Може и да има някой, който да не знае името

Може и да има някой, който да не знае името на италианската марка Borsalino, само че сигурно сме виждали шапките, основани от нейните майстори. Носят ги именитият артист Марчело Мастрояни във кино лентата " Осем и половина ", брилянтният Жан-Пол Белмондо във кино лентата „ До финален мирис “, а аксесоарът стои величествено на главата на фамозният Хъмфри Богарт, в трансформиралия се във безконечна класика „ Казабланка “. По-късно стилният модел  многократно е демонстриран в дефилета по алените килими и във филми от Джони Деп и Леонардо ди Каприо, та чак до Майкъл Джексън и Мадона. Сега ще отговорим на въпроса по какъв начин италианецът Джузепе Борсалино съумя в дребното си ателие, още в средата на XIX в., да създаде толкоз известния, и през идващите епохи, гръмък и моден модел.

Джузепе е роден в оскъдно семейство в град Пиемонт, който се намира в северноиталианската  провинция Печето ди Валенца. На 30 години отпътува за северния италиански град Алесандрия, където в границите на 4 години работи като чирак на шапкар. През 1850 година Борсалино отива във Франция, с цел да овладее до съвършенство изкуството на шапкарството. След 6 години Джузепе е квалифициран занаятчия на шапки и се завръща в Италия. През 1857 година към този момент отваря и соствена работилница за шапки в град Алесандрия. През 1860 година Джузепе взема решение доста да разшири производството. За задачата той купува няколко машини за правене на шапки от Англия. На идната година предприятието му наема 60 служащи и създава 120 шапки дневно. През 1870 година броят на чиновниците на компанията се усилва до 180, а дневното произвеждане доближава 410 броя. През 1874 година Борсалино отваря една фабрика за шапки в Генуа, а през 1880 година друга - във Верона, където се произвеждали шапки за експорт.
Първа популярност
През 1888 година компанията се реалокира на ново място и открива дружество, което става по-късно седалище на Музея „ Борсалино “ в Алесандрия. През 1896 година във компанията работят 1000 служащи, които създават към 1360 шапки дневно. През 1900 година компанията получава Голямата премия на Световното ревю в Париж, което способства за възходящата известност на марката в света. В същата година умира Джузепе Борсалино. Синът му Трезио Борсалино поема управлението на компанията. По това време в предприятието към този момент работят хиляди служащи, а годишното произвеждане на шапки е 1 милион броя. Компанията продължава да пораства. През 1913 година в нея към този момент работят повече от 2500 служащи, а производството доближава повече от 2 милиона шапки. Купувачите харесват стила, с присъщи вдлъбнатини в профил на шапката, които освен обезпечават положително нагласяване към главата, само че и разрешават с повърхностно покачване да бъдат приветствани минаващите дами.