Може ли едно куче да преживее ядрена война? Със сигурност

Може ли едно куче да преживее нуклеарна война? Със сигурност ще се оправят по-добре от хората, въпреки и науката постоянно да се интересува кой ще ни наследи, в случай че преминем границите на разсъдъка и стартираме да използваме нуклеарно оръжие. Този въпрос е тормозил и американските учени, които през 1958 година остават впечатлени при откриването на куче, което оцелява напълно умерено в точката Castle Bravo – точно там са провеждани някои от най-свирепите нуклеарни опити.

По някаква причина, кучето оцелява нуклеарните детонации, а откривателите незабавно желаят да го приберат за проучвания. Резултатът от всичко това е, че даже са употребявани американски комерсиални линии за доставка.

Историята е разказана от Ърнест Уилямс – един от гидовете в Националния Атомен Тестови музей в Лас Вегас – явно Съединени американски щати имат и подобен. Именно Уилямс съумява да задейства всички потребни ходове, с цел да вземе кучето в лабораторията, въпреки и редица скептици да не са сигурни, че това е доста добра концепция. Въпросният мелез е открит наоколо до локациите и тъкмо това го прави доста потребен.

Уилямс израства във плантация в Небраска, по-късно служи във Военновъздушни сили на Съединени американски щати по време на Корейската война и по-късно е назначен в най-секретната секция на Съединени американски щати, виновна за сглобяването на бойното ядро на атомната бомба. Започва работа през далечната 1945 година и признава, че тогава страхът от Съюз на съветските социалистически републики е голям.

Ърнест има невъобразим гений в математиката и откакто съумява да промени и модифицира някои формули във въпросната база, бързо е изместен в администрацията, където би трябвало да дава отговор за интервенция Redwing. През 1958 година се завръща назад на Маршаловите острови за интервенция Hardtack и по-късно приготвя ситуацията за проби на атомни бомби.

Негов шеф е Джим Рийвс, който разпределя функциите на всички в екипа. Четири години по-рано, когато детонациите стартират, земята се тресе от 15-мегатонни бомби, които експлоадират цели два пъти. Правят се редица неточности във въпросния опит и не инцидентно тази площадка влиза в класацията на най-жестоките радиоактивни произшествия. Обезопасяването на територията не е сполучливо и радиацията стартира да прокарва път в околната среда.

Това е първата атомна бомба, която употребява изсъхнало гориво в Съединени американски щати и подсигурява, че литий-деутерид ще бъде съвършено гориво за основаването на термоядрени бойни глави. Голямата наслада е, че с него могат да се създава по-сериозен брой нуклеарно оръжие. В началото учените считат, че капацитетът му е към 6 мегатона, само че в следствие цифрата потвърждава тъкмо противоположното – 16 мегатона. Веднага след детонациите стартира да вали радиационен дъжд над необитаемите острови и облакът се разнася на стотици километри в най-различни други точки – вятърът е безсърдечен в това отношение.

Измененията в климата носят радиационните облаци със седмици, жертви са някои японски риболовци, които даже не схващат, че дъжда, който се изсипва върху тях е един от най-смъртоносните убийци. Едно цялостен десетилетие след Хирошима и Нагазаки, Япония още веднъж е изправена пред борбата с нуклеарното оръжие. Люис Щраус ще отхвърля всичко и в никакъв случай няма да удостовери истината, само че в това време Съединени американски щати ще се похвали, че разполага с атомна бомба.

Неговото начинание е било да достави тъкмо това оръжие и не се интересува от всички останали вреди. Всички наранени зони на Маршаловите острови са затворени, а следите могат да се виждат и до през днешния ден. Светът осъжда нелепостта на Съединени американски щати, само че действително не може да направи нищо повече. Някои локални поданици са преместени на нови острови, само че по-късно са принудени още веднъж да получат по-малко парче земя, с цел да бъдат надалеч от радиацията.

Опитите за проучване стават немислими и учените се отхвърлят в близко бъдеще да се връщат и да търсят каквито и да е било оживели. Военният личен състав поема някакъв надзор над горещите точки, слага ограничаващи знаци, употребява надуваеми лодки, с цел да обикаля района, а когато се стъпва на сушата, множеството носят защитни костюми за еднократна приложимост, които незабавно след приложимост се изхвърлят. През 1958 година комисията по атомна сила взема решение да се върне назад, с цел да ревизира какво е равнището на радиацията и да откри дали е безвредно.

Необходима е повече информация и проучване на животните, което дава старт на интервенция Hardtack. Освен разследващ екипи, учените ще имат и втори, който ще изследва животинския свят. Уилямс е един от главните претенденти, въпреки всичко е израснал във плантация и има някакво разбиране от контакт с животни. Изненадата е цялостна, когато първият екип споделя, че има домашни животни, които не престават да живеят умерено на островите. Откриват домашно прасе, петел и куче.

Древните колонизатори носят животните на островите, когато вземат решение да се заселят – един век по-рано същите не са обитавали островите, само че бързо се климатизират. Американците не могат да повярват на очите си, тъй като се твърди, че на островите няма да има никакви оживели. Направените прегледи демонстрират, че и трите животни са в добра форма, нямат никакви следи от радиация и наподобяват щастливи, изключително откакто няма човешки фактор. За науката, тези три екземпляра са скъпи.

По проекти на учените, никой не е трябвало да оцелее в идващите четири години, само че тези трима герои са се справили повече от чудесно. Уилямс и екипът съумяват да заловят прасето и кучето, само че петелът се оказва прекомерно бърз за хора, облечени в радиационни костюми. До през днешния ден Уилямс не може да си спомни за ориста на прасето, само че помни тази на кучето. Ще работи с него въвъ боен институт Уолтър Ръйд.

Операцията се споделя Plumbbob и са докарани към 700 свине, изложени на нуклеарна детонация – за този опит не се е наложило да бомбардират още веднъж острови, а просто са употребявали по-малки заряди в следена среда. След провеждането на опитите, учените желаят да се доберат до атомното куче. Четириногият другар се оказва доброжелателен и спомагащ. Лети от Маршаловите острови до Съединени американски щати, прелитайки над Хаваи. За него са спазени всички типове карантинни правила. Изследователите нямат самообладание да схванат какво в действителност се е случило с този четириног другар и по какъв начин е оживял, за жалост няма нищо изрично в този случай.

През 1958 година множеството авиолинии в Хаваи към момента летят и до Съединени американски щати по време на коледните празници. Уилямс съумява да се качи с кучето на един от последните свободни полети до Лос Анджелис. За страдание по това време има задоволително хора, които са натоварили багажното поделение с дарове, затова няма място за кучето. Ученият стартира да се моли и да изяснява, че кучето би трябвало да стигне до Вашингтон. За страдание се оказва, че нито една компания не качва домашни любимци по време на коледните празници. Експертът е единствено на 28 години, само че разполага с задоволително власт, с цел да се изпълнят неговите нареждания:

„ Ако не качите кучето му, ще се наложи да употребявам черния телефон на летището, а по-късно няма да ме харесвате доста. “

Служителят не се трогва и Уилямс прави единствено едно позвъняване, с което идват полицейски чиновници и бързо товарят кучето сами, някой различен е останал без коледни дарове или най-малко ги е получил малко по-късно. Преди да се качи на борда, същият чиновник ще се върне и ще попита кой по дяволите е и на кого се е обадил? Уилямс се усмихва и декларира, че познава единствено верните хора. Разкаран е от линията на чакащите, до момента в който нуклеарното куче към този момент е натоварено на борда.

И до през днешния ден Уилямс отхвърля да показа какво се случва с кучето и не може да признае какви са вредите, в случай че въобще има такива. Това продължава да е държавна загадка, която би трябвало да се разсекрети след още 10-15 години. Възможно ли е нуклеарните бомби с водородно гориво да бъдат надалеч по-безопасни от останалите?

Едва ли, въпреки всичко и до през днешния ден някои от островите на Маршаловите острови са инфектирани и следите от радиация могат да се виждат върху кораловите рифове. Голяма част от локалното население към момента не може да се прибере вкъщи. Растенията и почвата не престават да демонстрират високи стойности на заразяване, което прави завръщането съвсем невероятно.

Ърнест Уилямс продължава да работи в тази научна среда през идващите 50 години и най-после се пенсионира. От кариерата си прави оценка най-вече нуклеарното куче, което е има опция да разхожда в института. Той е консултант по нуклеарна анти-терористична активност в Невада.