възможната неутралност
Може ли България да бъде неутрална в руско-украинския спор? Едни споделят - освен може, а и би трябвало (макар на мнозина от тях да прозират, къде по-дискретно, къде не до такава степен, проруските пристрастия). Други, в противен случай - не може да сме неутрални сред агресора и жертвата, сред диктатурата и демокрацията, сред евразийската сатрапия и европейските полезности и така нататък и тъй наречените
А правилният отговор сякаш е: може, но за какво? Неутралитет се съблюдава главно в два случая. Първият е, когато спорът не те визира и не искаш ненужно да си разваляш връзките, с която и да е от страните. А вторият е, когато и двете страни са ти прекомерно значими - тогава неутралитетът би следвало да се комбинира с старания да помириш враждуващите страни.
Сега обаче има една войска (руската), която напредва към нашата граница, и друга (украинската), която се е изпречила на пътя ѝ и води война против нея. Какъв е смисълът да сме неутрални в такава обстановка? Не е ли по-логично да помогнем на украинската войска да държи фронта, колкото се може по-далеч от нашата територия? Защото това е българския интерес - да не се придвижи войната тук. Едва по-късно ще си приказваме за Путин, Зеленски, " рашизъм ", " украински нацизъм ", Буча, батальон " Азов " и прочие.
Разбира се, най-добре за България е войната да спре. Но при една окупация на цяла Украйна (не единствено на районите с преобладаващо рускоезично население), става плашещо. А в случай че в Кремъл им хрумне да продължат с " денацификацията " - в Молдова, в Румъния, а за какво не и у нас?
Тук някой би споделил, че нас (и Румъния) ни пази член 5 от Договора за НАТО. Който, апропо, в никакъв случай не е бил задействан. И по-добре да не разбираме какво следва. Особено в случай че можем да го предотвратим.
И още: в нападнатата страна живеят няколкостотин хиляди етнически българи. Ако и това не е основателна причина да вземем страна... Все отново не става дума за " футболната война " сред Хондурас и Салвадор през 1969 година или ирано-иракската през 80-те на предишния век.
А и за разлика от предходни случаи, този път Русия не се лимитира единствено до " военна помощ за съветско малцинство " - самото битие на Украйна се оспорва. След 24 февруари публична Москва към този момент е асоциирана с тези терористични групировки в Близкия изток, които отхвърлят правото на битие на страната Израел. При нахлуването в Грузия (2008) и анексията на Крим (2014) можехме да си позволим да бъдем неутрални. Сега към този момент не. Или признаваш правото на една страна да заличи друга, или се противопоставяш. А неутралитетът в тази ситуация значи първото.
И тук напълно естествено идва въпросът с военната помощ за Украйна. Това е повече боен въпрос, в сравнение с политически, въпреки в този момент да е мощно политизиран. Ако България изпрати такава помощ, това може да значи усилване на фронта. Но може да значи и намаляване на тила (нашите отбранителни способности). Затова тя би трябвало да бъде навременно и съответно обезщетена (от съдружниците в НАТО). А и да не забравяме, че положението на нашите въоръжени сили е много надалеч от мечтаното, тъй че възможната помощ би била алегорична. Но тя, цялостната досегашна помощ, която Западът оказва на Украйна, не е кой знае каква.
Предвид общата военна мощност на НАТО, Украйна можеше (и към момента може) да получи такова подкрепяне, с което да прогони агресора от своята територия. Но на множеството страни членки на Алианса наподобява, че не им пука за Украйна и повече симулират поддръжка (спрямо опциите си). Пука им единствено на тези, които се усещат директно застрашени от Русия - Вишеград, балтийските страни, Румъния (би трябвало и ние да сме в тази група, само че към този момент не ни личи). И в случай че помощта от една Полша да вземем за пример, в действителност е самоотвержена, то за огромните западни страни не може да се каже същото.
Подкрепата, която Съединени американски щати оказват на Киев, наподобява на снизходително потупване по рамото на фона на това, което преди три десетилетия направиха за Кувейт (първата война в Залива). Но отвъд океана май този път имат малко по-различни ползи. Което удостоверява тезата, че Вашингтон и Москва са като геополитически " скачени съдове " в мръсната си игра против Европа.
Англия на думи го раздава " ястреб ", само че и от нея можеше да се чака повече. Както и от Франция и Германия. Само че има и една детайлност. Когато военните дейности приключат (независимо с какъв изход), Украйна ще има потребност от следвоенно възобновяване (материалните вреди там към този момент надвишиха 1 трилион долара). И кой ще взе участие в това възобновяване? Европейският съюз, несъмнено. С водещата роля на френско-германския си " мотор ". Така че не би било изненадващо, в случай че в някои европейски столици, до момента в който декларативно показват поддръжка към Киев, към този момент да потриват ръце от идните стратегии, в които да вземат участие техни компании.
Това, последното, също е мотив срещу неутралитета - военната помощ да се трансформира в " инвестиция ", която да класира български компании в стратегиите за възобновяване. Нещо като българското присъединяване във втората война против Ирак (2003), където изпратихме " мироопазващи сили ". Друг е въпросът това, до каква степен бе капитализирано.
Но най-много, би трябвало да се погрижим за личната си сигурност. И не знам за какво в избрани среди имат вяра, че това ще се реализира с неутралитет. Фактът, че досега България не изпраща военна помощ на Украйна, регистрира ли се в Москва? Похвалиха ли ни най-малко един път, че " не сме като останалите "? А другояче и от съветското посолство, и от Външно министерство в Москва не стопират да се заяждат с нас защо ли не...
Всичко това обаче са просто разсъждения на един български родолюбец, който не е подвластен нито от Москва, нито от Вашингтон, нито от където и да било другаде. А решението се взема от политиците.
А правилният отговор сякаш е: може, но за какво? Неутралитет се съблюдава главно в два случая. Първият е, когато спорът не те визира и не искаш ненужно да си разваляш връзките, с която и да е от страните. А вторият е, когато и двете страни са ти прекомерно значими - тогава неутралитетът би следвало да се комбинира с старания да помириш враждуващите страни.
Сега обаче има една войска (руската), която напредва към нашата граница, и друга (украинската), която се е изпречила на пътя ѝ и води война против нея. Какъв е смисълът да сме неутрални в такава обстановка? Не е ли по-логично да помогнем на украинската войска да държи фронта, колкото се може по-далеч от нашата територия? Защото това е българския интерес - да не се придвижи войната тук. Едва по-късно ще си приказваме за Путин, Зеленски, " рашизъм ", " украински нацизъм ", Буча, батальон " Азов " и прочие.
Разбира се, най-добре за България е войната да спре. Но при една окупация на цяла Украйна (не единствено на районите с преобладаващо рускоезично население), става плашещо. А в случай че в Кремъл им хрумне да продължат с " денацификацията " - в Молдова, в Румъния, а за какво не и у нас?
Тук някой би споделил, че нас (и Румъния) ни пази член 5 от Договора за НАТО. Който, апропо, в никакъв случай не е бил задействан. И по-добре да не разбираме какво следва. Особено в случай че можем да го предотвратим.
И още: в нападнатата страна живеят няколкостотин хиляди етнически българи. Ако и това не е основателна причина да вземем страна... Все отново не става дума за " футболната война " сред Хондурас и Салвадор през 1969 година или ирано-иракската през 80-те на предишния век.
А и за разлика от предходни случаи, този път Русия не се лимитира единствено до " военна помощ за съветско малцинство " - самото битие на Украйна се оспорва. След 24 февруари публична Москва към този момент е асоциирана с тези терористични групировки в Близкия изток, които отхвърлят правото на битие на страната Израел. При нахлуването в Грузия (2008) и анексията на Крим (2014) можехме да си позволим да бъдем неутрални. Сега към този момент не. Или признаваш правото на една страна да заличи друга, или се противопоставяш. А неутралитетът в тази ситуация значи първото.
И тук напълно естествено идва въпросът с военната помощ за Украйна. Това е повече боен въпрос, в сравнение с политически, въпреки в този момент да е мощно политизиран. Ако България изпрати такава помощ, това може да значи усилване на фронта. Но може да значи и намаляване на тила (нашите отбранителни способности). Затова тя би трябвало да бъде навременно и съответно обезщетена (от съдружниците в НАТО). А и да не забравяме, че положението на нашите въоръжени сили е много надалеч от мечтаното, тъй че възможната помощ би била алегорична. Но тя, цялостната досегашна помощ, която Западът оказва на Украйна, не е кой знае каква.
Предвид общата военна мощност на НАТО, Украйна можеше (и към момента може) да получи такова подкрепяне, с което да прогони агресора от своята територия. Но на множеството страни членки на Алианса наподобява, че не им пука за Украйна и повече симулират поддръжка (спрямо опциите си). Пука им единствено на тези, които се усещат директно застрашени от Русия - Вишеград, балтийските страни, Румъния (би трябвало и ние да сме в тази група, само че към този момент не ни личи). И в случай че помощта от една Полша да вземем за пример, в действителност е самоотвержена, то за огромните западни страни не може да се каже същото.
Подкрепата, която Съединени американски щати оказват на Киев, наподобява на снизходително потупване по рамото на фона на това, което преди три десетилетия направиха за Кувейт (първата война в Залива). Но отвъд океана май този път имат малко по-различни ползи. Което удостоверява тезата, че Вашингтон и Москва са като геополитически " скачени съдове " в мръсната си игра против Европа.
Англия на думи го раздава " ястреб ", само че и от нея можеше да се чака повече. Както и от Франция и Германия. Само че има и една детайлност. Когато военните дейности приключат (независимо с какъв изход), Украйна ще има потребност от следвоенно възобновяване (материалните вреди там към този момент надвишиха 1 трилион долара). И кой ще взе участие в това възобновяване? Европейският съюз, несъмнено. С водещата роля на френско-германския си " мотор ". Така че не би било изненадващо, в случай че в някои европейски столици, до момента в който декларативно показват поддръжка към Киев, към този момент да потриват ръце от идните стратегии, в които да вземат участие техни компании.
Това, последното, също е мотив срещу неутралитета - военната помощ да се трансформира в " инвестиция ", която да класира български компании в стратегиите за възобновяване. Нещо като българското присъединяване във втората война против Ирак (2003), където изпратихме " мироопазващи сили ". Друг е въпросът това, до каква степен бе капитализирано.
Но най-много, би трябвало да се погрижим за личната си сигурност. И не знам за какво в избрани среди имат вяра, че това ще се реализира с неутралитет. Фактът, че досега България не изпраща военна помощ на Украйна, регистрира ли се в Москва? Похвалиха ли ни най-малко един път, че " не сме като останалите "? А другояче и от съветското посолство, и от Външно министерство в Москва не стопират да се заяждат с нас защо ли не...
Всичко това обаче са просто разсъждения на един български родолюбец, който не е подвластен нито от Москва, нито от Вашингтон, нито от където и да било другаде. А решението се взема от политиците.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ