, които биха могли да образуват надеждна антипутинска ос в естаблишмента, нямат смелостта или въздействието. Характерна линия на системата на Путин, образувана в продължение на четвърт век на власт, е, че с цел да ти се довери или даже да те приведат в негово наличие, би трябвало да бъдеш политически скопен. И въпреки всичко предизвикването от вътрешната страна, от страна на военните, към момента е допустимо. Дълга война в Украйна, тромаво ръководена от Кремъл, е основала свои лични недоволства.
Кандис Рондо не преглежда непосредствено този въпрос, само че дава две значими прозрения. Първата е пресъздаване на атмосферата в Санкт Петербург след унизителното евакуиране от Афганистан през 1989 година и разпадането на Съветския съюз през 1991 година Тя разказва по какъв начин пътищата на двамата ѝ основни герои, Путин и Евгений Пригожин, който ще стане началник на наемническата група " Вагнер ", се пресичат в родния им град по това объркващо време.
Путин се завръща от работата си за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден и открива позициите си в градската администрация. Пригожин основава верига за хот-дог и предлага концепция за супермаркети в западен жанр. Статуи се разрушават, а улици се преименуват в трескавите ранни дни на посткомунистическа Русия.
" Кремъл редуцира армията си почти на половина, оставяйки малко над милион бойци на дейна работа ", отбелязва още Рондо. " Съкращаването сътвори голям набор от разочаровани и безработни мъже, подготвени да убиват. "
Някои станаха куриери и клиенти на процъфтяваща търговия с опиати. Други станаха охранители, полицейски информатори, охранители в нощни клубове или сътвориха свои лични частни охранителни компании. Армията не даде никакви привилегии на ветераните, доста от които бяха контузени или им липсваха крака. Това беше раждането на съветската наемническа промишленост - обезверена първа стъпка в аутсорсинга на бъдещите войни.
Но завръщането на руските ветерани от афганистанската война дава визия какво може да се случи с Русия, когато (и ако) бъде реализирано съглашение с Украйна. Мирът от всевъзможен тип излага Путин на огромна заплаха. Броят на жертвите е доста по-висок в Украйна (може би до 200 000 починали руснаци), в сравнение с в Афганистан (15 000 починали за десетилетие), градовете и стопанската система са зле готови за завръщането на десетки хиляди ранени млади мъже. Тяхното отчаяние може би ще потърси политически отдушник.
На руснаците им лиши години, с цел да се оправят с контузията от изгубената война в Афганистан, и още повече време, с цел да си възвърнат позициите. Рондо, публицист, отразявал американската намеса в Афганистан за " Вашингтон Поуст " и " Нтернешънъл Кризис Груп ", би бил в добра позиция да направи някои съпоставения сред пост-афганистанския опит и последствията от актуалната инвазия в Украйна. Първо, несъмнено, войната в Украйна би трябвало да завърши.
Вторият назидателен урок от „ Чука на Путин “ е по какъв начин се стигна до протеста на Вагнер през 2023 година Дали Пригожин е бил съзнателно ориентиран към открит конфликт с Кремъл, който можеше единствено да загуби? Докато Пригожин използваше обществените медии, с цел да упорства за повече финансиране, по-добро съоръжение, повече внимание, повече почитание – въпреки всичко войските му понесоха големи загуби в дългата и мъчителна борба за Бахмут – неговите чиновници във военното разузнаване на ГРУ започнаха да се тревожат. Те може би са били съгласни с недоволствата му по отношение на воденето на акцията от министъра на защитата Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валери Герасимов.
Видеоклиповете на Пригожин бяха гледани от бойци на всички места.
След това камерата се завъртя и сподели редици окървавени трупове на оперативни лица на " Вагнер ". Редовите бойци знаеха, че хората на " Вагнер " са бутнати през месомелачката; че боеприпасите са дефицит по целия фронт. Но офанзивата беше толкоз персонална - по какъв начин е могъл Пригожин да чака да оцелее?
Рондо задава уместните въпроси:
" Дали Пригожин е приказвал от името на Путин? Дали вътрешните битки сред групата " Вагнер " и стандартните сили на Русия са били част от някакъв величествен проект? “ Но тя не стига до умозаключение. Очевидно е, че обстановката в страната е станала нестабилна. Може би Шойгу не е реагирал обществено на изблиците, тъй като е чакал Пригожин да се разплаче, което би му дало опрощение да интегрира бойците от " Вагнер " в постоянните съветски сили.
Путин също мълчеше - макар че в последна сметка боеприпасите се появиха. Мълчанието му беше неясно даже за съветските цивилни. Защо не защитаваше Шойгу или не го унижаваше? В цяла Русия младежи, пенсионери и поети бяха осъждани на години затвор за най-леките антивоенни мнения - само че на Пригожин му беше разрешено да нападна самото протичане на войната.
Видео и аудио известията продължаваха да се появяват в Telegram канала на Пригожин. Той изиска уволнението на Шойгу. Той предизвести, че Русия може да стане очевидец на повтаряне на болшевишката гражданска война от 1917 година, в случай че Кремъл откаже да разгласи обща готовност. След това той упрекна съветската войска, че слага мини по линиите за оттегляне на войските на " Вагнер ". Все по-разочарованият водач на наемниците се опита да лобира измежду симпатизиращите му парламентаристи най-малко да поддържат настояванията му за уволняване на министъра на защитата.
След месеци на рецензии от страна на Пригожин, Путин взе решение: той застана на страната на Шойгу. Групата " Вагнер " трябваше да попадне под надзора на министерството на защитата и щеше да бъде направен нов закон, който да урежда статута на частните военни реализатори.
Това предизвика Пригожин, който реши да стартира протеста си през юни 2023 година и да упорства за уволнението на министъра на защитата. Около 25 000 бойци на Вагнер потеглиха по пътя към Москва. Пригожин остана в гарнизонния град Ростов на Дон, където беше добре третиран от бойците на постоянната войска. Докато не се приближи до склад за нуклеарни оръжия, наименуван Воронеж-45. Изтребителите на " Вагнер " смъкнаха шест военни хеликоптера и два изтребителя. Строителните бригади получиха заповед да разкопаят пътищата за метод.
Путин реагира единствено 12 часа след началото на протеста, описвайки го като удар в гърба. Той беше явно разтресен. Но редът беше възобновен, откакто Пригожин приключи протеста. Беше подписана договорка, която щеше да разреши на наемниците му да се открият в Беларус и наказателните обвинявания против тях щяха да бъдат свалени. Останалите задгранични действия на " Вагнер " продължиха известно време, само че даже на самозаблуждаващия се Пригожин несъмнено е било ясно, че времето му е изтекло.
На Пригожин беше разрешено да живее единствено толкоз дълго, колкото беше належащо, с цел да се приспособява и преоткрие многочислените си наемнически подразделения в Африка и Близкия изток. Всички те към момента бяха нужни, с цел да оказват помощ за финансирането на военните старания в Украйна. Два месеца след проваления протест самолетът на Пригожин се взриви. Тихо, без огромна драма, Путин прочисти Министерството на защитата - за какво толкоз доста хора поддържаха изблиците на Пригожин? Щяха ли да се причислят към различен по-ефективен протест?
След това той даде и на Шойгу нова роля.
Пригожин би бил поласкан да знае, че е основал толкоз доста книги, опитващи се да разкрият невероятния му живот. „ Падение “ от Анна Арутюнян и Марк Галеоти ловко показва, че „ Пригожин най-малко е дефинирал верния въпрос: защо се борим? “. Но Рондо предлага доста по-пластова версия, която се основава на корпоративни регистри, правосъдни записи, данни за корабни и самолетни направления, както и голям брой изявленията. Крайният артикул? Брилянтно управление за бъдещи пучисти по какъв начин да не смъкват Путин.
Анализът е на Роджър Бойс върху книгата „ Чукът на Путин: Групата Вагнер и колапсът на Русия в безпорядък на наемници “ от Кандис Рондо.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ