От инженер до пожарникар в Пловдив или как Кирко Канагрохов откри призванието си
Може ли един драматичен случай да преобърне живота на човек? За пожарникар Кирко Канагрохов отговорът е изрично „ да “. Един пожар в учебната постройка в родния му Сопот възпламени в него не просто адреналин, а жадност за смисъл и подвиг. Младият мъж, който се е лутал сред сигурната кариера и персоналните си търсения, открива своето предопределение там, където рискът среща смелостта – измежду пламъците и избавените животи. Така стартира пътят към призванието му – път, в който всеки ден се среща с риск, дисциплинираност и подвиг.
Прочетете още
Корените на един самоуверен мъж
Кирко е роден през 1989 година в подножието на величествената Стара планина – в дребния, само че горделив град Сопот. Детството му минава измежду сплотено семейство, където трудът и уважението към хората са всекидневие. Тези полезности не са просто думи – те са основата, върху която по-късно ще построи живота си. Спомня си безгрижните дни, когато дружно с другари играе футбол по калните улици и се учи на първите уроци за другарството и честността.
След довеждане докрай на Техническия университет – Пловдив, младият инженер стартира работа като монтьор в корабостроителния цех „ Терем “ във Варна. Работата му е постоянна, добре платена и уважавана, само че чувството, че животът му крещи за нещо по-голямо, е непреодолимо. „ Въпреки триумфа, усещах празнина – желаех да давам повече от себе си, да се усещам потребен по метод, който не можех да изпитам зад бюрото, “ споделя Кирко.
Придобива интернационален опит в София, работейки в една от водещите автомобилни компании. Срещите с разнообразни хора и култури го обогатяват, само че вътрешният му глас продължава да го тласка към нещо по-смислено.
Пламъкът, който промени всичко
Моментът, който дефинира ориста му, идва ненадейно. Пожар обгръща спомагателна постройка на учебното заведение, където Кирко самият е учил. Димът е гъст, огънят гневен, а суматохата измежду хората – осезаема. Без да мисли, Кирко се включва като доброволец. „ Помня пламъците, адреналина, напрежението… Думи като ‘да построим линия’, ‘дай разклонител’, ‘търси хидрант’ тогава бяха изцяло непознати за мен. Но в оня миг разбрах нещо значимо – че желая да бъда потребен, да пазя хората. Тогава усетих, че желая да съм с тези хора, на това място. “
Този момент се оказва повратна точка в живота му. През 2019 година кандидатства за работа в пожарната, класира се втори, минава интензивната школа във Варна и след година стартира кариерата си като огнеборец.
Сред героите, които го въодушевяват
Когато постъпва в Първа работа в Пловдив, Кирко стартира да разпознава лицата на хората, които са го въодушевили още по време на доброволческата акция. „ Те са хора с огромно сърце и душа. От тях научих най-важните уроци – за смелостта, отговорността и силата на екипа. “
Но сърцето му остава покрай родния Сопот, до фамилията и планината. „ Човек е най-уверен, когато може да споделя насладите и паниките си с околните “, споделя той. „ Животът е момент и е добре да го споделим с хората, които са ни най-близки. “
Спортът – първият преподавател по дисциплинираност
Още от първи клас Кирко тренира футбол в локалния тим „ Металик “ – Сопот. В десети клас открива бойните спортове – бокс, кикбокс, ММА. Именно дисциплината, честността и характерността на спорта го притеглят. „ Показват ти, че има по-силни от теб. И точно това те стимулира да станеш още по-добър, “ споделя той. Спортът не е просто занимание, а основа на характера му – учи го на непримиримост, самоконтрол и резистентност в сложни обстановки.
Планината – идващото предизвикателство
Стара планина е неговият дом, само че и непрекъснато предизвикателство. Кирко прекарва часове в планината, учейки се да чете природата, да планува измененията във времето и да се движи безвредно в сурови условия. Това го води към нова цел – планински избавител в ПСС – Сопот. Ролята изисква съвършена физическа и психическа подготовка, механически умения и дръзновение. „ Хората постоянно подценяват планината. Тръгват неподготвени, неопитни, увлечени от свободата и хубостта. А природата не прости. Затова спасителите би трябвало да са постоянно подготвени – да познават освен изискванията, само че и личните си граници. “
Призванието да бъдеш потребен
Днес Кирко е уверен, че е намерил своето предопределение. Огнеборството и планинското избавяне не са просто специалности – те са задача. „ Колегите са моето второ семейство. Работим със сърце и душа и макар че постоянно ни дефинират като супергерои, ние сме напълно елементарни хора. Изпитваме болежка, само че умеем да подчиняваме страховете си и знаем по какъв начин да ценим живота. “
На младежите той насочва елементарен, само че умен съвет: „ Слушайте сърцето си. То постоянно знае пътя. Само когато вършиме нещо с обич, ще разберете, че сте разкрили своето същинско предопределение. “
Прочетете още
Корените на един самоуверен мъж
Кирко е роден през 1989 година в подножието на величествената Стара планина – в дребния, само че горделив град Сопот. Детството му минава измежду сплотено семейство, където трудът и уважението към хората са всекидневие. Тези полезности не са просто думи – те са основата, върху която по-късно ще построи живота си. Спомня си безгрижните дни, когато дружно с другари играе футбол по калните улици и се учи на първите уроци за другарството и честността.
След довеждане докрай на Техническия университет – Пловдив, младият инженер стартира работа като монтьор в корабостроителния цех „ Терем “ във Варна. Работата му е постоянна, добре платена и уважавана, само че чувството, че животът му крещи за нещо по-голямо, е непреодолимо. „ Въпреки триумфа, усещах празнина – желаех да давам повече от себе си, да се усещам потребен по метод, който не можех да изпитам зад бюрото, “ споделя Кирко.
Придобива интернационален опит в София, работейки в една от водещите автомобилни компании. Срещите с разнообразни хора и култури го обогатяват, само че вътрешният му глас продължава да го тласка към нещо по-смислено.
Пламъкът, който промени всичко
Моментът, който дефинира ориста му, идва ненадейно. Пожар обгръща спомагателна постройка на учебното заведение, където Кирко самият е учил. Димът е гъст, огънят гневен, а суматохата измежду хората – осезаема. Без да мисли, Кирко се включва като доброволец. „ Помня пламъците, адреналина, напрежението… Думи като ‘да построим линия’, ‘дай разклонител’, ‘търси хидрант’ тогава бяха изцяло непознати за мен. Но в оня миг разбрах нещо значимо – че желая да бъда потребен, да пазя хората. Тогава усетих, че желая да съм с тези хора, на това място. “
Този момент се оказва повратна точка в живота му. През 2019 година кандидатства за работа в пожарната, класира се втори, минава интензивната школа във Варна и след година стартира кариерата си като огнеборец.
Сред героите, които го въодушевяват
Когато постъпва в Първа работа в Пловдив, Кирко стартира да разпознава лицата на хората, които са го въодушевили още по време на доброволческата акция. „ Те са хора с огромно сърце и душа. От тях научих най-важните уроци – за смелостта, отговорността и силата на екипа. “
Но сърцето му остава покрай родния Сопот, до фамилията и планината. „ Човек е най-уверен, когато може да споделя насладите и паниките си с околните “, споделя той. „ Животът е момент и е добре да го споделим с хората, които са ни най-близки. “
Спортът – първият преподавател по дисциплинираност
Още от първи клас Кирко тренира футбол в локалния тим „ Металик “ – Сопот. В десети клас открива бойните спортове – бокс, кикбокс, ММА. Именно дисциплината, честността и характерността на спорта го притеглят. „ Показват ти, че има по-силни от теб. И точно това те стимулира да станеш още по-добър, “ споделя той. Спортът не е просто занимание, а основа на характера му – учи го на непримиримост, самоконтрол и резистентност в сложни обстановки.
Планината – идващото предизвикателство
Стара планина е неговият дом, само че и непрекъснато предизвикателство. Кирко прекарва часове в планината, учейки се да чете природата, да планува измененията във времето и да се движи безвредно в сурови условия. Това го води към нова цел – планински избавител в ПСС – Сопот. Ролята изисква съвършена физическа и психическа подготовка, механически умения и дръзновение. „ Хората постоянно подценяват планината. Тръгват неподготвени, неопитни, увлечени от свободата и хубостта. А природата не прости. Затова спасителите би трябвало да са постоянно подготвени – да познават освен изискванията, само че и личните си граници. “
Призванието да бъдеш потребен
Днес Кирко е уверен, че е намерил своето предопределение. Огнеборството и планинското избавяне не са просто специалности – те са задача. „ Колегите са моето второ семейство. Работим със сърце и душа и макар че постоянно ни дефинират като супергерои, ние сме напълно елементарни хора. Изпитваме болежка, само че умеем да подчиняваме страховете си и знаем по какъв начин да ценим живота. “
На младежите той насочва елементарен, само че умен съвет: „ Слушайте сърцето си. То постоянно знае пътя. Само когато вършиме нещо с обич, ще разберете, че сте разкрили своето същинско предопределение. “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ