Уникални находки във Враца, Кокалянски Урвич и Хераклея Синтика
„ Може да се видят остатъци от представителна постройка от 5-4 век преди Христа. Теорията е, че самият цар е умрял надалеч и тук се е направило по този начин нареченото алегорично заравяне ”, съобщи шефът на Регионалния исторически музей (РИМ) - Враца археологът Георги Ганецовски.
Прецизно направени каменни блокове в строеж са разкрили археолози при разглобяване на южния дувар, ограждащ Могеланската могила във Враца, заяви Ганецовски. Според него това е част от единия, издирван с десетилетия династичен трибалски царски център.
До демонтажа на зида се стигна, откакто на него попадна частен вложител, започвайки градеж. След извършени изследвания предишния месец приемателна комисия е предложила изваждането и преместването на зида, изясни Ганецовски. След като това е осъществено, изпод се е посочила новата конструкция.
„ Каменният строеж е с толкоз точно направени квадри, с толкоз добре обработена повърхнина, че разрешават да бъдат наместени в едносъставен дувар, без да има заварка сред тях. Това е особено за тракийските аристократични центрове, каквито има и при Провадия, и в Севтополис “, изясни археологът.
„ Става въпрос за по-ранна постройка, която, според мен, съставлява единият от двата династически трибалски царски центрове, които толкоз доста се търсят, който след гибелта на трибалския цар е трансфорат в пантеон. Това е ритуалът на херонизацията на царя, когато той поема пътя към вечността. Вследствие на това е построена и самата могила с трите гробници. Това е моята догадка “, уточни Георги Ганецовски.
Днес са изпратени писма до Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно завещание, които би трябвало да дефинират какво ще се случва с новата находка.
Триъгълната кула в Кокалянски Урвич евентуално е издигната в края на II или самото начало на III век, синхронно със строителството на Сердика I.
Откритите досега най-ранни монети от този интервал на Кокалянски Урвич се отнасят към ръководството на император Каракала (211 – 217). Структурата е преизползвана и през Средновековието, като са налице и преправки в градежа. Неговата суперструкция очевидно се отличава от зидарията на по-ниско равнище, а документираната монета от времето на Исак II Ангел (1185 - 1195) насочва преправките от края на XII век.
Този месец се осъществят дейностите по план на Национален исторически музей „ Домът на двуглавия орел “, финансиран от Столична община по Програма „ Култура “.
Археолози от екипа на проф. доктор Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) направиха извънредно значимо изобретение по време на избавителни разкопки в Западния некропол на античния град Хераклея Синтика. На дълбочина от четири метра е открита надгробна стела с фронтон и надпис на старогръцки език, датиращ от III в. прочие Хр. – един от най-ранните известни надписи от този интервал в региона.
Благодарение на разчитането от гл. ас. доктор Николай Шаранков (СУ „ Св. Климент Охридски “) към този момент знаем и името на заровения – Филоксен, наследник на Зоил. Според учения, този надпис съставлява ранно сведение за потреблението на двете имена в Хераклея Синтика:
„ Зоил е измежду най-популярните имена в Хераклея, засвидетелствано от III в. прочие Хр. до III в. сл. Хр., като актуалният надпис е най-ранният образец за използването му в града. Името Филоксен е по-рядко, само че е познато в елинистическа Македония. Палеографията на надписа е характерна и насочва към дата през III в. прочие Хр., може би даже първата половина на века. “
Имената носят символика и значение – „ Зоил “ има българско сходство „ Живко “, а „ Филоксен “ се превежда като „ Гостоприемен “, което разкрива и културния подтекст на интервала – полезности като гостолюбие и родова принадлежност са били значими в античното общество.
Прецизно направени каменни блокове в строеж са разкрили археолози при разглобяване на южния дувар, ограждащ Могеланската могила във Враца, заяви Ганецовски. Според него това е част от единия, издирван с десетилетия династичен трибалски царски център.
До демонтажа на зида се стигна, откакто на него попадна частен вложител, започвайки градеж. След извършени изследвания предишния месец приемателна комисия е предложила изваждането и преместването на зида, изясни Ганецовски. След като това е осъществено, изпод се е посочила новата конструкция.
„ Каменният строеж е с толкоз точно направени квадри, с толкоз добре обработена повърхнина, че разрешават да бъдат наместени в едносъставен дувар, без да има заварка сред тях. Това е особено за тракийските аристократични центрове, каквито има и при Провадия, и в Севтополис “, изясни археологът.
„ Става въпрос за по-ранна постройка, която, според мен, съставлява единият от двата династически трибалски царски центрове, които толкоз доста се търсят, който след гибелта на трибалския цар е трансфорат в пантеон. Това е ритуалът на херонизацията на царя, когато той поема пътя към вечността. Вследствие на това е построена и самата могила с трите гробници. Това е моята догадка “, уточни Георги Ганецовски.
Днес са изпратени писма до Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно завещание, които би трябвало да дефинират какво ще се случва с новата находка.
Триъгълната кула в Кокалянски Урвич евентуално е издигната в края на II или самото начало на III век, синхронно със строителството на Сердика I.
Откритите досега най-ранни монети от този интервал на Кокалянски Урвич се отнасят към ръководството на император Каракала (211 – 217). Структурата е преизползвана и през Средновековието, като са налице и преправки в градежа. Неговата суперструкция очевидно се отличава от зидарията на по-ниско равнище, а документираната монета от времето на Исак II Ангел (1185 - 1195) насочва преправките от края на XII век.
Този месец се осъществят дейностите по план на Национален исторически музей „ Домът на двуглавия орел “, финансиран от Столична община по Програма „ Култура “.
Археолози от екипа на проф. доктор Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) направиха извънредно значимо изобретение по време на избавителни разкопки в Западния некропол на античния град Хераклея Синтика. На дълбочина от четири метра е открита надгробна стела с фронтон и надпис на старогръцки език, датиращ от III в. прочие Хр. – един от най-ранните известни надписи от този интервал в региона.
Благодарение на разчитането от гл. ас. доктор Николай Шаранков (СУ „ Св. Климент Охридски “) към този момент знаем и името на заровения – Филоксен, наследник на Зоил. Според учения, този надпис съставлява ранно сведение за потреблението на двете имена в Хераклея Синтика:
„ Зоил е измежду най-популярните имена в Хераклея, засвидетелствано от III в. прочие Хр. до III в. сл. Хр., като актуалният надпис е най-ранният образец за използването му в града. Името Филоксен е по-рядко, само че е познато в елинистическа Македония. Палеографията на надписа е характерна и насочва към дата през III в. прочие Хр., може би даже първата половина на века. “
Имената носят символика и значение – „ Зоил “ има българско сходство „ Живко “, а „ Филоксен “ се превежда като „ Гостоприемен “, което разкрива и културния подтекст на интервала – полезности като гостолюбие и родова принадлежност са били значими в античното общество.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ