Как се познава дали са добри промените в една конституция
Може и да е комплицирана материя за експерти, само че има по какъв начин да познаем дали дадени промени в главния закон са нужни и тъкмо дефинирани. Ето четири въпроса, по които можем да се ориентираме, преди да участваме в полемики.
Все още има задоволително време за критическо и рационално разискване на предложенията за промени в Конституцията. Те бяха импортирани на 28 юли и при сериозен метод могат да прераснат в един оптимално рационален пакет.
Но какво е " рационален "?
Тези, които ще вземат участие в тази дълга полемика, могат да подложат концепциите си на инспекция по четири съществени въпроса.
Първо, какъв проблем ще може да се реши с изменението
Това е нещо като планов метод: установи се проблем, той се проучва, дават се разновидности за решение, те се разискват, стига се до съответното решение. Но водещо е установяването на проблем.
Въпреки че по-голямата част от пакета е въображаем като решение на огромни структурни проблеми, претекстовете не са дефинирани в такава посока. Вместо това ударението пада върху „ одобряване на българската държавност “, което е смислово кух политически текст.
На този аршин не дава отговор основаването на цяла длъжностна характерност в член 131 с цели 5 алинеи , описващи ролята на министъра на правораздаването. Не дава отговор и определянето на 24 май за народен празник с претекста да се укрепи така наречен еднаквост.
Продължава да се спори за ограничение на мандатите на кметовете. Мотив е битката с корупцията на ниво локална власт. Конституцията обаче не е инструмент за такава цел и няма да реши сходен проблем. Предложението внушава, че казусът е в институцията на кмета. Но това не е правилно. Законът за локалната власт дава доста повече пълномощия на общинските препоръки.
Индивидуалната тъжба пред Конституционния съд в член 150 взема решение отчасти първичен проблем с профила на съда и ще го приближи до първичната му задача. Вместо да се занимава с тълкувателни решения (а това пълномощие е подходящо да се премисли цялостно) той би се върнал към едно от двете начала на Конституцията - главните права. Специален закон би лимитирал до най-малко броя на делата, тъй че съдът би разглеждал единствено стратегически значимите проблеми.
Второ, кои оферти имат парламентарен темперамент
Или още по-точно: кои текстове са подобаващи за изписване като конституционни правила и кои не?
В момента по-голямата част от предложенията дават отговор на този аршин.
На това условие не дават отговор измененията в член 23 , които споделят, че обучение, просвета, просвета и по този начин нататък са национални цели. Това е особено политическо празнословие, от което нищо не следва, с изключение на зацапване на конституционния текст с екстра-нормативни положения. От такива текстове просто нищо не следва. Има ги и в този момент: Конституцията подсигурява правото на труд, страната обезпечава изискванията за това право, но… това е пожелателно социалистическо изявление.
На същото условие, мисля, не дава отговор и издигането на народен празник до конституционно ниво. Може, не е изключено, само че това е политическа маневра с ненужно конституционно уголемение.
Текстовете, описващи длъжностната характерност на министъра на правораздаването, също не са за Конституцията. В тях има и други проблеми, само че въобще наличие на министър в Конституцията е излишно и несвоевременно. Алинеята, съгласно която даден министър ръководи парцели на правосъдната власт, е нелепа като конституционна норма. Тези положения засягат Министерския съвет, изпълнителната власт. А дали въобще има или не министър на правораздаването не е парламентарен въпрос. Може и да няма, без значение, че и в този момент е очакван в Конституцията.
Трето, " пестелив " ли е текстът на новите оферти
Има текстове, които са нужни по принцип, само че конституционната им дефиниция би трябвало да е оптимално икономична (кратка).
Повечето текстове в плана може още да бъдат изчистени. Излишно напоителният текст за правосъдната власт изисква особено изпитание в тази посока. Тези оферти са безспорно най-нужните и най-очакваните. И въпреки всичко изписването им в към 5 страници е несполучлив вид.
Разбирам основатели и вносители, които желаят оптимално ясно и в детайлности да се дефинира конструкция и действие в организация на правосъдната власт. Въпреки това дано помислят по какъв начин след 10 години студентите по конституционно право ще се чудят какъв е този великански роман. Той може да се побере в една страница, т. е. да се редуцира 3 до 5 пъти.
Четвърто, има ли несъгласие в препоръчаните промени
Тоест, консистентно ли са изписани текстовете?
Недоумение пораждат несъгласията в член 129, алинея 2 и член 130б, алинея 1 , съгласно които мандатът на ръководителите на Върховен касационен и административен съд, както и на основния прокурор се понижават от 7 на 5 години, само че с опция за втори мандат. Така смяната води до нарастване на мандатите от 7 на 10 години.
Противоречията в един парламентарен текст са тясна компетентност на конституционни адвокати. Група от такива специалисти може да бъде назначена и деликатно да огледа огромната смяна съответно в правосъдната власт. Трябва добре да обмислят премахването на общия Висш правосъден съвет. Ликвидацията му се прави, с цел да е ясно, че съдът и правосъдната власт нормативно и безусловно на думи е отъждествена с институциите на съда. Въпреки това има пълномощия на Висш съдебен съвет, които засягат цялата правосъдна власт (бюджет и др.).
Не наподобява консистентен и член 126, алинея 2 , съгласно която основният прокурор е административен началник на висшата прокуратура. Главният прокурор и висшата прокуратура не могат да не упражняват това, което сега се назовава " методическо управление ", което следва да обезпечава еднообразно използване на закони от прокурори и следователи.
А в този момент напълно в резюме за всичко, разказано дотук
Промените би следвало да се преглеждат единствено като решение на проблем, като текстовете за това са оптимално икономично изписани.
Все още има задоволително време за критическо и рационално разискване на предложенията за промени в Конституцията. Те бяха импортирани на 28 юли и при сериозен метод могат да прераснат в един оптимално рационален пакет.
Но какво е " рационален "?
Тези, които ще вземат участие в тази дълга полемика, могат да подложат концепциите си на инспекция по четири съществени въпроса.
Първо, какъв проблем ще може да се реши с изменението
Това е нещо като планов метод: установи се проблем, той се проучва, дават се разновидности за решение, те се разискват, стига се до съответното решение. Но водещо е установяването на проблем.
Въпреки че по-голямата част от пакета е въображаем като решение на огромни структурни проблеми, претекстовете не са дефинирани в такава посока. Вместо това ударението пада върху „ одобряване на българската държавност “, което е смислово кух политически текст.
На този аршин не дава отговор основаването на цяла длъжностна характерност в член 131 с цели 5 алинеи , описващи ролята на министъра на правораздаването. Не дава отговор и определянето на 24 май за народен празник с претекста да се укрепи така наречен еднаквост.
Продължава да се спори за ограничение на мандатите на кметовете. Мотив е битката с корупцията на ниво локална власт. Конституцията обаче не е инструмент за такава цел и няма да реши сходен проблем. Предложението внушава, че казусът е в институцията на кмета. Но това не е правилно. Законът за локалната власт дава доста повече пълномощия на общинските препоръки.
Индивидуалната тъжба пред Конституционния съд в член 150 взема решение отчасти първичен проблем с профила на съда и ще го приближи до първичната му задача. Вместо да се занимава с тълкувателни решения (а това пълномощие е подходящо да се премисли цялостно) той би се върнал към едно от двете начала на Конституцията - главните права. Специален закон би лимитирал до най-малко броя на делата, тъй че съдът би разглеждал единствено стратегически значимите проблеми.
Второ, кои оферти имат парламентарен темперамент
Или още по-точно: кои текстове са подобаващи за изписване като конституционни правила и кои не?
В момента по-голямата част от предложенията дават отговор на този аршин.
На това условие не дават отговор измененията в член 23 , които споделят, че обучение, просвета, просвета и по този начин нататък са национални цели. Това е особено политическо празнословие, от което нищо не следва, с изключение на зацапване на конституционния текст с екстра-нормативни положения. От такива текстове просто нищо не следва. Има ги и в този момент: Конституцията подсигурява правото на труд, страната обезпечава изискванията за това право, но… това е пожелателно социалистическо изявление.
На същото условие, мисля, не дава отговор и издигането на народен празник до конституционно ниво. Може, не е изключено, само че това е политическа маневра с ненужно конституционно уголемение.
Текстовете, описващи длъжностната характерност на министъра на правораздаването, също не са за Конституцията. В тях има и други проблеми, само че въобще наличие на министър в Конституцията е излишно и несвоевременно. Алинеята, съгласно която даден министър ръководи парцели на правосъдната власт, е нелепа като конституционна норма. Тези положения засягат Министерския съвет, изпълнителната власт. А дали въобще има или не министър на правораздаването не е парламентарен въпрос. Може и да няма, без значение, че и в този момент е очакван в Конституцията.
Трето, " пестелив " ли е текстът на новите оферти
Има текстове, които са нужни по принцип, само че конституционната им дефиниция би трябвало да е оптимално икономична (кратка).
Повечето текстове в плана може още да бъдат изчистени. Излишно напоителният текст за правосъдната власт изисква особено изпитание в тази посока. Тези оферти са безспорно най-нужните и най-очакваните. И въпреки всичко изписването им в към 5 страници е несполучлив вид.
Разбирам основатели и вносители, които желаят оптимално ясно и в детайлности да се дефинира конструкция и действие в организация на правосъдната власт. Въпреки това дано помислят по какъв начин след 10 години студентите по конституционно право ще се чудят какъв е този великански роман. Той може да се побере в една страница, т. е. да се редуцира 3 до 5 пъти.
Четвърто, има ли несъгласие в препоръчаните промени
Тоест, консистентно ли са изписани текстовете?
Недоумение пораждат несъгласията в член 129, алинея 2 и член 130б, алинея 1 , съгласно които мандатът на ръководителите на Върховен касационен и административен съд, както и на основния прокурор се понижават от 7 на 5 години, само че с опция за втори мандат. Така смяната води до нарастване на мандатите от 7 на 10 години.
Противоречията в един парламентарен текст са тясна компетентност на конституционни адвокати. Група от такива специалисти може да бъде назначена и деликатно да огледа огромната смяна съответно в правосъдната власт. Трябва добре да обмислят премахването на общия Висш правосъден съвет. Ликвидацията му се прави, с цел да е ясно, че съдът и правосъдната власт нормативно и безусловно на думи е отъждествена с институциите на съда. Въпреки това има пълномощия на Висш съдебен съвет, които засягат цялата правосъдна власт (бюджет и др.).
Не наподобява консистентен и член 126, алинея 2 , съгласно която основният прокурор е административен началник на висшата прокуратура. Главният прокурор и висшата прокуратура не могат да не упражняват това, което сега се назовава " методическо управление ", което следва да обезпечава еднообразно използване на закони от прокурори и следователи.
А в този момент напълно в резюме за всичко, разказано дотук
Промените би следвало да се преглеждат единствено като решение на проблем, като текстовете за това са оптимално икономично изписани.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ