Опърничавата Панчо Барнс, която никога не се укроти
Може да се каже, че летенето е в кръвта на Панчо. Родена в заможно семейство през 1901 година, Флорънс Леонтин Лоу, както е същинското й име, израства в огромно имение в Калифорния. Семейството й натрупва благосъстоянието си с авиация – дядото на Панчо е Тадеус С. К. Лоу, индивидът, който основава първото военновъздушно звено на Съединени американски щати по време на Гражданската война. То е формирано от балони с парещ въздух, а не от самолети, само че въпреки всичко по това време е било много революционно. Дядо Лоу води Панчо на първото си въздушно шоу, когато тя е още на 10 години.
Въпреки че се е родила в заможно семейство, от най-ранна възраст Панчо не робува на упованията на общество. Баща й доста обича природата и момиченцето постоянно излиза и спортува дружно с него, до момента в който майка й се грижи за болен родственик. Като цяло, дребната девойка е третирана като господин и това в действителност й харесва. За петия си рожден ден, да вземем за пример, тя получи породист кон и още същата година печели първия си трофей от конно съревнование.
След малко за малко се образова у дома е изпратена в главно учебно заведение в Падедена, където е единственото момиче в клас с 23 момчета. Не се знае доста за качеството на образованието, което получава по нормалните предмети, само че сигурно се научава да бяга бързо, да плюе, да ругае и да се бие по-добре от своите връстници. Когато научиха за държанието й, нейните родителите бързо я местят в католически пансион. От който Барнс бяга в Тихуана на кон 2 години по-късно.
Когато в последна сметка приключва интерната, Панчо афишира пред родителите си, че желае да бъде ветеринарен доктор. По това време това е нечувана специалност за една жена и ужасената й майка я предизвиква да се обърне към по-дамски занимания. Родителите й също по този начин уреждат брак сред нея и преподобния на интерната. Панчо вижда този брак като опция за самостоятелност и метод да се освободи от взискателната си майка, по този начин тя се дами за преподобния К. Ранкин Барнс през 1921 година и двамата 9 месеца по-късно посрещат мъжка рожба.
Панчо беше отегчена като жена на просветител – тя се опитва да преподава в неделното учебно заведение, само че не устоя. За благополучие обаче реализира прочут триумф в Холивуд, където постоянно я наемат по филми да язди кон. Тя беше толкоз добър ездач, че даже можеше да държи камера, до момента в който е на коня, което й изкарва по 100 $ дневно (около 1000 $ днес). Парите й отиваха за готвач, бавачка и икономка, които да поемат отговорностите на Панчо като стопанка и майка.
Санчо Панса
Нейното семейство скоро схваща за обстановката и от позор я гони. Тогава Панчо дружно с някои от приятелите си се записва на експедиция с лодка към Южна Америка. Облечен като мъж и под името Джейкъб Крейн, тя отплава, само че скоро се схваща, че лодката в действителност придвижва оръжие и муниции за революционерите в Мексико. Всички на борда са хванати от мексикански гардове, които ги държат като заложниците в продължение на 6 седмици. Само Панчо и още един член на екипажа имаха смелостта да избягат. Те крадат коне и потеглят назад към Щатите..
Амелия Еърхарт
След като се връща в Калифорния, Панчо търси идващото си огромно премеждие. През 1928 година тя стартира уроци по хвърчене и прави първия си независим полет единствено след 6 часа образование. Така тя става една от първите жени-пилоти с лиценз в Съединените щати, а през 1930 година чупи скоростния връх на Амелия Еърхарт. След като си купува аероплан за 5500 $, тя взема решение да трансформира заниманието си в работа и печели пари като тестови водач, а по-късно става и пилот-каскадьор, връщайки се още веднъж в Холивуд.
За страдание Панчо води разхитителен метод на живот. Тя не беше привикнала да пести пари и харчи за празненства със своите другари и купува недвижими парцели, които не употребява. До 1935 година финансите й към този момент са намалели доста, което я кара да се реалокира в дребна плантация за люцерна посред нищото, където живее с конете и самолета си. Синът й Били понякога идва да й оказва помощ – той живееше с татко си, до момента в който майка му се отдаваше на завършения, само че въпреки всичко го радва свободата във фермата й. Панчо също беше посещавана от летци и от холивудските й другари, което за жалост не оказа помощ доста на банковата сметка.
През това време тя продължи да обръща внимание на любовниците си. През 1939 година първият й брачен партньор желае бракоразвод – извънредно време беше. Малко след развода тя се омъжва за Робърт Хъдсън Никълс-младши, само че съюзът им продължи единствено две седмици. През 1944 година я посещава танцьор на име Дон Шалита, с който подписва брак, който продължава по-дълго – цели четири месеца. Омъжва се за четвърти път през 1952 година за Мак Макендри – церемонията им е обилна с 20-килограмова сватбена торта, 60 литра желе, а в занимателната стратегия взе участие не какъв да е, а Ласи.
Военновъздушната база Едуардс
Тогава Панчо е в разгара на щастието си, само че то нямаше да продължи още доста. През 1952 година държавното управление стартира да изкупува земята към военновъздушната база Едуардс, с цел да построи дълга писта, и обичаният клуб на Панчо влиза в строителните проекти. След поредност от правосъдни каузи, държавното управление най-сетне печели право над имуществото й, за което тя получава отплата от 185 000 $ (1,5 милиона $ днес). С тези пари се пробва да стартира изначало, само че „ Щастливият ездач “ в никакъв случай няма да се повтори. Тя към момента имаше проблеми с ръководството на финансите си, което не беше добре за бизнеса й.
Междувременно е диагностицирана с рак на гърдата, което постанова да се подложена на двойна мастектомия. И за похлупак, връзката с четвъртия й брачен партньор се разпадна и въпреки това да беше най-дългата й връзка – съвсем 10 години – през 1962 година тя подава молба за бракоразвод.
Панчо не съумя да се изправи още веднъж на крайници. Тя умира през 1975 година като се счита, че ракът на гърдата е главната причина за гибелта. Пепелта й се разпръсна над остарялата й плантация. Към края на живота си, макар събитията Панчо постоянно беше в приповдигнато въодушевление. Както сама обичаше да споделя: „ Когато имате избор, изберете щастието! “
