Може ли пламъкът на любовта отново да се разгори и

Може ли пламъкът на любовта още веднъж да се разгори и уязвимост ли е да се събереш с някогашния? Правим проверка на „ претоплените “ връзки, с цел да разберем

„ Защо? “, като че ли споделят високо вдигнатите вежди на всички към мен след следващото ми събиране с един съответен мъж (пето или шесто за близо две години връзка). „ Защо се връщаш при този гадняр? Не помниш ли какво ти аргументи, плюс дълго пояснение какъв брой неща е направил зле (които си припомням доста добре, благодаря) или какъв брой зле се е държал въобще (и това също помня)? “

И по този начин, за какво се връщам? „ Нека сме брутално почтени – вършим го от мързел. На мен да вземем за пример не ми се поставят старания да вкарам нов мъж в живота си “, декларира И., моя близка другарка. „ Впускането в нова връзка ме отегчава. Трябва да мисля за нови и духовити способи да кажа все същите неща. Да симулирам интерес към пороя безсмислени думи, който се излива от устата на съответния човек. Към неговите завършения, очаквания, прозрения, живот. Е, ами не желая! “
„ Този, който е направил неточност и не се е опитал да я поправи, е направил още една. “ Конфуций
На екс

И. е най-големият бившохолик, който познавам. Не, не като „ пристрастена в минало време “, а като „ пристрастена към предишното “. Към онази сантиментална религия, че всеки заслужава втори късмет, в това число и сякаш затворените страници в любовта. Събирала се е с всеки един от нейните някогашни, без изключение (ако някой от тях чете това, апелирам ви – не се свързвайте с нея). Приятелският ни кръг преди бурно я подлагаше на критика, само че към този момент се лимитира до мръщене при новината, че се е събрала с следващата екс-любов, която безогледно е зарязала преди шест години, месеца или седмици (подчертайте вярното).

Претопляне на манджата

Покрай И. се замислих обаче, че съвсем всяка от нас е давала втори късмет най-малко един път. Като да вземем за пример Б., която се влюби в приятеля си предходната зима и двамата изкараха дружно до пролетта. С края на студения сезон завърши и връзката им. Само с цел да започва с нови сили тази зима. Днес ги виждам, седнали в ресторанта против мен, и ми се коства, че в никакъв случай не са се разделяли. Историята им е доказателство, че „ претоплените “ връзки са най-хубавото, тъй като са като обличането на остаряла, комфортна тениска. Ръбовете й са износени, това настойчиво леке от кетчуп си е там, както и дребната дупка на ръкава, само че продължаваш да си я държиш, тъй като с нея ти е най-комфортно. Така е и с връзките след проверка – в тях всичко като че ли си е на мястото. Употребявани са толкоз дълго време, че етикетите към този момент не драскат. Напротив – успокояват те.

Без етикети

Бившите другари на И. знаят, че е с лактозна нетърпимост, тъй че в никакъв случай не й оферират шоколадов кекс за десерт. Знаят, че не обича лигави комедии, по тази причина не ги смъкват за сантименталните им кино вечери. Достатъчно проницателни са да знаят, че въпреки да обича дългите разходки, не би прекарала неделните си сутрини, катерейки някой скат, с цел да гледа изгрева. И знаят какво желае в леглото, без да би трябвало да ги направлява по пътя към нейния връх. Въпреки това е явно, че И. има склонността да попада все на несъответствуващи мъже. Любовното й минало е задръстено с незрели видове, които, до момента в който бяха дружно с нея, не можеха даже чорапите си да вдигнат от пода, камо ли да си платят сами наема. Но сега, в който ги зарязваше, те учудващо си стъпваха на краката и се превръщаха в супер герои, които внезапно й се приискваше да предложения на обяд, с цел да ги запознае със фамилията си.

Бета версия