Пълна лудница: В Русия искат разследване да докаже, че Сталин е у...
Може да ви се коства чиста полуда, само че прокрелските организации и медии, като РИА Новости, да вземем за пример, мигновено популяризират „ огромната вест “, което няма по какъв начин да стане без напътствие от Кремъл. Изтъква се, че доста очевидци от това време считат, че Сталин е бил токсичен от „ западни сътрудници за въздействие “.
Йосиф Сталин умира на 5 март 1953 година след кръвоизлив в мозъка, разследване хипертонично заболяване и атеросклероза. Правителствените лекари по това време са безапелационни, че генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз е поминал от естествена гибел.
71 години по-късно говорещи глави в Русия желаят да се проверява (и да се докаже), че „ великият кормчия “ е бил погубен от гадните западняци, които през днешния ден „ накараха Украйна да нападне Русия “. Наистина по този начин са написали тези съветски патриоти… Те не молят да се проверяват репресиите и десетките милиони жертви на сталинизма, а да се търсят „ сътрудници на Запада “, отровили Бащицата.
Все още не знаем позицията по въпроса на българските сталино-путинисти. Защо се бавят?
***
9 март, 1953 година, Москва. Над 13 000 руски жители се тълпят на Червения площад, с цел да се простят с великия водач, „ Бащата на народите “ Йосиф Висарионович Сталин. 6000 полицаи и към 4000 военни охраняват ритуала. Всимко се организира по разписание минута след минута. Мъже ридаят, дами пищят, някои се хвърлят върху паветата и си късат облеклата. В един миг обстановката излиза от надзор. Настъпва цялостен безпорядък, органите на реда са безсилни, въпреки че им е заповядано да работят със мощ, с цел да въдворят ред. Неуспешно. Загиват стотици, даже хиляди – и до момента броят на жертвите се пази в загадка. Хиляди са и ранените.
На 5 март 1953 година умира „ вождът на народите “. Този ден учениците са освободени от занятия, а доста възрастни са пуснати от работа. Всички скърбят, мнозина плачат.
В същото време в сталинските лагери ехтят радостни крясъци, пандизчии крещят „ Ура! “.
Прощаването с генералисимуса в Колонната зала на Дома на съюзите продължава три дни и три нощи без спиране. Никой не подозира, че денят на погребението, 9 март, ще се трансформира в същинска покруса.
В 10 без четвърт сутринта на 9 март, в последния ден от тридневния печал, обхванал цялата страна, ковчегът с тялото на Сталин е вдигнат на ръце от пиедестала в Колонната зала. Носят го Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Анастас Микоян, Лазар Каганович, Вячеслав Молотов, Николай Булганин, Георгий Маленков и Климент Ворошилов. Те трансферират ковчега в лафет, който стартира да се движи към Червения площад. Зад тази високопоставена група се носят на възглавници руски ордени и медали на Сталин, които са учудващо малко - единствено четиринадесет броя. Маршалската звезда е поверена на маршал Семьон Будьони, два ордена на Победата са носени от маршалите Василий Соколовски и Леонид Говоров, а три ордена „ Ленин “ са поверени на маршалите Иван Конев, Семьон Тимошенко и Родион Малиновски. Изключително необичайно е, че същинският воин на Отечествената война маршал Георгий Жуков не участва на погребението – просто не е поканен и остава в Свердловск, където е изпратен в недружелюбност.
В 10.50 ч. сутринта руски водачи, ръководители на социалистически страни и представители на задгранични комунистически партии се изкачват на подиума на Мавзолея, а Никита Хрушчов открива погребална гала.
По сюжет митингът продължава тъкмо час. Изказват се единствено Георги Маленков, Лаврентий Берия и Вячеслав Молотов.
Когато Никита Хрушчов афишира ритуалът за завършен, ковчегът с тялото на Сталин е вдигнат от каретата, стояща пред подиума, и пренесен в Мавзолея, над входа на който към този момент е подложен надпис „ Ленин Сталин “.
Точно по обяд вратите на Мавзолея се затварят и в същия миг прогърмява артилерийски салют, зазвучават хиляди звукови сигнали от московските фабрики и заводи.
Милиционерите и военните потеглят с маршова стъпка, зад тях се изсипва многохилядната навалица.И тогава стартира трагедията…
Осем години по-късно, в нощта на 1 ноември 1961 година, тялото на Сталин по решение на XXII конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз е изнесено скрито от Мавзолея и заровено покрай стената на Кремъл, където почива и до през днешния ден.
Защото към този момент е разгласен за налагане на фетиш към личността. Тогава се заговаря и за милионите руски хора, починали в сталинските лагери на гибелта от системата ГУЛАГ.
***
Писателят Лев Разгон, един от създателите на обществото " Мемориал ", който на 9 март 1953 година е пандизчия, си спомня в записките си по какъв начин при започване на март 1953 година ненадейно видял фигура, която бяга през тундрата. Мъжът крещеше нещо. Отначало Разгон помислил, че някой преследва бегача, само че по-късно чул: " Той е мъртъв! Гуталин е мъртъв! " (един от най-разпространените прякори на Сталин - Гуталин, който е наследник на обущар, през тези години и значи „ лъскачът на обувки “, " ваксаджия ". Този псевдоним се загатва в една от блатните песни в тези години: „ Музика свири в залата на Кремъл, момина сълза и жасмин ухаят. На масата Русия се опива от Бащата на Съветите Йоска Гуталин! ”).
Александър Солженицин посвещава на гибелта на Сталин особено стихотворение:
Преброихте ли греховете си?
Задушен в Божия час? Упорит дявол!
Как се чувстваш, когато си тръгваш
От ребрата, където се държеше?
Гледат ме изкривено и споделят, че не съм си свалил шапката,
Но, смачкано от лагерите, лицето ми е черно.
Лесно ми е, радостно и - скърбя:
Измъкна се от съветското възмездие.
Надхитри ни, кацо!
***
" Погребението на водача, или по-скоро прехвърлянето на тялото му в мавзолея, се трансформира в идиотска покруса. Мракът на името му и делата му беше толкоз огромен, че стотици хиляди хора възприеха гибелта му като злощастие. Дори в затворническите килии някои плачеха и питаха какво ще се случи в този момент. Тълпите, които в никакъв случай не бяха имали достойнството да видят водача през живота му, в този момент копнееха да го видят на улицата най-малко в ковчега му. Москва беше картина на Бедлам, увеличена до размерите на голям град. Тълпи наводниха целия център, пробвайки се да си проправят път към Дома на съюзите, където беше изложен трупът на тиранина и откъдето трябваше да тръгне погребалната върволица. Съседните улици се трансфораха в пъкъл. Хората загиваха, смачкани в стените на къщите и стълбовете на лампите, стъпкани, падащи от покривите на многоетажни здания, по които се опитваха да преминат човешката каша, която клокочеше изпод. Изглеждаше, че той, който през целия си живот се е хранил с изпаренията на страданието и кръвта, даже и от гроба, е дърпал планини от жертви към себе си в инфракосмоса. ”
Даниил Андреев, " Розата на света ".
Фрог нюз
Йосиф Сталин умира на 5 март 1953 година след кръвоизлив в мозъка, разследване хипертонично заболяване и атеросклероза. Правителствените лекари по това време са безапелационни, че генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз е поминал от естествена гибел.
71 години по-късно говорещи глави в Русия желаят да се проверява (и да се докаже), че „ великият кормчия “ е бил погубен от гадните западняци, които през днешния ден „ накараха Украйна да нападне Русия “. Наистина по този начин са написали тези съветски патриоти… Те не молят да се проверяват репресиите и десетките милиони жертви на сталинизма, а да се търсят „ сътрудници на Запада “, отровили Бащицата.
Все още не знаем позицията по въпроса на българските сталино-путинисти. Защо се бавят?
***
9 март, 1953 година, Москва. Над 13 000 руски жители се тълпят на Червения площад, с цел да се простят с великия водач, „ Бащата на народите “ Йосиф Висарионович Сталин. 6000 полицаи и към 4000 военни охраняват ритуала. Всимко се организира по разписание минута след минута. Мъже ридаят, дами пищят, някои се хвърлят върху паветата и си късат облеклата. В един миг обстановката излиза от надзор. Настъпва цялостен безпорядък, органите на реда са безсилни, въпреки че им е заповядано да работят със мощ, с цел да въдворят ред. Неуспешно. Загиват стотици, даже хиляди – и до момента броят на жертвите се пази в загадка. Хиляди са и ранените.
На 5 март 1953 година умира „ вождът на народите “. Този ден учениците са освободени от занятия, а доста възрастни са пуснати от работа. Всички скърбят, мнозина плачат.
В същото време в сталинските лагери ехтят радостни крясъци, пандизчии крещят „ Ура! “.
Прощаването с генералисимуса в Колонната зала на Дома на съюзите продължава три дни и три нощи без спиране. Никой не подозира, че денят на погребението, 9 март, ще се трансформира в същинска покруса.
В 10 без четвърт сутринта на 9 март, в последния ден от тридневния печал, обхванал цялата страна, ковчегът с тялото на Сталин е вдигнат на ръце от пиедестала в Колонната зала. Носят го Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Анастас Микоян, Лазар Каганович, Вячеслав Молотов, Николай Булганин, Георгий Маленков и Климент Ворошилов. Те трансферират ковчега в лафет, който стартира да се движи към Червения площад. Зад тази високопоставена група се носят на възглавници руски ордени и медали на Сталин, които са учудващо малко - единствено четиринадесет броя. Маршалската звезда е поверена на маршал Семьон Будьони, два ордена на Победата са носени от маршалите Василий Соколовски и Леонид Говоров, а три ордена „ Ленин “ са поверени на маршалите Иван Конев, Семьон Тимошенко и Родион Малиновски. Изключително необичайно е, че същинският воин на Отечествената война маршал Георгий Жуков не участва на погребението – просто не е поканен и остава в Свердловск, където е изпратен в недружелюбност.
В 10.50 ч. сутринта руски водачи, ръководители на социалистически страни и представители на задгранични комунистически партии се изкачват на подиума на Мавзолея, а Никита Хрушчов открива погребална гала.
По сюжет митингът продължава тъкмо час. Изказват се единствено Георги Маленков, Лаврентий Берия и Вячеслав Молотов.
Когато Никита Хрушчов афишира ритуалът за завършен, ковчегът с тялото на Сталин е вдигнат от каретата, стояща пред подиума, и пренесен в Мавзолея, над входа на който към този момент е подложен надпис „ Ленин Сталин “.
Точно по обяд вратите на Мавзолея се затварят и в същия миг прогърмява артилерийски салют, зазвучават хиляди звукови сигнали от московските фабрики и заводи.
Милиционерите и военните потеглят с маршова стъпка, зад тях се изсипва многохилядната навалица.И тогава стартира трагедията…
Осем години по-късно, в нощта на 1 ноември 1961 година, тялото на Сталин по решение на XXII конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз е изнесено скрито от Мавзолея и заровено покрай стената на Кремъл, където почива и до през днешния ден.
Защото към този момент е разгласен за налагане на фетиш към личността. Тогава се заговаря и за милионите руски хора, починали в сталинските лагери на гибелта от системата ГУЛАГ.
***
Писателят Лев Разгон, един от създателите на обществото " Мемориал ", който на 9 март 1953 година е пандизчия, си спомня в записките си по какъв начин при започване на март 1953 година ненадейно видял фигура, която бяга през тундрата. Мъжът крещеше нещо. Отначало Разгон помислил, че някой преследва бегача, само че по-късно чул: " Той е мъртъв! Гуталин е мъртъв! " (един от най-разпространените прякори на Сталин - Гуталин, който е наследник на обущар, през тези години и значи „ лъскачът на обувки “, " ваксаджия ". Този псевдоним се загатва в една от блатните песни в тези години: „ Музика свири в залата на Кремъл, момина сълза и жасмин ухаят. На масата Русия се опива от Бащата на Съветите Йоска Гуталин! ”).
Александър Солженицин посвещава на гибелта на Сталин особено стихотворение:
Преброихте ли греховете си?
Задушен в Божия час? Упорит дявол!
Как се чувстваш, когато си тръгваш
От ребрата, където се държеше?
Гледат ме изкривено и споделят, че не съм си свалил шапката,
Но, смачкано от лагерите, лицето ми е черно.
Лесно ми е, радостно и - скърбя:
Измъкна се от съветското възмездие.
Надхитри ни, кацо!
***
" Погребението на водача, или по-скоро прехвърлянето на тялото му в мавзолея, се трансформира в идиотска покруса. Мракът на името му и делата му беше толкоз огромен, че стотици хиляди хора възприеха гибелта му като злощастие. Дори в затворническите килии някои плачеха и питаха какво ще се случи в този момент. Тълпите, които в никакъв случай не бяха имали достойнството да видят водача през живота му, в този момент копнееха да го видят на улицата най-малко в ковчега му. Москва беше картина на Бедлам, увеличена до размерите на голям град. Тълпи наводниха целия център, пробвайки се да си проправят път към Дома на съюзите, където беше изложен трупът на тиранина и откъдето трябваше да тръгне погребалната върволица. Съседните улици се трансфораха в пъкъл. Хората загиваха, смачкани в стените на къщите и стълбовете на лампите, стъпкани, падащи от покривите на многоетажни здания, по които се опитваха да преминат човешката каша, която клокочеше изпод. Изглеждаше, че той, който през целия си живот се е хранил с изпаренията на страданието и кръвта, даже и от гроба, е дърпал планини от жертви към себе си в инфракосмоса. ”
Даниил Андреев, " Розата на света ".
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ