Държавата - враг на Пловдив
Може ли националната детска болница да бъде издигната в Пловдив, а не в София?
„ Марица ” повдигна тематиката преди половин година, когато се разбра, че страната и Столична община не намират работещ вид за построяването на стратегическото за българското опазване на здравето лечебно заведение. Разбира се, че може, само че служителите в бранша и столичните медицински феодали очевидно няма да го разрешат.
Преди седмица министър Асен Меджидиев отговори на въпроса на „ Марица ” за възможното пренасяне на националната педиатрична болница в Пловдив напълно ясно: „ Защо не? С наслаждение бих разискал всяка концепция за сходна болница в Пловдив, но трябва да получим в министерството предложение ”. След като тематиката влезе в Общинския съвет на Пловдив и националните медии обаче, от пресцентъра на Министерството на здравеопазването излязоха с опровергаване, в което се твърди, че министърът не е казвал сходно нещо. Аз персонално имам вяра на сътрудника от „ Марица ” Ивайло Йолчев, а не на пиарите на министъра, само че това е различен въпрос. По-важният през днешния ден е за какво страната продължава да се държи като зложелател на Пловдив и години наред стопира развиването на втория по величина град, вместо да му оказва помощ?
Преди 144 години след Съединението Пловдив направи своята огромна всеотдайност. Пловдив даде на новата столица целия си административен, управнически и предприемачески капацитет, с цел да се гради новата българска страна. Д-р Константин Стоилов и Иван Евстатиев Гешов се реалокираха в София, с цел да управляват 7 български държавни управления, а Григор Начович защитаваше българските ползи в най-тежките за страната интернационалните договаряния към двете Балкански войни. И до момента в който Начович получаваше удари под кръста от столичните си съперници, от тезите му се заинтересува американският президент Уидроу Уилсън.
Това обаче е надалеч в предишното. Днес Пловдив е одобряван като град втора употреба. След мандата на президента Петър Стоянов пловдивските политици бяха изпратени в ъгъла, превърнати в партийни проксита на столичните политически водачи. На парламентарни избори листите на огромните партии наложително се водят от всякакви парашутисти, а локалните фрагменти са в запаса или гледат мача от трибуната. За 12 години в мандатите на трите държавни управления на ГЕРБ само някогашният зам.-кмет Амелия Гешева стигна до второто управническо равнище в Министерството на културата, само че и тя е родом от Асеновград, а не от Пловдив.
Едва в последната година-две президентът Румен Радев се обърна към капацитета на пловдивчани и издигна няколко души с безспорна експертиза до високите етажи на държавната власт.
Напрежението по оста София-Пловдив несъмнено вреди на Пловдив. В резултат, градът се употребява с оскъдна държавна поддръжка, за разлика от съперниците си Варна и Бургас. Пловдив обаче не стопира да се развива и да конкурира столицата като привлекателен център за хората от другите области и за вложителите. И това се случва не с поддръжката на страната, а само с находчивостта и упоритата работа на локалния бизнес, основал стратегически планове като „ Тракия Икономическа зона ”.
Пренебрежителното и постоянно антагонистично отношение на страната към Пловдив не е от през вчерашния ден. Ето какво написа в. „ Борба ” през далечната 1933 година, когато кметът Божидар Здравков поставя началото на бурно строителство на инфраструктура и озеленяването на града (естествено - със заем): „ Държавата, в лицето на своите държавни управления, се е отнасяла до момента по един извънредно неправдив, нечовечен и незаконен метод към град Пловдив. Втората българска столица, която живее с традициите на една остаряла просвета, е изоставена сама на себе си да се оправя с съвсем непреодолими усложнения в своите старания да сътвори едно почтено и публично благоустройство… ”. Както се споделя - нищо ново под слънцето. За страдание, нищо в отношението на страната към Пловдив не се е трансформирало за близо 100 години и това се потвърждава освен от страха на министъра на опазването на здравето от възможна полемика за строителството на националната детска болница в Пловдив, която очевидно ще се построява в столицата.
*Заглавието е заимствано от публицистичен коментар във в. " Борба ", оповестен през 1933 година.
„ Марица ” повдигна тематиката преди половин година, когато се разбра, че страната и Столична община не намират работещ вид за построяването на стратегическото за българското опазване на здравето лечебно заведение. Разбира се, че може, само че служителите в бранша и столичните медицински феодали очевидно няма да го разрешат.
Преди седмица министър Асен Меджидиев отговори на въпроса на „ Марица ” за възможното пренасяне на националната педиатрична болница в Пловдив напълно ясно: „ Защо не? С наслаждение бих разискал всяка концепция за сходна болница в Пловдив, но трябва да получим в министерството предложение ”. След като тематиката влезе в Общинския съвет на Пловдив и националните медии обаче, от пресцентъра на Министерството на здравеопазването излязоха с опровергаване, в което се твърди, че министърът не е казвал сходно нещо. Аз персонално имам вяра на сътрудника от „ Марица ” Ивайло Йолчев, а не на пиарите на министъра, само че това е различен въпрос. По-важният през днешния ден е за какво страната продължава да се държи като зложелател на Пловдив и години наред стопира развиването на втория по величина град, вместо да му оказва помощ?
Преди 144 години след Съединението Пловдив направи своята огромна всеотдайност. Пловдив даде на новата столица целия си административен, управнически и предприемачески капацитет, с цел да се гради новата българска страна. Д-р Константин Стоилов и Иван Евстатиев Гешов се реалокираха в София, с цел да управляват 7 български държавни управления, а Григор Начович защитаваше българските ползи в най-тежките за страната интернационалните договаряния към двете Балкански войни. И до момента в който Начович получаваше удари под кръста от столичните си съперници, от тезите му се заинтересува американският президент Уидроу Уилсън.
Това обаче е надалеч в предишното. Днес Пловдив е одобряван като град втора употреба. След мандата на президента Петър Стоянов пловдивските политици бяха изпратени в ъгъла, превърнати в партийни проксита на столичните политически водачи. На парламентарни избори листите на огромните партии наложително се водят от всякакви парашутисти, а локалните фрагменти са в запаса или гледат мача от трибуната. За 12 години в мандатите на трите държавни управления на ГЕРБ само някогашният зам.-кмет Амелия Гешева стигна до второто управническо равнище в Министерството на културата, само че и тя е родом от Асеновград, а не от Пловдив.
Едва в последната година-две президентът Румен Радев се обърна към капацитета на пловдивчани и издигна няколко души с безспорна експертиза до високите етажи на държавната власт.
Напрежението по оста София-Пловдив несъмнено вреди на Пловдив. В резултат, градът се употребява с оскъдна държавна поддръжка, за разлика от съперниците си Варна и Бургас. Пловдив обаче не стопира да се развива и да конкурира столицата като привлекателен център за хората от другите области и за вложителите. И това се случва не с поддръжката на страната, а само с находчивостта и упоритата работа на локалния бизнес, основал стратегически планове като „ Тракия Икономическа зона ”.
Пренебрежителното и постоянно антагонистично отношение на страната към Пловдив не е от през вчерашния ден. Ето какво написа в. „ Борба ” през далечната 1933 година, когато кметът Божидар Здравков поставя началото на бурно строителство на инфраструктура и озеленяването на града (естествено - със заем): „ Държавата, в лицето на своите държавни управления, се е отнасяла до момента по един извънредно неправдив, нечовечен и незаконен метод към град Пловдив. Втората българска столица, която живее с традициите на една остаряла просвета, е изоставена сама на себе си да се оправя с съвсем непреодолими усложнения в своите старания да сътвори едно почтено и публично благоустройство… ”. Както се споделя - нищо ново под слънцето. За страдание, нищо в отношението на страната към Пловдив не се е трансформирало за близо 100 години и това се потвърждава освен от страха на министъра на опазването на здравето от възможна полемика за строителството на националната детска болница в Пловдив, която очевидно ще се построява в столицата.
*Заглавието е заимствано от публицистичен коментар във в. " Борба ", оповестен през 1933 година.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ