Парадоксите на антисемитизма
Може да се спори какъв тъкмо резултат е целяла да създаде КОНПИ със запорирането на имуществото на семейство Прокопиеви, поради приватизацията на завода „ Каолин ”, само че той явно не е в интерес на репутацията й. Мотивите на комисията прозвучаха неубедително даже за тези, които по принцип гледат с надълбоко подозрение на всеки, натрупал милиони от приватизацията в България. Защото през нея са минали общо 1646 промишлени предприятия и в случай че си решил да подложиш на инспекция метода, по който това е станало, няма по какъв начин да се спреш на едно от тях. И надлежно няма по какъв начин да не те заподозрат в персонално ориентирана наказателна акция.
Тук опираме до настоящата в последно време тематика за проверка на приватизацията. Дали тя би могла със остаряла дата да възвърне справедливостта, там където е била нарушена, или с днешна дата би породила нови несправедливости е обособен въпрос. Но, по този начин или другояче, в случай че проверката въпреки всичко тръгне, първо са нужни съществени нормативни промени, в това число и на конституционно равнище. А след това тя би трябвало да засегне всички приватизационни покупко-продажби, без значение участниците в тях до кои политически кръгове са близки или от коя страна на фронта са в медийните войни. Пък и единствената институция, която би имала право да се произнася по тях, е съдът.
Тъй като това не е станало, а и надалеч не е ясно дали изобщо ще стане, дейностите на комисията в този момент нанасят удар върху обществения й облик. Тя евентуално би могла да каже, че това не я интересува, тъй като е силова институция и няма по какъв начин да бъде харесвана. Обратното е. Ако работата ти е да уличаваш другите в неправомерност, ти самият не можеш да си позволиш да бъдеш улечен в каквото и да е.
Ненадейното признание, пристигнало от Съединени американски щати, на Ерусалим за столица на Израел разпали антисемитизма в международен мащаб и в този смисъл то не беше в изгода даже на евреите, без значение от благодарността, с която го одобриха. Пък и решението на Тръмп нито има някакви на практика измерения, нито е израз на някаква забележима политическа тактика. Стои самотно и заядливо, като множеството негови жестове, които обслужват основно устрема му да наподобява екстравагантен и непредвидим.
Но по-важно е друго: с цел да се разпали антисемитизмът, значи че той съществува, а в последно време, насърчаван от десния радикализъм, отново става застрашителен с откровени детайли на фашизоидност. Въпреки тежкото възприятие за виновност, останало след Холокост, евреите не престават да бъдат за Християнската цивилизация систематизирания облик на другия, на който не искаш да признаеш правото да бъде като теб. И през днешния ден се получава следния абсурд: повишената неприязън към мюсюлманите, поради тероризма и бежанската вълна, на собствен ред усилва и враждебността към евреите. Парадокс е, тъй като признаването на Ерусалим за столица на Израел среща непримирима опозиция, в това число и кървава, таман от страна на мюсюлманите, които одобряват града за техен по изконно право.
Всъщност, това е един от многото парадокси, които идват от парадоксалността, съдържаща се в самата неприязън към някой, единствено тъй като е с друга религия или етнос, освен това не по лично предпочитание.
Тук опираме до настоящата в последно време тематика за проверка на приватизацията. Дали тя би могла със остаряла дата да възвърне справедливостта, там където е била нарушена, или с днешна дата би породила нови несправедливости е обособен въпрос. Но, по този начин или другояче, в случай че проверката въпреки всичко тръгне, първо са нужни съществени нормативни промени, в това число и на конституционно равнище. А след това тя би трябвало да засегне всички приватизационни покупко-продажби, без значение участниците в тях до кои политически кръгове са близки или от коя страна на фронта са в медийните войни. Пък и единствената институция, която би имала право да се произнася по тях, е съдът.
Тъй като това не е станало, а и надалеч не е ясно дали изобщо ще стане, дейностите на комисията в този момент нанасят удар върху обществения й облик. Тя евентуално би могла да каже, че това не я интересува, тъй като е силова институция и няма по какъв начин да бъде харесвана. Обратното е. Ако работата ти е да уличаваш другите в неправомерност, ти самият не можеш да си позволиш да бъдеш улечен в каквото и да е.
Ненадейното признание, пристигнало от Съединени американски щати, на Ерусалим за столица на Израел разпали антисемитизма в международен мащаб и в този смисъл то не беше в изгода даже на евреите, без значение от благодарността, с която го одобриха. Пък и решението на Тръмп нито има някакви на практика измерения, нито е израз на някаква забележима политическа тактика. Стои самотно и заядливо, като множеството негови жестове, които обслужват основно устрема му да наподобява екстравагантен и непредвидим.
Но по-важно е друго: с цел да се разпали антисемитизмът, значи че той съществува, а в последно време, насърчаван от десния радикализъм, отново става застрашителен с откровени детайли на фашизоидност. Въпреки тежкото възприятие за виновност, останало след Холокост, евреите не престават да бъдат за Християнската цивилизация систематизирания облик на другия, на който не искаш да признаеш правото да бъде като теб. И през днешния ден се получава следния абсурд: повишената неприязън към мюсюлманите, поради тероризма и бежанската вълна, на собствен ред усилва и враждебността към евреите. Парадокс е, тъй като признаването на Ерусалим за столица на Израел среща непримирима опозиция, в това число и кървава, таман от страна на мюсюлманите, които одобряват града за техен по изконно право.
Всъщност, това е един от многото парадокси, които идват от парадоксалността, съдържаща се в самата неприязън към някой, единствено тъй като е с друга религия или етнос, освен това не по лично предпочитание.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ