Може да стане за няколко седмици, но може и да

Може да стане за няколко седмици, само че може и да се проточи във времето. Приемането на Финландия и Швеция в НАТО изисква няколко съответни стъпки. Точно там обаче са трудностите.

Играта публично стартира. От сряда Финландия и Швеция публично са претенденти за приемане в НАТО, откакто генералният секретар на алианс Йенс Столтенберг удостовери, че е получил.

От седмици представители на алианса, както и висши политици от страните членки, се изричат в интерес на приемането на скандинавските страни в най-кратки периоди.

Не е ясно до каква степен това е реалистично, откакто президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган към този момент изрече съществени резервири към възможното присъединение на двете страни и сподели, че това може да бъде „ неточност “. В четвъртък и сподели, че ще каже "не " на влизането на Финландия и Швеция в НАТО.

„ Грешка “ беше и определението, което. Той сподели, че решението на Хелзинки и Стокхолм ще има последици и разяснява, че присъединението им към НАТО „ не основава непосредствена опасност за Русия, само че разширението на военната инфраструктура на тази територия абсолютно ще провокира ответната ни реакция “.

Решението на двете скандинавски страни, които от десетилетия резервират позиция на неутралитет по отношение на участието си във военни съюзи, беше подбудено от. Притесненията на Хелзинки и Стокхолм са свързани с това, че до момента в който не станат пълноправни членки, те не могат да се възползват от основната изгода на всяка страна членка на НАТО - че офанзива против една от страните в него значи офанзива против всички.

Кога Финландия и Швеция ще станат надлежно 31-ва и 32-ра страни членки на НАТО и от какво зависи това? Ще спре ли участието им Турция или Ердоган ще се опита да изтъргува поддръжката си?
Колко време ще отнеме
Първата публична стъпка към този момент беше извървяна с подаването на формалните заявки за участие от двете страни. От НАТО обявиха, че процесът по присъединение може да бъде приключен „ за няколко седмици “.

Най-дълъг е процесът по утвърждението на присъединението на двете страни от всяка от 30-те страни членки на алианса, измежду които е и България. В някои случаи за това е належащо гласоподаване в локалните парламенти, което може да направи по този начин, че процесът да отнеме няколко месеца. Черна гора и Северна Македония последно се причислиха към НАТО, надлежно през 2017 и 2020 година, и процесът на ратификации лиши сред 8 и 12 месеца.

В исторически проект най-бързо одобрявани са били Западна Германия , Гърция и Турция . През 50-те години те се причисляват за по към 4 месеца.

Съединени американски щати и Англия към този момент подсигуряваха, че в междинния интервал, в който Финландия и Швеция ще са единствено страни кандидатки, те ще обезпечат поддръжка за защитата им. В сряда американският президент историческите заявки от Финландия и Швеция за участие в НАТО ”.

В България решението за одобрение на участието на двете страни би трябвало да бъде взето след гласоподаване в Народното събрание.
Какви са съответните стъпки
След подаването на формалното заявление то би трябвало да бъде разисквано в Северноатлантическия съвет , в който са посланиците на 30-те страни членки. Съветът взема решение дали да допусне процесът да продължи, както и това какво тъкмо е належащо да извършат претендентите за участие. Основният въпрос, който се разисква, е дали политическите, законовите и военнотехническите стандарти на всеки претендент са съвместими с тези на НАТО. Финландия и Швеция няма да имат проблем по този въпрос.

Положително решение на Съвета дава начало на преговорния развой, който евентуално ще продължи най-вече за ден.

Впоследствие всеки от претендентите би трябвало да одобри член 5-и от Северноатлантическия контракт, който гласи, че въоръжено нахлуване против една или повече от една от страните членки се счита за нахлуване против всички. Финландия и Швеция ще би трябвало да се съгласят и за отговорностите си към бюджета на организацията.
Какво може да спре приемането
Най-сериозното затруднение пред участието на двете страни в НАТО към днешна дата наподобява Турция – страната с втората най-голяма войска в алианса. Преди седмица президентът бъдещото участие на Хелзинки и Стокхолм в алианса „ неточност “. Какви обаче са аргументите за тази позиция?

Досега Турция постоянно е била подръжник на политиките за разширението на НАТО, което усилва сигурността на Европа. Анкара да вземем за пример постоянно се е изказвала в поддръжка на бъдещо участие на Украйна и Грузия .

Проблемът на Ердоган с Финландия и Швеция е обвързван с това, което той назовава „ поддръжка “ на неразрешените и преследвани в Турция Работническа партия на Кюрдистан (ППК), крайнолявото придвижване на Революционна народно-освободителна партия-фронт , както и последователите на проповедника Фетхуллах Гюлен , упрекван за опита за прелом през 2016 година

Много кюрди, както и други бегълци се намират в Швеция от десетилетия. По данни от турските медии Финландия и Швеция са отказали да екстрадират 33-ма такива турски жители.

Анкара има проблем и с рестриктивните мерки за покупка на военна техника за Турция. Те бяха наложени от страните от Европейски Съюз, в това число и от Швеция и Финландия, през 2019.

Ердоган дава и образеца с връщането на Гърция в алианса през 1980 година, което той регистрира като „ неточност “ на Анкара. По думите му това е разрешило на Атина да построи враждебно отношение против Турция с поддръжката на НАТО.

Отношенията сред Гърция и Турция са влошени поради конфликтите им по тематиката със Северен Кипър, разпределението на териториалните води в Средиземно море и приемането на бежанци и политически бегълци.
Какво може да получи Турция
За някои от страните членки се чака да се възползват от създалата се обстановка и да „ изтъргуват “ единодушието си. Турция може да изяви няколко искания.

Една от тях е обвързвана с компромис от страна на Финландия и Швеция да трансформират позициите си за членовете на придвижванията, които са неразрешени в Турция. Очаква се главно искане да бъде обвързвано с спиране на подпомагането за кюрдските организации в Сирия, част от които са съдружници на Запада против Ислямска страна.

Турция ще опита да се върне и в програмата за американски изтребители F-35., откакто закупи от Русия отбранителни системи С-400. Алтернатива в тази посока може да бъде закупуването на спомагателни F-16, с които турските военновъздушни сили да модернизират в допълнение качествата си.
Помага ли Ердоган на Русия?
Заплахата за налагане на несъгласие евентуално доста ще повлияе на турските позиции в Западна Европа и Съединени американски щати, даже в последна сметка Анкара просто да изтъргува присъединението на Финландия и Швеция. Това може да докара и до загуба на престижа, с който страната се снабди поради решението си да даде дронове „ Байрактар “ на Украйна. Безпилотните самолети се трансфораха в един от знаците на украинската защита против съветската инвазия.
Няма вид, при който Турция да не се свърже с облика на троянския кон на Путин в НАТО.Сонер Кагапай, Вашингтонски институт
„ Няма вид, при който Турция да не се свърже с облика на троянския кон на Путин в НАТО. Всеки ще не помни за възраженията, свързани с ПКК. Всеки ще се концентрира върху това, че Турция блокира разширението на НАТО “, споделя Сонер Кагапай , специалист по турските въпроси във Вашингтонския институт. По думите му това може да повлияе и на възможната договорка за F-16 за Анкара.

След началото на войната Турция съумя да резервира близки връзки както с Русия, по този начин и с Украйна и беше хазаин на сред двете страни.

Според Кагапай позицията на Ердоган за Финландия и Швеция може да е обвързвана с поддържането на положителния баланс – зареждане на Киев с оръжие и подкрепяне на Русия политически.

Не на последно място решението на Ердоган може да е обвързвано и със спада на поддръжката към него вътре в страната, най-много поради голямата инфлация и рецесията с цените за бита. Президентът може да употребява една мощна позиция против Запада като метод да покаже значимостта си.