Може да сте на мнение, че Еманюел Макрон заслужава почивка.

Може да сте на мнение, че Еманюел Макрон заслужава отмора. Само преди половин година той извърши най-дръзкия политически прелом в модерната история на Европа, като унищожи политическото статукво и стана най-младият водач на Франция след Наполеон. След като сътвори политическа партия от нулата и завоюва болшинство в Народното събрание, той се нагърби с реформирането на трудовия пазар и данъчната система на Франция. И откакто свърши всичко това в родината си, Макрон в този момент се надява да повтори номера и с Европейския съюз.

Проучвайки континента, Макрон видя дисфункция сходна на онази, която завари във Франция, и желае да приложи същия лек. Като се позволява глобализацията да тече свободно, счита той, се генерират остри реакции от рода на Брекзит и Доналд Тръмп. Вдъхновен от задачата да избави Европейски Съюз от популисти, като Марин льо Пен, която той победи на президентските избори с най-проевропеската платформа, на която френските гласоподаватели са ставали очевидци от десетилетия, Макрон има решение: " Европа, която пази ".

Неговите сътрудници бързо схванаха какво значи това. Макрон опита да дръпне спирачките на бързите търговски покупко-продажби, които въпреки да инжектират растеж в европейската стопанска система, основават отчуждение сред жителите и парламентите. Той тества тактиката си с разпоредбите, които разрешават на източноевропейските жители да заобикалят високите обществени разноски на Запада. Поискайте от френските служащи да преглътнат трудовите промени, до момента в който се заплатите им подбиват поляци, работещи паралелно до тях, и вършиме услуга на госпожа Льо Пен, счита Макрон. (Скорошното съглашение в Европейски Съюз за тези " командировани служащи " даде на Макрон първата му огромна европейска победа). Без значение е че тези старания не се отразяват значително на джоба на европейците, Макрон има вяра в символичните жестове.

Той има вяра също в промяна в общата валута. Макрон обезверено желае да разсея съмненията в Германия, че цели преливане на средства от северноевропейските данъкоплатци към по-мързеливите им съседи. Това в реалност е хипербола на визията, съчетаваща финансови, макроикономически и институционални оферти, които оказват помощ на еврото да преживее следващата стихия. Обаче дългите години на кръвопреливане в еврозоната оставиха дълбоки белези. Налице е поразително спиране на връзката сред оптимизма, който остава жив в Париж, и ниските упования в Берлин, където сложните съдружни договаряния на Ангела Меркел не престават.

Най-разрушителен може да се окаже опитът на Макрон да внесе коренна смяна в партийната политика на Европейски Съюз преди изборите за Европейски парламент през 2019 година, както когато неговата партия " Република, напред " раздра френската система. Парламентарните групи се чака да сплотяват единомислещи партии от целия Европейски Съюз - Европейската национална партия групира дясноцентристите, социалистите и демократите притеглят левите и така нататък За разлика от съвсем всяка друга национална партия в Европа, партията на Макрон не се свързва с никоя от тях.

Това се дължи отчасти на обстоятелството, че съществува единствено от 18 месеца. Съветниците на Макрон обаче считат, че е назрял моментът за разпад на слабите и непоследователни партии в Европа. Европейската национална партия, да вземем за пример, съчетава в себе си центриските християндемократи на Меркел и унгарските националисти от ФИДЕШ. И както сториха във Франция, съветниците на Макрон желаят да преконфигурират европейската политика, с цел да изправят бранителите на откритостта и съдействието против популистите и евроскептиците в Испания, Холандия и други страни. И защото времето е лимитирано, ALDE, група от демократични центристи, въпреки и дребна, може вероятно да послужи за основа.

Чрез серия от " демократични конвенции " из Европа (друга концепция, изпитана към този момент във Франция), водени от френската евроминистърка Натали Лоазо, Макрон ще опита да сглоби стратегия за изборите през 2019 година, а може би и да сътвори основата за своя лична група в Екологичен потенциал. Това би му дало платформа, която да помогне да се откри заместител на Жан-Клод Юнкер, който малко след изборите ще отстъпи от позицията на ръководител на Европейската комисия. Едно от имената, циркулиращи като вероятни негови заместници, е Маргрете Вестагер, европейския комисар по въпросите на конкуренцията. Нейният усет, усетът й към връзките с обществеността и дръзките офанзиви против укриващите налози софтуерни компании, я вършат натурален избор за Макрон.

Европа към този момент е по този начин смирена с отслабената роля на Франция, че намира за мъчно да се приспособи към това, което някогашният общоприет шеф на Световната комерсиална организация, французинът Паскал Лами, назовава " Мотивационните способи на Макрон ". Енергията на Макрон болести Европа, само че също сътвори опасения - и то освен на Изток - че в случай че бъде оставен да работи свободно, въздействието му вместо да е градивно, може да аргументи ерес. Иван Корчок, прокурист на словашкото държавно управление за председателството на Европа, съпостави европейския метод на Макрон с спускане през глава към Еверест без О2. Други подозират, че следим остарелия френски протекционизъм в нови лъскави облекла.

Това е ново предизвикателство за Макрон. Преди всички той видя, че френските гласоподаватели търсят лекарство за болната политика и се възползва от случая да им го даде. Паралелът с Европа не е старателен. Друг наблюдаващ предизвестява, че някои европейци не биха били склонни да се причислят към наполеонските инициативи на Макрон, в случай че той опита да се намеси на локално равнище. И което е по-важно, Макрон ще би трябвало да откри метод да съчетае своята сила с предпазливостта на Меркел, която върви към своя политически залез.

Леко приглушената упоритост може би не е неприятна концепция за президент със податливост към надменност. Множеството пукнатини и рецесии на идентичността в Европа не се поддават на явни решения. " Макрон е претендент, преобразяване на рационалността, в континент, разкъсван от пристрастености ", споделя Доминик Моаси, академик в Institut Montaigne в Париж. Франция бе подготвена за революцията на Макрон. Европа може би се нуждае от още малко време.
------------------------------------
Превод и редакция: Калина Жекова, Агенция Фокус