Може да не ви се вярва, но от първата прожекция

Може да не ви се има вяра, само че от първата прожекция на " Оркестър без име “ минаха 41 години. Животът през днешния ден е доста друг от това време, което някои отхвърлят, а други идеализират, само че едно е несъмнено – филмът неслучайно е заслужил почетно място в пантеона на българското кино.

Днес " Оркестър без име “ не е филм, който гледаме още веднъж и още веднъж единствено от носталгия по предишното. В този сполучлив план са вложени напъните и геният на някои от най-обичаните дейци на изкуството през 70-те и 80-те години. 

Заснет е през 1980 година от режисьора Людмил Кирков и оператора Виктор Чичов по сюжет на Станислав Стратиев. За сюжета Стратиев се въодушевява от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал " Коньовица ".

Тъй като сюжетът е написан особено за актьорите в основните функции, те резервират същинските си имена. От тях само Катерина Евро получава ролята след кастинг.

В началото на филма героите на Велко Кънев, Георги Мамалев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Катерина Евро живеят в малко, умерено градче - от тези, където  " от мрачно стартира денят и приключва с Първа стратегия “, както се пее в емблематичната ария на група " Тангра “.

През 1980 година екипът снима по Южното черноморие, по тази причина за провинциалното градче е избран Айтос – единствено на 30 км от Бургас, откъдето да стартира историята на петимата мечтатели, поели по пътя на музиката.

Тук наистина цари спокойният дух на предишното. Виждаме сладкарница, магазин за облекла, книжарница и къщи и блокове, които по това време спадат към новото съвременно строителство.

По мемоари на хора от града идването на екипа на " Оркестър без име “ провокира истински фурор.

" Народно читалище " Васил Левски 1869 “ в Айтос е и културният дом, където героят на Велко Кънев научава, че ще се наложи групата да пътува с Рени вместо със своята певица Ваня (Мария Каварджикова). Днес то продължава да съхранява българските дух и обичаи, като събира айтозлии за празнични концерти и събития.

Основните фотоси на " Оркестър без име “ са в Златни пясъци, Слънчев бряг и Черноморец. Пристигането на натоварената с багаж и техника кола на музикантите на морето ни придвижва в света на предишното, когато до морето се пътуваше с Москвич, Жигула, Трабант, Вартбург или с влака, а след него – претъпкан Икарус.

Когато музикантите идват в " Златни пясъци ", те са удивени от хубостта на курорта, а хотелите Астория и Гранд Хотел Варна, които към момента съществуват, са увековечени, дружно с ретро колите и симпатичните заведения за хранене, които през днешния ден са осъвременени.

И въпреки всичко, в случай че в този момент влезете в някой остарял хотел, колкото и реновиран да е той, незабавно ще ви впечатлят мащабът и размахът на строителството и архитектурата отпреди половин век.

Надписите по чадърите пред заведенията за хранене и хотелите гласят " Швепс “, " Мелба “, " Плиска “, " Торти “ и " Бира “ – всичко, за което един курортист може да мечтае, до момента в който си почива край морето. Е, несъмнено, още тогава ги има и надписите на британски език, тъй като в курортите ни летуваха доста чужденци.

Всъщност, макар че действието се развива в Златни пясъци, Гранд Хотел Варна се намира в курорта Дружба, носещ името Св. Св. Константин и Елена през днешния ден. Хотелът е открит през 1977 година, като властта не пести средства за основаването му, а за плана е наета шведска строителна компания.

Хотелът е необятен, съвременен и хубав, което го прави желано място за доста концерти, специфични събития и симпозиуми през идващите години.  " Шведският “ хотел е посещаван от Тодор Живков, Paйнa Kaбaивaнcĸa, Hиĸoлa Гюзeлeв, " злaтнитe мoмичeтa “ нa бългapcĸaтa xyдoжecтвeнa гимнacтиĸa, Христо Стоичков и доста други известни българи.

Там отсядат и международни звезди като Tинa Tъpнъp, Toтo Kутyньo, Юpий Бyĸoв, Бoби Чapлтън, cвeтoвният шaмпиoн пo шax Aнaтoлий Kapпoв и мнoгo дpyги.

Е, както евентуално помните, на героите от " Оркестър без име “ не им провървява в Златни пясъци. Те се оказват излъгани, без стаи и присъединяване в Гранд Хотел Варна, а един от куфарите на Рени изчезва, до момента в който колата е паркирана пред хотела.

Когато действието се реалокира в Слънчев бряг и покрайнината, плажната линия се разкрива пред нас такава, каквато мнозина я помнят от времето, когато с месеци чакахме да получим карта за двете седмици в почивна база или бунгало.

Култовите фрагменти край морето са заснети на плаж Дюни, който се намира на 40 км южно от Бургас и на 7 км от Созопол.

Там може да няма шезлонги и чадъри, само че всеки си носи забрадка, а мъжете сами са си сковали заслон, под който запалено играят белот.

За жадните липсва бийч бар, като заведението е малко по-далеч от плажа. За да стигнеш до него и да напълниш мрежестата торбичка със студена бира, може да се разминеш с някоя друга кокошка. А след това остава да предупредиш продавача да не се пробва да те цака с топла бира.

Вечер героите от " оркестъра без име “ забавляват клиентите на малък ресторант, който извън наподобява непретенциозен, само че предлага романтична и чаровна атмосфера (особено когато Рени запява тези песни за обич, разлъка и още нещо).

Мястото и през днешния ден е заведение, което пази загатна за легендите, снимали там, и се намира на брега на морето в местността Буджака, на юг от Созопол, в непосредствена непосредственост до къмпинг Каваци.

Култовите филми от предишното неслучайно остават вечно в сърцата на няколко генерации българи и си заслужават всяко последващо гледане. В тях откриваме артисти с голям талант и истории за фантазии, обич и още нещо.