Д-р Мила Петрова: Имунотерапията е хитро откритие, което помага в борбата с рака |
Може ли имунитетът да надхитри рака? Съществуват ли нови лечения, които усилват опциите против онкозаболяванията? Защо ранната профилактика е доста значима и по какъв начин български пациенти могат да вземат участие в клинични изпитвания на нови медикаменти против остарялата болест споделя доктор Мила Петрова, началник на клиниката по Медицинска онкология на МБАЛ „ Надежда “.
Д-р Петрова, преди месец при визитата на еврокомисаря Стела Кириакиду, от здравното министерство оповестиха, че се работи по народен антираков проект. Как подобен проект действително може да помогне?
Националният антираков проект не е нещо ново за България. Това е остарял план, който през годините не претърпя развиване и е радостно, че в този момент се случва нещо положително. Той има няколко съществени стъпки – преди всичко това са скринингът и ранната профилактика, на второ място подобряването на диагностиката, на трето място лекуването на болните и не на последно място качествените грижи за пациентите със солидни тумори. Тук доста значимо значение имат и палиативните грижи, които у нас са сериозен проблем. Първата и последната стъпка от този проект сякаш са най-критични за България.
С максимален приоритет са скринингът и ранната профилактика – многоетапен развой, който зависи освен от напъните на медицинските експерти, само че и от дейното присъединяване на самите пациенти. Важно е лекарите целеустремено да осведомят пациентите за изгодата от скрининга и профилактичните проучвания, тъй като в точния момент диагностицираното онкологично заболяване води преди всичко до по-добра прогноза за пациента, оттова и тактиката във връзка с по-нататъшна диагностика и лекуване е в пъти по-добра. Но и самите пациенти би трябвало интензивно да се възползват от опциите за скрининг и ранна профилактика.
В диалозите ми с Ваши сътрудници, които лекуват пациенти с рак на белия дроб, един от сериозните проблеми, които обрисуваха, беше късното диагностициране на болестта, което предопределя и високата смъртност. Защо е толкоз дълъг пътят към експерта?
Проблемът при белодробния карцином не е единствено за България, това е международен проблем. В международен проект карциномът на белия дроб продължава да бъде причина номер 1 за смъртност от онкологично заболяване. Дори при дамите като индикатор за причина за гибел тази локализация се изравни с карцинома на гърдата.
Проблемът с белодробния карцином е, че доста постоянно има неспецифични недоволства. Симптомите, които могат да накарат човек да отиде на доктор, нормално са прояви на късно заболяване. Пациентът може доста дълго време да е без каквито и да било недоволства, с изключение на една суха кашлица, която продължава с месеци. Именно неналичието на ранни и характерни признаци е водеща за късното диагностициране на това заболяване.
В последните години има доста сполучливи планове в посока на скрининг за белодробен карцином – осъществяване на нискодозова компютърна томография при избрана популация хора – дейни пушачи на възраст сред 55 и 74 години. Към момента има три огромни изследвания в тази тенденция, като резултатите им са категорични за изгодата от този способ на ранен скрининг за белодробен карцином. В Централна и Източна Европа текат ефикасни ограничения на национално равнище за включване на нискодозовата компютърна томография като алтернатива за ранен скрининг на описаната към този момент популация хора. Колеги отвън България споделят, че една немалка част от хората отхвърлят провеждането му, тъй като ги е боязън да не чуят страшната диагноза.
Страхът постоянно стопира и дамите да си вършат мамография за диагностика на рак на гърдата.
Да. Това е проблем. Жените обаче би трябвало да знаят, че колкото по-рано се открие болестта, толкоз по-добри и по-реални са възможностите за изцеление и прогнозата им е доста по-добра. Рисковано е да чакат, тъй като се стига до тежки моменти както за лекуването, по този начин и за прогнозата. Така че тук би трябвало да бъде ориентирано вниманието на всички ни – освен на лекарите, а на цялото общество – към ранна профилактика и осведоменост на популацията за изгодите от ранния скрининг. Той не е заплашителен – в противен случай, той е първото ходило за така наречен предварителна защита на онкологичните болести.
Как би трябвало да се реализира този ранен скрининг, с цел да има фактически интерес, с цел да провокира интензивност у хората? Личните лекари ли би трябвало да се включат съгласно Вас?
Въпросът Ви е извънредно прецизен и това действително е една от първите задания на работната група, която е основана все още – по какъв начин пътят на пациента да бъде оптимално улеснен, тъй че когато човек изиска да взе участие в каквито и да било скринингови стратегии, това да става елементарно и без каквото и да било закъснение.
В момента в България вършим опити за интензивно осъществяване на скринингови стратегии за рака на маточната шийка, рака на гърдата и простатния карцином. Медицинските експерти би трябвало да насочват вниманието на хората към тях и това да не бъде единствено в месеците, когато има акции за болесттите. Усилията за повишение на информираността на обществото би трябвало да бъдат целогодишни. Може да прозвучи пресилено, само че съгласно мен отговорността към личното ни здраве би трябвало да се възпитава още в учебно заведение от ранна детска възраст.
Макар ракът да е „ остаряла болест “, медицината се развива. Кои са революционните лечения и какъв брой са ефикасни?
В някои области като малигнения меланом, белодробния карцином, карцинома на бъбрека в действителност има революционни технологии. От една страна, това е таргетната терапия , която навлезе през последните 10 години и даде опция на част от пациентите с белодробен карцином да получават съответно и извънредно дейно лекуване. И, несъмнено, имунотерапията , която през последните 5 години напълно прекатурна метода на лекуване както на малигнения меланом, по този начин и на белодробния карцином.
Казвате, че имунотерапията е „ хитро изобретение “. Защо е по този начин?
С имунотерапията вършим опит да предизвикваме имунната система на пациента. С медикаментите, които прилагаме, целим да събудим имунната система и тя да стартира дейна битка с онкологичното заболяване.
Може ли в действителност имунната система да се оправи с рака?
Лечението е доста дейно при малигнения меланом, при белодробния карцином и карцинома на бъбрека. Интересното при имунотерапията е, че нейният резултат на деяние продължава месеци след прекъсване на лекуването. Има редица случаи, в които тя се прекратява, само че резултатът ѝ продължава с помощта на задействаната към този момент имунна система и пациентите са по-дълго време в ремисия – резултат, който до момента не сме следили с никое друго противотуморно лекуване.
Към момента имунотерапията има изключително изразен резултат при пациенти, при които не приказваме за изцеление, а за оптимално удължение на живота, и то при опазване на положителното му качество. Смея да настоявам, че имунотерапията дава опция това да се случи.
Изключително радостно е, че в България имаме достъп до доста лекарства, утвърдени от Европейската организация по медикаментите, освен това доста скоро откакто получат позволение за приложимост. Така българските пациенти имат опция да получат извънредно положително, високоефективно и надеждно лекуване.
Реимбурсира ли се това лекуване от НЗОК?
Имунотерапията за малигнен меланом, белодробен карцином, карцином на бъбрека се поема напълно от НЗОК и за всеки пациент в България е безвъзмездна.
С какви тъкмо лекарства се ползва имунотерапията?
Имунотерапията включва разнообразни по тип лекарства (моноклонални антитела, онколитични вируси, ваксини и други), като главната им цел е да задействат личните имунни кафези на организма и те след това да стартират да реализират противотуморно деяние.
Тя е нещо в действителност революционно, само че не е панацея за онкологичните болести. Не можем да чакаме, че с нея ще излекуваме болните, които са в IV (последен) етап на болестта. При тях задачата ни е оптимално удължение на живота с положително качество.
Възможно е в даден миг туморните кафези да „ надхитрят “ имунната система и имунотерапията и тогава заболяването получава нов подтик и прогресира. Затова би трябвало да сме доста деликатни в връзката с болните. Терапията е извънредно достижение, дава доста благоприятни условия за по-дълъг живот, само че никога не можем да обещаем, че ще излекува рака.
Преди време, когато се говореше за химиотерапия и лъчелечение, асоциациите бяха извънредно отрицателни. Усъвършенстваха ли се тези способи на лекуване, към момента ли са толкоз ефикасни или им е време да останат в предишното?
Категорично химиотерапията и лъчетерапията ще останат в лекуването на солидните тумори и по никакъв метод тяхната значимост няма да отстъпи. При някои тумори, като малигнения меланом, в действителност няма място за химиотерапия при започване на лекуването, само че при белодробния карцином химиотерапията в композиция с имунотерапия е общоприетоо държание при немалка част от пациентите. Затова никога не можем да приказваме за оттегляне или отпадане на химиотерапията и лъчетерапията като част от лекуването на болните със солидни тумори.
В последните години има доста благоприятни условия за симптоматична, поддържаща терапия, която понижава страничните дейности на химиотерапията и лъчетерапията. Но това, което в последните години отчитаме и от действителната клинична процедура, е, че връзката с пациентите е от изключителна значимост. Има значителен % пациенти, които са настроени против химиотерапията, считат, че ще имат доста странични дейности и, за жалост, когато човек е вътрешно надъхан за това, то в действителност се случва.
Химиотерапията фактически е лекуване, което си има своите странични резултати, само че, въпреки това, ние, онколозите, разполагаме с задоволително медикаменти и благоприятни условия за превъзмогване на тези резултати. Когато те се разясняват с пациента, той ще бъде квалифициран за тях и в случай че при първата им поява уведоми лекуващия си доктор, ще могат доста елементарно да бъдат преодолени.
Има ли българският пациент достъп до друго новаторското лекуване с изключение на имунотерапията?
Като цяло лекуването на пациентите със солидни тумори – било то имунотерапия, прицелна терапия, химиотерапия, в това число и лъчетерапия, у нас е на доста високо равнище. В никакъв случай не мога да кажа, че в тази сфера отстъпваме на останалите страни в Европа. В доста страни достъпът до експерт лишава време и до първата среща с медицински онколог изминава от седмица до месец. В България процесът е доста улеснен, тъй като доста по-бързо може да се реализира тази връзка и лекуването да започва в по-ранен стадий.
А какво съставлява прицелната терапия?
Това е лекарствено лекуване, което е ориентирано към несъмнено изменение в клетките, към избрана разновидност. При белодробния карцином да вземем за пример има разнообразни разновидности и генни транслокации, които се изследват изцяло гратис у нас и това дава опция на болните да организират лекарствена терапия с таблетна, а не с венозна форма, каквато е химиотерапията. Прицелно лекуване има и при меланомния карцином, където още веднъж се ревизира съществуването на избрана разновидност. Това е най-общо казано терапия, която е ориентирана към избрани промени в клетките на болния, които ние преди този момент сме изследвали и потвърдили.
Къде сме по заболеваемост по отношение на другите страни?
За страдание, сме в челните позиции. Проблемът е неналичието на скрининг и ранна профилактика, вследствие на което доста повече пациенти се диагностицират в напреднал етап. Затова и смъртността е доста по-висока .
Това може би дава отговор и на въпроса къде сме по резултати от лекуването, тъй като при късно слагане на диагноза вариантите сякаш не са доста. Каква е скалата на преживяемост при онкоболните?
Най-важната канара за онкопациентите е общата преживяемост, изключително когато става дума за пациенти в IV етап на болестта. Затова споделям, че най-важното нещо е дълга преживяемост с положително качество на живот.
Когато става дума за започване на лекарствено лекуване е доста значимо да се дефинират задачите – да се приказва с пациента. Ако болестта е ранно диагностицирано, задачите на лекуването са едни, в случай че е късно диагностицирано, задачите са други и това би трябвало да бъде доста добре дефинирано. Затова и триумфът от едно лекарствено лекуване при онкологичните болести изрично ще бъде доста по-добър, в случай че бъдат диагностицирани в ранен стадий.
Споменавате за доста съществени достижения в лекуването на тумори на бъбрека, белия дроб, а при рака на гърдата има ли напредък?
Там също има съществени достижения с прицелната терапия, до момента в който ролята на имунотерапията не е по този начин безапелационна и изявена и несъмнено не е подобаваща за всички заболели с това заболяване.
Кой тип онкологични болести преобладават у нас?
Карциномът на гърдата и на белия дроб, а по смъртност белодробният карцином е отличник.
Прочетох, че Ваши пациенти вземат участие в клинични изпитвания, разкажете повече за това.
Европейските и американските онкологични сдружения предлагат, в случай че има клинични изпитвания и има подобаващ пациент, той да бъде включен в тях, тъй като въз основата на клиничните изпитвания стигаме до нови молекули, които дават опция за по-дълъг живот на болните. Клиничните изпитвания не трябва да се бъркат с опити – приказваме за интернационалните планове, които са минали доста етапи на следене, на проучване на токсичност, на доза, и действително съставляват дребната стъпка преди медикаментът да бъде публично утвърден от регулаторните органи. Те са доста целесъобразни заради няколко аргументи:
Първо, има опция за осъществяване на доста диагностични процедури в извънредно къс интервал.
Второ, болните имат опция да получат достъп до нов медикамент, който всички направени досега проучвания и изследвания демонстрират, че носи безапелационна изгода за пациента.
Важно е да отбележим, че тези молекули не се възстановяват от НЗОК и са налични единствено в границите на съответните клинични изпитвания. Те постоянно съставляват най-хубавата алтернатива за лекуване за пациента, по време на клиничното изпитване той получава общоприетото за Европа лекуване, без нищо да му се лишава, само че в допълнение може да получи лекарство, което се надяваме да ускори резултата от лекуването и да го направи още по-категоричен.
Кой е главният фактор за триумфа на лечението? Вероятно ще кажете ранната диагностика и въпреки всичко, на кои пациенти давате по-добра прогноза, в случай че са при идентични условия?
Категорично ранното слагане на диагнозата е най-важният фактор. Зависи, несъмнено, и какво е онкологичното заболяване, в кой етап е. За всяка локализация има прогностични маркери, които дават отражение както върху лекуването, по този начин и върху прогнозата на тези заболели. Значение има и общото положение на пациента, съпътстващите болести, неговата вътрешна убеденост и доверието му в експерта.
Като говорите за вътрешна убеденост изненадвали ли са Ви резултати при пациенти, които минават през лекуването сполучливо, с помощта на устойчивата си душeвност? Колко е мощен психологическият миг?
Психологичният тласък е доста значим, само че не мога да кажа, че сме имали случаи, в които единствено мощният дух е оказал помощ в лекуването. Това е въпрос на композиция от фактори да вземем за пример във връзка с справяне с токсичността – пациентът да не се откаже при нежелани лекарствени реакции, да е убеден, че би трябвало да продължи, че това е най-хубавото, което може да направи сега, а не да премине към нетрадиционни способи на лекуване, както немалка част от хората се подвеждат. Психиката е значима част, само че не е водеща.
Говорих преди време с Ваша колежка, която показа, че сред доктор и онкопациент се основава особена връзка. Дотам, че даже се поучава със експерта, когато би трябвало да вземе потребителски заем да вземем за пример. Създавате ли специфични връзки с пациентите си?
Една част от пациентите ни в действителност се лекуват с години – 5-7-10. Много постоянно с тях се виждаме всеки месец, връзката става по-близка, само че никога не трябва да се минава границата. Не е професионално, крие опасности и за двете страни.
А за какво една млада жена би избрала мрачна компетентност като онкологията, доктор Петрова?
Защото опцията да окажеш помощ на хора, които са обезверени поради това заболяване, е доста мотивираща.
Д-р Мила Петрова е началник на клиниката по Медицинска онкология в МБАЛ „ Надежда “. Завършва медицина в София през 2008 година, като в хода на следването си минава образование в Германия в клиника по хематология и онкология, от кое място идва и ползата ѝ към специалността. От 2009 година стартира работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 година започва и специализацията ѝ по Медицинска онкология. През 2016 година придобива компетентност „ Медицинска онкология “, а през 2019 година пази и докторска дисертация.
От 2012 година до 2019 година е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 година е ръководител на Българската асоциация по здравна онкология и член на ESMO Membership Committee. През 2020 година тя е една от петнадесетте определени от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по здравна онкология), където продължава своето професионално развиване.
Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и интернационалните конгреси и семинари и е създател на голям брой научни изявления в региона на здравната онкология.
Д-р Петрова, преди месец при визитата на еврокомисаря Стела Кириакиду, от здравното министерство оповестиха, че се работи по народен антираков проект. Как подобен проект действително може да помогне?
Националният антираков проект не е нещо ново за България. Това е остарял план, който през годините не претърпя развиване и е радостно, че в този момент се случва нещо положително. Той има няколко съществени стъпки – преди всичко това са скринингът и ранната профилактика, на второ място подобряването на диагностиката, на трето място лекуването на болните и не на последно място качествените грижи за пациентите със солидни тумори. Тук доста значимо значение имат и палиативните грижи, които у нас са сериозен проблем. Първата и последната стъпка от този проект сякаш са най-критични за България.
С максимален приоритет са скринингът и ранната профилактика – многоетапен развой, който зависи освен от напъните на медицинските експерти, само че и от дейното присъединяване на самите пациенти. Важно е лекарите целеустремено да осведомят пациентите за изгодата от скрининга и профилактичните проучвания, тъй като в точния момент диагностицираното онкологично заболяване води преди всичко до по-добра прогноза за пациента, оттова и тактиката във връзка с по-нататъшна диагностика и лекуване е в пъти по-добра. Но и самите пациенти би трябвало интензивно да се възползват от опциите за скрининг и ранна профилактика.
В диалозите ми с Ваши сътрудници, които лекуват пациенти с рак на белия дроб, един от сериозните проблеми, които обрисуваха, беше късното диагностициране на болестта, което предопределя и високата смъртност. Защо е толкоз дълъг пътят към експерта?
Проблемът при белодробния карцином не е единствено за България, това е международен проблем. В международен проект карциномът на белия дроб продължава да бъде причина номер 1 за смъртност от онкологично заболяване. Дори при дамите като индикатор за причина за гибел тази локализация се изравни с карцинома на гърдата.
Проблемът с белодробния карцином е, че доста постоянно има неспецифични недоволства. Симптомите, които могат да накарат човек да отиде на доктор, нормално са прояви на късно заболяване. Пациентът може доста дълго време да е без каквито и да било недоволства, с изключение на една суха кашлица, която продължава с месеци. Именно неналичието на ранни и характерни признаци е водеща за късното диагностициране на това заболяване.
В последните години има доста сполучливи планове в посока на скрининг за белодробен карцином – осъществяване на нискодозова компютърна томография при избрана популация хора – дейни пушачи на възраст сред 55 и 74 години. Към момента има три огромни изследвания в тази тенденция, като резултатите им са категорични за изгодата от този способ на ранен скрининг за белодробен карцином. В Централна и Източна Европа текат ефикасни ограничения на национално равнище за включване на нискодозовата компютърна томография като алтернатива за ранен скрининг на описаната към този момент популация хора. Колеги отвън България споделят, че една немалка част от хората отхвърлят провеждането му, тъй като ги е боязън да не чуят страшната диагноза.
Страхът постоянно стопира и дамите да си вършат мамография за диагностика на рак на гърдата.
Да. Това е проблем. Жените обаче би трябвало да знаят, че колкото по-рано се открие болестта, толкоз по-добри и по-реални са възможностите за изцеление и прогнозата им е доста по-добра. Рисковано е да чакат, тъй като се стига до тежки моменти както за лекуването, по този начин и за прогнозата. Така че тук би трябвало да бъде ориентирано вниманието на всички ни – освен на лекарите, а на цялото общество – към ранна профилактика и осведоменост на популацията за изгодите от ранния скрининг. Той не е заплашителен – в противен случай, той е първото ходило за така наречен предварителна защита на онкологичните болести.
Как би трябвало да се реализира този ранен скрининг, с цел да има фактически интерес, с цел да провокира интензивност у хората? Личните лекари ли би трябвало да се включат съгласно Вас?
Въпросът Ви е извънредно прецизен и това действително е една от първите задания на работната група, която е основана все още – по какъв начин пътят на пациента да бъде оптимално улеснен, тъй че когато човек изиска да взе участие в каквито и да било скринингови стратегии, това да става елементарно и без каквото и да било закъснение.
В момента в България вършим опити за интензивно осъществяване на скринингови стратегии за рака на маточната шийка, рака на гърдата и простатния карцином. Медицинските експерти би трябвало да насочват вниманието на хората към тях и това да не бъде единствено в месеците, когато има акции за болесттите. Усилията за повишение на информираността на обществото би трябвало да бъдат целогодишни. Може да прозвучи пресилено, само че съгласно мен отговорността към личното ни здраве би трябвало да се възпитава още в учебно заведение от ранна детска възраст.
Макар ракът да е „ остаряла болест “, медицината се развива. Кои са революционните лечения и какъв брой са ефикасни?
В някои области като малигнения меланом, белодробния карцином, карцинома на бъбрека в действителност има революционни технологии. От една страна, това е таргетната терапия , която навлезе през последните 10 години и даде опция на част от пациентите с белодробен карцином да получават съответно и извънредно дейно лекуване. И, несъмнено, имунотерапията , която през последните 5 години напълно прекатурна метода на лекуване както на малигнения меланом, по този начин и на белодробния карцином.
Казвате, че имунотерапията е „ хитро изобретение “. Защо е по този начин?
С имунотерапията вършим опит да предизвикваме имунната система на пациента. С медикаментите, които прилагаме, целим да събудим имунната система и тя да стартира дейна битка с онкологичното заболяване.
Може ли в действителност имунната система да се оправи с рака?
Лечението е доста дейно при малигнения меланом, при белодробния карцином и карцинома на бъбрека. Интересното при имунотерапията е, че нейният резултат на деяние продължава месеци след прекъсване на лекуването. Има редица случаи, в които тя се прекратява, само че резултатът ѝ продължава с помощта на задействаната към този момент имунна система и пациентите са по-дълго време в ремисия – резултат, който до момента не сме следили с никое друго противотуморно лекуване.
Към момента имунотерапията има изключително изразен резултат при пациенти, при които не приказваме за изцеление, а за оптимално удължение на живота, и то при опазване на положителното му качество. Смея да настоявам, че имунотерапията дава опция това да се случи.
Изключително радостно е, че в България имаме достъп до доста лекарства, утвърдени от Европейската организация по медикаментите, освен това доста скоро откакто получат позволение за приложимост. Така българските пациенти имат опция да получат извънредно положително, високоефективно и надеждно лекуване.
Реимбурсира ли се това лекуване от НЗОК?
Имунотерапията за малигнен меланом, белодробен карцином, карцином на бъбрека се поема напълно от НЗОК и за всеки пациент в България е безвъзмездна.
С какви тъкмо лекарства се ползва имунотерапията?
Имунотерапията включва разнообразни по тип лекарства (моноклонални антитела, онколитични вируси, ваксини и други), като главната им цел е да задействат личните имунни кафези на организма и те след това да стартират да реализират противотуморно деяние.
Тя е нещо в действителност революционно, само че не е панацея за онкологичните болести. Не можем да чакаме, че с нея ще излекуваме болните, които са в IV (последен) етап на болестта. При тях задачата ни е оптимално удължение на живота с положително качество.
Възможно е в даден миг туморните кафези да „ надхитрят “ имунната система и имунотерапията и тогава заболяването получава нов подтик и прогресира. Затова би трябвало да сме доста деликатни в връзката с болните. Терапията е извънредно достижение, дава доста благоприятни условия за по-дълъг живот, само че никога не можем да обещаем, че ще излекува рака.
Преди време, когато се говореше за химиотерапия и лъчелечение, асоциациите бяха извънредно отрицателни. Усъвършенстваха ли се тези способи на лекуване, към момента ли са толкоз ефикасни или им е време да останат в предишното?
Категорично химиотерапията и лъчетерапията ще останат в лекуването на солидните тумори и по никакъв метод тяхната значимост няма да отстъпи. При някои тумори, като малигнения меланом, в действителност няма място за химиотерапия при започване на лекуването, само че при белодробния карцином химиотерапията в композиция с имунотерапия е общоприетоо държание при немалка част от пациентите. Затова никога не можем да приказваме за оттегляне или отпадане на химиотерапията и лъчетерапията като част от лекуването на болните със солидни тумори.
В последните години има доста благоприятни условия за симптоматична, поддържаща терапия, която понижава страничните дейности на химиотерапията и лъчетерапията. Но това, което в последните години отчитаме и от действителната клинична процедура, е, че връзката с пациентите е от изключителна значимост. Има значителен % пациенти, които са настроени против химиотерапията, считат, че ще имат доста странични дейности и, за жалост, когато човек е вътрешно надъхан за това, то в действителност се случва.
Химиотерапията фактически е лекуване, което си има своите странични резултати, само че, въпреки това, ние, онколозите, разполагаме с задоволително медикаменти и благоприятни условия за превъзмогване на тези резултати. Когато те се разясняват с пациента, той ще бъде квалифициран за тях и в случай че при първата им поява уведоми лекуващия си доктор, ще могат доста елементарно да бъдат преодолени.
Има ли българският пациент достъп до друго новаторското лекуване с изключение на имунотерапията?
Като цяло лекуването на пациентите със солидни тумори – било то имунотерапия, прицелна терапия, химиотерапия, в това число и лъчетерапия, у нас е на доста високо равнище. В никакъв случай не мога да кажа, че в тази сфера отстъпваме на останалите страни в Европа. В доста страни достъпът до експерт лишава време и до първата среща с медицински онколог изминава от седмица до месец. В България процесът е доста улеснен, тъй като доста по-бързо може да се реализира тази връзка и лекуването да започва в по-ранен стадий.
А какво съставлява прицелната терапия?
Това е лекарствено лекуване, което е ориентирано към несъмнено изменение в клетките, към избрана разновидност. При белодробния карцином да вземем за пример има разнообразни разновидности и генни транслокации, които се изследват изцяло гратис у нас и това дава опция на болните да организират лекарствена терапия с таблетна, а не с венозна форма, каквато е химиотерапията. Прицелно лекуване има и при меланомния карцином, където още веднъж се ревизира съществуването на избрана разновидност. Това е най-общо казано терапия, която е ориентирана към избрани промени в клетките на болния, които ние преди този момент сме изследвали и потвърдили.
Къде сме по заболеваемост по отношение на другите страни?
За страдание, сме в челните позиции. Проблемът е неналичието на скрининг и ранна профилактика, вследствие на което доста повече пациенти се диагностицират в напреднал етап. Затова и смъртността е доста по-висока .
Това може би дава отговор и на въпроса къде сме по резултати от лекуването, тъй като при късно слагане на диагноза вариантите сякаш не са доста. Каква е скалата на преживяемост при онкоболните?
Най-важната канара за онкопациентите е общата преживяемост, изключително когато става дума за пациенти в IV етап на болестта. Затова споделям, че най-важното нещо е дълга преживяемост с положително качество на живот.
Когато става дума за започване на лекарствено лекуване е доста значимо да се дефинират задачите – да се приказва с пациента. Ако болестта е ранно диагностицирано, задачите на лекуването са едни, в случай че е късно диагностицирано, задачите са други и това би трябвало да бъде доста добре дефинирано. Затова и триумфът от едно лекарствено лекуване при онкологичните болести изрично ще бъде доста по-добър, в случай че бъдат диагностицирани в ранен стадий.
Споменавате за доста съществени достижения в лекуването на тумори на бъбрека, белия дроб, а при рака на гърдата има ли напредък?
Там също има съществени достижения с прицелната терапия, до момента в който ролята на имунотерапията не е по този начин безапелационна и изявена и несъмнено не е подобаваща за всички заболели с това заболяване.
Кой тип онкологични болести преобладават у нас?
Карциномът на гърдата и на белия дроб, а по смъртност белодробният карцином е отличник.
Прочетох, че Ваши пациенти вземат участие в клинични изпитвания, разкажете повече за това.
Европейските и американските онкологични сдружения предлагат, в случай че има клинични изпитвания и има подобаващ пациент, той да бъде включен в тях, тъй като въз основата на клиничните изпитвания стигаме до нови молекули, които дават опция за по-дълъг живот на болните. Клиничните изпитвания не трябва да се бъркат с опити – приказваме за интернационалните планове, които са минали доста етапи на следене, на проучване на токсичност, на доза, и действително съставляват дребната стъпка преди медикаментът да бъде публично утвърден от регулаторните органи. Те са доста целесъобразни заради няколко аргументи:
Първо, има опция за осъществяване на доста диагностични процедури в извънредно къс интервал.
Второ, болните имат опция да получат достъп до нов медикамент, който всички направени досега проучвания и изследвания демонстрират, че носи безапелационна изгода за пациента.
Важно е да отбележим, че тези молекули не се възстановяват от НЗОК и са налични единствено в границите на съответните клинични изпитвания. Те постоянно съставляват най-хубавата алтернатива за лекуване за пациента, по време на клиничното изпитване той получава общоприетото за Европа лекуване, без нищо да му се лишава, само че в допълнение може да получи лекарство, което се надяваме да ускори резултата от лекуването и да го направи още по-категоричен.
Кой е главният фактор за триумфа на лечението? Вероятно ще кажете ранната диагностика и въпреки всичко, на кои пациенти давате по-добра прогноза, в случай че са при идентични условия?
Категорично ранното слагане на диагнозата е най-важният фактор. Зависи, несъмнено, и какво е онкологичното заболяване, в кой етап е. За всяка локализация има прогностични маркери, които дават отражение както върху лекуването, по този начин и върху прогнозата на тези заболели. Значение има и общото положение на пациента, съпътстващите болести, неговата вътрешна убеденост и доверието му в експерта.
Като говорите за вътрешна убеденост изненадвали ли са Ви резултати при пациенти, които минават през лекуването сполучливо, с помощта на устойчивата си душeвност? Колко е мощен психологическият миг?
Психологичният тласък е доста значим, само че не мога да кажа, че сме имали случаи, в които единствено мощният дух е оказал помощ в лекуването. Това е въпрос на композиция от фактори да вземем за пример във връзка с справяне с токсичността – пациентът да не се откаже при нежелани лекарствени реакции, да е убеден, че би трябвало да продължи, че това е най-хубавото, което може да направи сега, а не да премине към нетрадиционни способи на лекуване, както немалка част от хората се подвеждат. Психиката е значима част, само че не е водеща.
Говорих преди време с Ваша колежка, която показа, че сред доктор и онкопациент се основава особена връзка. Дотам, че даже се поучава със експерта, когато би трябвало да вземе потребителски заем да вземем за пример. Създавате ли специфични връзки с пациентите си?
Една част от пациентите ни в действителност се лекуват с години – 5-7-10. Много постоянно с тях се виждаме всеки месец, връзката става по-близка, само че никога не трябва да се минава границата. Не е професионално, крие опасности и за двете страни.
А за какво една млада жена би избрала мрачна компетентност като онкологията, доктор Петрова?
Защото опцията да окажеш помощ на хора, които са обезверени поради това заболяване, е доста мотивираща.
Д-р Мила Петрова е началник на клиниката по Медицинска онкология в МБАЛ „ Надежда “. Завършва медицина в София през 2008 година, като в хода на следването си минава образование в Германия в клиника по хематология и онкология, от кое място идва и ползата ѝ към специалността. От 2009 година стартира работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 година започва и специализацията ѝ по Медицинска онкология. През 2016 година придобива компетентност „ Медицинска онкология “, а през 2019 година пази и докторска дисертация.
От 2012 година до 2019 година е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 година е ръководител на Българската асоциация по здравна онкология и член на ESMO Membership Committee. През 2020 година тя е една от петнадесетте определени от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по здравна онкология), където продължава своето професионално развиване.
Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и интернационалните конгреси и семинари и е създател на голям брой научни изявления в региона на здравната онкология.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ