Може ли изкуственият интелект да върне на хората усещането за

Може ли изкуственият разсъдък да върне на хората чувството за независимост и опит, с което започва интернет през 90-те години? Според медийния теоретик и създател на Cyberia Дъглас Рушков отговорът е „ да “ – стига хората да спрат да бъдат обект на технологиите и стартират да ги употребяват за нови визии.

„ Имам възприятието, че още веднъж имаме опция да спрем да използваме технологиите върху хората и да стартираме да осъществяваме нови хрумвания “, споделя Рушков, който неотдавна се причислява към AI консултантския стартъп Andus Labs в ролята на вътрешен откривател.

На 23 юли компанията ще бъде уредник на събитие, което носи провокативното име After Now – отворена сцена за диалози за бъдещето и развиването на AI, която ще се организира както в Манхатън, по този начин и онлайн. Сред участниците са паметният музикант и експериментатор Брайън Ино, изпълнителният шеф на The Atlantic Ник Томпсън, ученият от MIT Наталия Космина, както и вложителите Естър Дайсън и Алберт Венгер.

Томпсън ще приказва за резултата, който изкуственият разсъдък има върху медийната и осведомителната екосистема, а Ино ще се включи в диалога с Рушков за „ възникването, несигурността, както и изобретателната мощ на това обстановката да не бъде под твой надзор “.

Комикът Грег Барис ще показва по какъв начин се построява AI помощник за взаимна работа, а предприемачът Джулия Диксън ще опише по какъв начин е основала платформата ESAI, с цел да оказва помощ на кандидат-студенти – без да има техническо минало.

Събитието се концентрира върху това по какъв начин изкуственият разсъдък може да бъде употребен като катализатор за човешка креативност, а не просто като нов инструмент, разполагаем на пазара. За Andus Labs това е част от една по-голяма цел с световен обсег – създаване на мрежа от експерти с интерес към използването на AI в действителния живот и корпоративната просвета.

Рушков също по този начин споделя, че работата им надвишава нормалните подходи, които множеството AI компании употребяват. Компанията към този момент си партнира с Марина Горбис от Institute for the Future по идея, наречена „ цивилен стек “ – рамка за построяването на обществени AI приложения. Целта са вътрешни иновационни лаборатории, внедрени в фирмите, където дребни екипи да могат да опитват с съответните потребности на бизнеса, вместо да възприемат AI просто като нов програмен продукт.

„ Не става въпрос просто да вкараш Lotus 1-2-3 в офиса “, майтапи се Рушков пред Fast Company. „ Идеята е да се намерят 10–20 души, които мислят ексцентрично, и да им бъде обещано време да обмислят кои аспекти от компанията си желаят да изследват и подобрят посредством тези технологии. После работим с тях за построяването на персонализирани решения с AI. “

Визията на Andus Labs включва и обществено шерване на резултатите от тези опити – в духа на това, което Рушков назовава „ генеративно мислене “, осъществено освен от машините, само че и от самите хора.

„ Ние се опитваме да бъдем за ерата на самостоятелните технологии това, което Bauhaus е за индустриалната ера “, споделя той. „ Bauhaus се интересуваше по какъв начин да се проектира с промишлен метод към човешкото тяло, усещания и мащаб. “

Автор на над 10 книги, в това число Survival of the Richest и Throwing Rocks at the Гугъл Bus, както и водещ на подкаста Team Human, Рушков е прочут с рецензията си към техно-солуционизма и комерсиализацията на човешкото внимание. С Andus той желае да прокара хуманно и етично потребление на технологиите – надалеч от корпоративната логичност на пазарната агресия.

„ Знам, че звучи прекомерно идеалистично, само че имам вяра, че провокациите, свързани с изкуствения разсъдък, могат да доведат до нов вид тематика на диалозите “, споделя той. „ И след това да ни подскажат какъв е другият метод на работа с AI – не за ускорение на решения от индустриалната ера, а за въвеждане на ново мислене, в което дружно с изкуствения разсъдък да формулираме въпроси, а не елементарни отговори. “