Може и да не сте чували често за маниока, но

Може и да не сте чували постоянно за маниока, само че този тропически корен заслужава своето място в модерната кухня и здравословния метод на живот. Наричана още касава или юка, маниоката е съществена храна за милиони хора по света – и с цялостно съображение.

 
Какво съставлява маниоката?
Маниоката е грудков корен на растение, което вирее в тропическите райони на света – най-много в Южна Америка, Африка и елементи от Азия. На външен тип припомня на дълъг кафяв корен с бяла или кремава сърцевина. Маниоката е извънредно издръжлива просвета – пораства даже на небогати почви и устоя на суша, което я прави незаменима за доста разрастващи се страни.

 



 
Как пораства?
Маниоката се отглежда елементарно – отрязват се резници от стъблото и се засаждат в почвата. Корените се развиват подземен и могат да бъдат събирани от 8 месеца до 2 години след засаждането. Надземната част на растението наподобява на шубрак с листа във формата на длан.
Как се употребява?
Важно е да знаем, че суровата маниока съдържа цианогенни гликозиди – субстанции, които могат да бъдат токсични. Затова тя постоянно би трябвало да бъде термично обработена – варена, пържена, печена или употребена под формата на брашно.

 



 

В кулинарията маниоката има безчет приложения:

Варена или пържена – усетът ѝ припомня на картоф, само че е по-плътна и леко сладникава.