Бербатов влезе във Военния университет
Може и да не е ходил в същинска казарма, само че в този момент се озова измежду тези, които са решени на всичко, с цел да пазят Родината. Е, стигна се и до такава степен, че Димитър Бербатов да се озове в редиците на родната войска.
Рекордьорът на попадения за националния тим посети курсантите от Националния боен университет „ Васил Левски “ във Велико Търново.
Димитър Бербатов описа пред тях персоналната си житейска история. Един от най-известните и сполучливи български футболисти гостува във Военния университет по покана на началника бригаден военачалник Иван Маламов и се включи в поредицата от срещи „ Лектори – вдъхновители “.
„ Аз ще ви опиша моята история, ще ви преведа по моя път, по който реализирах триумфа си. И той стартира още от времето, когато бях на 7-8 години. Още тогава знаех какъв желая да бъда, а аз желаех да бъда футболист.
И до момента, когато вървя да се срещам с дребни деца, а и с младежи като вас, споделям, че когато от ранна възраст знаеш искаш да правиш, доста по добре за теб, тъй като това ще ви спести лутането, ще ви спести доста и то огромни неточности.
Ако си фокусиран върху това, което искаш да постигнеш и имаш дисциплината да го следваш, то ще се случи “, сподели пред препълнената зала Димитър Бербатов.
Той показа с курсантите свои фотоси, на които са запечатани неговите фантазии, триумфи и падения и призна, че тежките моменти в неговия живот са го създали това, което е през днешния ден.
„ Историята ми е цялостна с тежки моменти и те са значими за мен. Успехите... те са забележими, тях всички ги научават, само че в неуспехите постоянно си самичък. Един подобен неуспех, който се трансформира в моя катарзис, аз претърпях на 18 години.
Тогава бях в първия тим на ЦСКА – изцяло справедливо. Бях си го постигнал самичък, откакто години наред правех едно и също – хвърлях тежката баскетболна топка, такава имах като дете, и я спирах.
После отново, и отново, и отново. Не знаех по какъв начин това ще ми помогне да стана добър в специалността, само че с интуицията си усещах, че върша вярното нещо. И стигнах до ЦСКА.
Бях си №1 в моята глава. Обаче пристигна този злощастен мач с „ Левски “, в който аз в 90-та минута изпуснах гол. При идната офанзива те вкараха и станаха първенци, а аз останах седнал на терена самичък.
Още не знаех по какъв начин работи светът, бях единствено на 18, а се сблъсках с най-голямото си предизвикателство “, призна Димитър Бербатов.
След това описа на курсантите, че към момента има почитатели на ЦСКА, които не желаят да му простят този изтърван гол.
Как тогава е избрал да стане и да стартира изначало, разчитайки единствено на себе си и на личните сили, тъй като: „ Първо, постоянно желая да опитам самичък да оказа помощ на себе си. Ако не мога, диря помощ, само че първо пробвам самичък. И тогава избрах да стана, тъй като съм дебелоглав и желаех да потвърдя какво мога. Този мач беше моят катарзис.
Тогава аз разбрах, че това не е моята среда, че тя не е добра за мен, откакто имаше хора в тима, които желаеха да ме откажат. И напуснах ЦСКА. Заминах за Германия, където не познавах никого, не знаех език, беше ме боязън, само че упоритостта ми беше по-голяма “.
Димитър Бербатов описа на бъдещите офицери, че и началото му в „ Байер Леверкузен “ не е било безпроблемно, тъй като, млад и прекомерно упорит, се е опитал да промени средата, с цел да му пасне тя на него. И са му били нужни няколко месеца, с цел да осъзнае, че той би трябвало да промени себе си, с цел да се научи да бъде експерт.
В края на срещата началникът на НВУ бригаден военачалник Иван Маламов връчи на Димитър Бербатов плакета на Военния университет.
Рекордьорът на попадения за националния тим посети курсантите от Националния боен университет „ Васил Левски “ във Велико Търново.
Димитър Бербатов описа пред тях персоналната си житейска история. Един от най-известните и сполучливи български футболисти гостува във Военния университет по покана на началника бригаден военачалник Иван Маламов и се включи в поредицата от срещи „ Лектори – вдъхновители “.
„ Аз ще ви опиша моята история, ще ви преведа по моя път, по който реализирах триумфа си. И той стартира още от времето, когато бях на 7-8 години. Още тогава знаех какъв желая да бъда, а аз желаех да бъда футболист.
И до момента, когато вървя да се срещам с дребни деца, а и с младежи като вас, споделям, че когато от ранна възраст знаеш искаш да правиш, доста по добре за теб, тъй като това ще ви спести лутането, ще ви спести доста и то огромни неточности.
Ако си фокусиран върху това, което искаш да постигнеш и имаш дисциплината да го следваш, то ще се случи “, сподели пред препълнената зала Димитър Бербатов.
Той показа с курсантите свои фотоси, на които са запечатани неговите фантазии, триумфи и падения и призна, че тежките моменти в неговия живот са го създали това, което е през днешния ден.
„ Историята ми е цялостна с тежки моменти и те са значими за мен. Успехите... те са забележими, тях всички ги научават, само че в неуспехите постоянно си самичък. Един подобен неуспех, който се трансформира в моя катарзис, аз претърпях на 18 години.
Тогава бях в първия тим на ЦСКА – изцяло справедливо. Бях си го постигнал самичък, откакто години наред правех едно и също – хвърлях тежката баскетболна топка, такава имах като дете, и я спирах.
После отново, и отново, и отново. Не знаех по какъв начин това ще ми помогне да стана добър в специалността, само че с интуицията си усещах, че върша вярното нещо. И стигнах до ЦСКА.
Бях си №1 в моята глава. Обаче пристигна този злощастен мач с „ Левски “, в който аз в 90-та минута изпуснах гол. При идната офанзива те вкараха и станаха първенци, а аз останах седнал на терена самичък.
Още не знаех по какъв начин работи светът, бях единствено на 18, а се сблъсках с най-голямото си предизвикателство “, призна Димитър Бербатов.
След това описа на курсантите, че към момента има почитатели на ЦСКА, които не желаят да му простят този изтърван гол.
Как тогава е избрал да стане и да стартира изначало, разчитайки единствено на себе си и на личните сили, тъй като: „ Първо, постоянно желая да опитам самичък да оказа помощ на себе си. Ако не мога, диря помощ, само че първо пробвам самичък. И тогава избрах да стана, тъй като съм дебелоглав и желаех да потвърдя какво мога. Този мач беше моят катарзис.
Тогава аз разбрах, че това не е моята среда, че тя не е добра за мен, откакто имаше хора в тима, които желаеха да ме откажат. И напуснах ЦСКА. Заминах за Германия, където не познавах никого, не знаех език, беше ме боязън, само че упоритостта ми беше по-голяма “.
Димитър Бербатов описа на бъдещите офицери, че и началото му в „ Байер Леверкузен “ не е било безпроблемно, тъй като, млад и прекомерно упорит, се е опитал да промени средата, с цел да му пасне тя на него. И са му били нужни няколко месеца, с цел да осъзнае, че той би трябвало да промени себе си, с цел да се научи да бъде експерт.
В края на срещата началникът на НВУ бригаден военачалник Иван Маламов връчи на Димитър Бербатов плакета на Военния университет.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ