10 от най-известните градски паркове у нас
Може и да няма море, плаж и доста слънце, горещи нощи и мързеливи дни, само че все пак есента изрично носи със себе си солидна доза позитивни страсти. С хубостта на пожълтелите листа, с последните подарени ласки на слънчевите лъчи, че даже и с аромата на печена тиква.
Все още топлите есенни дни пък са превъзходен мотив да се насладим на парковете – напълно на покрай града или в самия него. А те несъмнено, като се изключи че извършват функционалността на белите дробове на всеки град, са и отлично място за почивка от офисния звук и забързаното всекидневие, в което живеем. Ето някои от най-красивите места за отдих в градска среда или казано с други думи 10 от най-известните градски паркове у нас.
1. Парк на младежта – Русе
Разходката по основната улица на Русе ни води в най-големия градски парк на града. В предишното той е именуван Саидпашова бахча, Владикова бахча и Парк на свободата, само че през днешния ден е прочут като Парк на младежта. Трудно е да го пропуснеш, тъй като още на входа му те посреща една от емблемите му, позната на русенци като „ Вазата “. Това е железна структура във формата на ваза, която се издига на 3,4 метра, запълнена е с пръст, а по повърхността и порастват прелестно аранжирани цветя, разнообразни през всеки сезон.
Съоръжението е строено през 50-те години на предишния век и до през днешния ден краси централната градина на парка. Паркът на младежта е издигнат около Дунав, което го прави обичано място и за пословичните русенски комари. Ако разходката ви е напролет, ще ги разпознаете елементарно – „ толкоз са огромни, че чак кучетата ги лаят “.
2. Морската градина във Варна
Морската градина във Варна е най-големият градски парк на Балканския полуостров. Дължината и е съвсем 3,9 километра. Идеята за нея се заражда през далечната 1862 година, когато оттатък стените на града са заградени десетина декара и е засадена зеленчукова градина. Малко по-късно се появяват овощни дръвчета, измежду които е подложен и дребен фонтан. Истинското създаване на градината обаче стартира след Освобождението. През 1881 година кметът на града Михаил Колони, въпреки и мъчно, съумява да убеди общинските съветници да се построи градска градина и крайморски парк.
До 1890 година са отстранени зарзаватчийските лехи и са посадени първите 13 дръвчета. Градината се огражда с дъсчена ограда и се не разрешава пашата на добитък.Ключова фигура за изграждaнето й има и варненецът от чешки генезис Антон Новак, който до пенсионирането си през 1937 година й предава настоящия тип. Днес морската градина е облагородена, преасфалтирана и с нови пейки, Осветлението на поляната, където е ситуиран Алпинеумът е изключително феерично, правейки мястото желано за вечерна разходка, която наложително включва остарялото дървено мостче, откъдето посетителите хвърлят монети, с цел да осъществен желанията си.
3. Морската градина в Бургас
Морската градина в Бургас се простира на цели 600 декара, чието засаждане и облагородяване стартира през 1891 година Още тогава паркът се снабдява с голям брой екзотични растения от всички континенти, някои от които се пазят и до през днешния ден. След повече от 120 години измежду просторните му алеи и прелестни цветни градини се спотайват доста монументи, кафенета, заведения за хранене, сантиментални беседки и занимания за дребни и огромни.
Ежегодно Морската градина е хазаин на най-големия музикален фестивал в България „ Spirit of Burgas “, които се организира към този момент 6 години. За 3 дни част от парка дружно с плажа се трансформират в дребен фестивален град с доста подиуми, занимания и музикални почитатели от всички възрасти и най-различни страни по света.
4. Южен парк – София
В парка се срещат 65 типа птици, 29 от тях предпазени, а 2 записани в алената книга на България. През парка минава Перловска река, има и няколко изкуствени езера. Южният парк предлага спокойни кътове за почивка, където елементарно можете да избягате от шума с книга в ръка. През 2011 година паркът беше ремонтиран – езерото и зоната откъм ул. „ Нишава “ към този момент са изцяло възобновени, а в допълнение софиянци получиха и състезателен ъгъл с фитнес уреди навън и нова цветна галерия.
Пълна реорганизация претърпя и входът откъм бул. „ Витоша “ дружно с намиращия се там шадраван. Голямата поляна в Южния парк постоянно става сцена на най-различни прояви – концерти, любителски представления, музикални и детски стратегии и така нататък Над 10 години точно на Голямата поляна се организира и блус фестивалът „ Цвете за Гошо “, основан в чест на огромния Георги Минчев.
5. Градски парк „ Св. Георги “ – Добрич
Градски парк „ Св. Георги “ е една от най-старите градини в страната и е монумент на градинско-парковото изкуство. В далечната 1867 година Белидието (Градския общински съвет) избира мястото в махалата Карабоклука, за създаване на градска градина. Прокарват се първите алеи, закупуват се дръвчета за 1780 гроша и се засаждат. Така се слага началото на първия градски парк в Добрич.
Изоставена и неподдържана по време на руско-турската война, след Освобождението градската градина става първа грижа на градското ръководство. Поетапно през годините паркът се доизгражда и обогатява със уреди от друг темперамент. През 1955 година се построява градският стадион. През 1956 година е първият стадий от построяването на езерото, скални градини, водопад, пещера.
По-късно през 1959 година са издигнати състезателен комплекс „ Младост “ и ресторант „ Спортна среща “, а през 1960 година – летен спектакъл и други След 1970 година се построява западното езеро, подготвителни стадиони, състезателен комплекс „ Простор “, мемориален комплекс „ Хан Аспарух “, плувен комплекс „ Русалка “. През 1999 година остарялата градина на градски парк е оповестена за монумент на културата и градинско парковото изкуство.
6. Бачиново – Благоевград
Ако тръгнете нагоре по течението на река Бистрица, която пресича Благоевград и се влива в Струма, ще попаднете в парка Бачиново. И макар че алеята, пейките и изкуствените езерца, които се намират в горния му край, в действителност основават атмосферата на горски парк, дивата пламтя, която от широколистна минава в борова и смърчова, ни припомня, че с всяка крачка навлизаме все по-дълбоко в прегръдките на Рила.
Именно от парка Бачиново потегля пътеката за хижа Македония, която е една от най-високо разположените хижи в България. Преди демократичните промени у нас на към 3 километра над Благоевград, в сърцето на парк Бачиново, се е намирала една от най-разкошните държавни резиденции на комунистическия режим – Бистрица, както и станция за образование на висши партийни фрагменти. От 90-те двете здания се употребяват за общежития на студентите от Американския университет.
7. Борисовата градина – София
Борисовата градина е най-големият парк в София. Той е основан в далечната 1884 година, а първите растения са засадени от швейцарски градинар. През годините паркът е носил разнообразни имена – Разсадника, Пипиниера, Цариградската градина, Княз-Борисовата градина (след раждането на престолонаследника Борис Търновски) и Парк на свободата (по време на социализма). На територията на Борисовата градина се намират 2 стадиона – Националният стадион „ Васил Левски “ и стадионът на ЦСКА, и изкуственото езеро „ Ариана “.
8. Сахат тепе – Пловдив
Няколко стръмни калдъръмени улички вляво от основната, когато вървите от Пощата към Джумаята, ще ви изведат до един от емблематичните паркове в Пловдив – Сахат тепе, публично носещ името на възрожденеца Христо Г. Данов (Данов хълм). В превод от турски „ Сахат тепе “ значи „ Хълмът с часовника “, защото точно там, при започване на 17-ти век, е построена часовникова кула.
Сахат тепе в действителност има две възвишения, като часовниковата кула е ситуирана на северното, до момента в който на южното се намира Радио-телевизионният център, издигнат през 50-те години на предишния век. След пожар, който унищожава първичната дървена структура, през 1809 година пловдивчани построяват часовниковата кула още веднъж. Този път тя била иззидана от камък на височина 17,5 метра. Името на майстора не е непокътнато, само че е известно, че за модел послужили морските фарове. Въпреки че е едно от по-малките тепета в града, Сахат тепе разкрива забележителна панорама към Стария град, Джумаята и Главната.
Интересно е, че още в древността мястото е било известно като „ Хълм на времето “, защото в римско време на източните скатове имало безоблачен и воден часовник. Водният часовник, чийто остатъци били разкрити при археологически разкопки през 20-те години, бил ситуиран в постройка, която в още по-дълбока античност била храм на Венера. Там е открит надпис на Луций Септимий Север, управлявал Рим сред 193 година и 211 година след Христа.
9. Аязмото – Стара Загора
Аязмо (от гръцки – осветен) е водоизточник, който се намира край заветен за християнството обект – храм, манастир, в този случай, намиращ се в параклиса „ Свети Теодор Тирон “, откъдето идва известното име на парка. Аязмото е основано през 1895 година, като до началото на 19-ти век на това място се е простирала дъбова гора. В края на 19-ти век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало концепцията за уреждането на градски парк е призната скептично от старозагорци.
Ентусиазираният Методий Кусев среща редица спънки в реализиране на концепцията си да трансформира „ голия хълм “ над града в съвременен парк. Той стартира да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в разнообразни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни типове. От засадените от него дървета някои са живи и до през днешния ден. В парка порастват редки и неповторими за България растителни типове. Сред тях са 180 локални и екзотични дървесни и храстови типове, сред които елементарен кипарис, черен бор, атласки кедър, алепски бор, сребрист ска ела и райска ябълка.
От животинските типове се срещат сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици. В парка е ситуирана и Старозагорската зоологическа градина. Други забележителности са Залата на смеха с криви огледала, резиденцията на Старозагорския митрополит, параклис, паметниците на митрополит Методий Кусев и Алеко Константинов, Централната астрономическа лаборатория за галактически проучвания, телескопът на обсерватория „ Юрий Гагарин “, състезателен комплекс „ Берое “, тенис кортове, площадки за бадминтон, хижи, хотел, ресторант и летен спектакъл.
10. Парк „ Кайлъка “ – Плевен
Парк „ Кайлъка “ се намира на юг от Плевен, простира се на 10 000 дка и е разгласен за предпазена околност. Изграден е в естественото проломно дефиле на река Тученица и може да ви покаже неща, всяко от които единствено по себе си заслужава да бъде цел на пътешестване. Естественият каньон е приютил богата и разнообразна флора и фауна, където се срещат неповторими за България и Балканския полуостров растения, а доста от птиците и бозайниците са включени в Червената книга на България.
Паркът предлага неповторимо комбиниране от благоприятни условия за разходка, отдих и развлечения – изкуствени езера и язовири, лодки и водни колела, басейни, питейни заведения, кафенета, заведения за хранене, нощни заведения, детски площадки, тенис кортове, велоалеи и зоопарк. В „ Кайлъка “ се намира и летният спектакъл на град Плевен, както и единственият по рода си в България Музей на виното, ситуиран в естествена пещера покрай язовира Тотлебенов вал. Видна локална забележителност са руините на късноантичната цитадела Сторгозия.
