Защо флаговете на славянските държави си приличат помежду си?
Може да наподобява, че държавните знамена на България, Сърбия, Хърватия, Словения, Чехия и Словакия са основани по образеца на съветския. Но всеки от тях има своя обособена история.
Чужденците постоянно бъркат знамената на редица страни от Източна и Югоизточна Европа с съветското. Работата е там, че доста от тях употребяват идентична цветова гама – бял, наследник и червен цвят (в друг ред).
Тези цветове постоянно се назовават панславянски. И стават сплотяващ детайл за славянските страни, какъвто е скандинавският кръст за Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и Дания.
Славянският конгрес от 1848 година в Прага, където публично са признати тези цветове, се счита за най-важния миг от налагането на идеологията на панславизма в Европа. Източниците, и по-конкретно ръководителят на Хералдическия съвет към президента на РФ , допускат, че за основа на флаговете на освободителните си придвижвания народите-участници в този конгрес са решили да вземат съветския бяло-синьо-червен байрак.
Панславянски байрак, препоръчан на Славянския конгрес през 1848 г.Свободни източници
Но по това време в Русия публично има друго знаме – черно-жълто-бяло, а бяло-синьо-червените трикольори (в този или различен ред) се употребяват измежду славянските нации като национални и преди епохалния конгрес.
Руският байрак
Legion Media
Специалистите считат, че годината на „ раждане “ на съветския байрак е 1668-ма (по време на ръководството на цар Алексей Михайлович), когато първият съветски боен транспортен съд „ Орел “ получава първообраз на този трибагреник. Бяло-синьо-червеното платно се употребява и при Петър Първи: през 1693 година на 12-оръдейната яхта „ Свети Пьотр “ е повдигнат „ флагът на царя Московски “, декориран със златен двуглав орел.
На 20 януари 1705 година Петър I издава декрет „ За флаговете на комерсиалните речни кораби “, съгласно който този трибагреник би трябвало да се употребява на комерсиалните плавателни съдове. Именно корабите способстват за това зад граница тези цветове да стартират да се асоциират с Русия. През 1885 година император Александър III удостоверява, че бяло-синьо-червеният е флагът на съветските търговски съдове.
Александър II и Насреддин шах, 1873, М. ЗичиСвободни източници
Междувременно през 1709 година на щандарта на император Петър I се появява черно-жълто-бял байрак, който стартират да употребяват на тържествените държавни церемонии. След век и половина, през 1858 година, той е одобрен публично, а бяло-синьо-червеният продължава да се употребява от комерсиалните кораби. Познатият ни през днешния ден байрак придобива формален статус при Николай II, който през 1896 година анулира императорското черно-жълто-бяло платно.
Флагът на Сърбия
Свободни източници
Появата на бяло-червено-синия байрак се свързва с времената на Първото сръбско въстание (1804-1813). А червено-синьо-бялото знаме публично се вкарва от вожда на Второто сръбско въстание (1815-1817) княз Милош Обренович.
През 1835 година Княжество Сърбия, прието от Османската империя за самостоятелно, приема Конституция, в която сръбският байрак се разказва като платнище с червен, бял и наследник цвят. Такъв набор провокира рецензия и предизвика съпоставения с флага на Франция. Затова в същата 1835 година е решено да се върнат на червено-синьо-белия трибагреник.
Много сърби считат, че флагът им е преобърнат съветски, защото точно Русия внася основния дан в придобиването на самостоятелност на сръбския народ.
Аналогичната поредност на цветовете – по образеца на Сърбия – употребява и Княжество (впоследствие Кралство) Черна гора.
Към синьо-бяло-червеното платно се връщат през 1918 година при учредяването на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС, от 1929 година – Кралство Югославия). То работи до 2006 година, т.е. по времето на Съюзната Федеративна Република Югославия, Съюзна Република Югославия и Държавния съюз на Сърбия и Черна гора.
Червено-синьо-белият байрак обаче също се употребява. От 1947 година той е знак на Сърбия в състава на Югославия, а по-късно става формален знак на актуалната страна.
Флагът на Хърватия
Свободни източници
В Хърватия употребяваните измежду народа и станали обичайни цветове – червен, бял и наследник – получават формален статус през 1848 година, когато военачалникът Йосип Елачич е провъзгласен за бан – властник на Далмация, Хърватия и Славония. Това се случва по време на революцията от 1848-1849 година в Хърватия, по време на която националният трибагреник става знак на националната еднаквост. По-късно точно в този ред цветовете се употребяват на флага на КСХС, а също по този начин и показват флага на хърватската територия в състава на изменящите се през ХХ век държавни формирания. Червено-бяло-синият трибагреник и през днешния ден е знак на Хърватия.
Флагът на Словения
Свободни източници
В Словения трикольорът, съвсем напълно повтарящ съветския (синият цвят при словенците е леко по-светъл), се появява още по времето на Херцогство Крайна – „ пратеритория “ на актуалната страна в състава на Свещената Римска империя и след това Австро-Унгария.
Заедно с това съветският историк Георгий Вилинбахов отбелязва, че словенският байрак в днешния му тип е признат през 1848 година по време на Славянския конгрес „ и е заимствуван от съветския “.
Флаговете на Чехия и Словакия
Свободни източници
В Словакия възникването на бяло-синьо-червения трибагреник се отнася към епохата на напрегнатите от революции европейски страни през 1848-1849 година: тогава словаците застават срещу унгарската корона. Знамето става формален знак на 18 септември 1848 година и се употребява на територията на Словакия, която през ХХ век влиза в състава на разнообразни държавни образования.
Смята се, че синият цвят (леко по-блед от този на Русия) е заимстван от флаговете на Русия и Хърватия (руснаците се считат за настойници на славяните – а хърватите за приятелски народ, „ комшия по Унгария “).
Чехите от XII в. употребяват в герба си бял и червен цвят. През 1918 година с образуването на Чехословакия отляво към тях е прибавен и синият триъгълник, олицетворяващ Словакия. След разделянето на страните през 1993 година този трибагреник наследява Чехия, а Словакия се връща към флага си по модела от 1848 година.
Флагът на България
Свободни източници
Цветовете на българското знаме излизат от рамките на панславянската палитра: тук мястото на синия исторически заема зеленият цвят. И въпреки всичко в историята на България има епизод, когато на територията на страната се употребява платно от червен, бял и наследник цвят. По време на Руско-турската война (1877-1878) съветски монахини от Иверския манастир подаряват на българското опълчение Самарското знаме с нашит в средата му кръст с облика на Иверската Божия Майка.
Свободни източници
Флагът става национална реликва и един от знаците на българската войска. Той е и единственото в историята на страната знаме, удостоено с първия български медал „ За Храброст “. Опълченците го носят със себе си в боевете за Стара и Нова Загора, Шипка и Шейново. От 1946 година то се съхранява в Националния военноисторически музей на България. А апропо, флаговете на актуалните Самара и Самарска област повтарят същото това Самарско знаме.
създател: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
Чужденците постоянно бъркат знамената на редица страни от Източна и Югоизточна Европа с съветското. Работата е там, че доста от тях употребяват идентична цветова гама – бял, наследник и червен цвят (в друг ред).
Тези цветове постоянно се назовават панславянски. И стават сплотяващ детайл за славянските страни, какъвто е скандинавският кръст за Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и Дания.
Славянският конгрес от 1848 година в Прага, където публично са признати тези цветове, се счита за най-важния миг от налагането на идеологията на панславизма в Европа. Източниците, и по-конкретно ръководителят на Хералдическия съвет към президента на РФ , допускат, че за основа на флаговете на освободителните си придвижвания народите-участници в този конгрес са решили да вземат съветския бяло-синьо-червен байрак.
Панславянски байрак, препоръчан на Славянския конгрес през 1848 г.Свободни източници
Но по това време в Русия публично има друго знаме – черно-жълто-бяло, а бяло-синьо-червените трикольори (в този или различен ред) се употребяват измежду славянските нации като национални и преди епохалния конгрес.
Руският байрак
Legion Media
Специалистите считат, че годината на „ раждане “ на съветския байрак е 1668-ма (по време на ръководството на цар Алексей Михайлович), когато първият съветски боен транспортен съд „ Орел “ получава първообраз на този трибагреник. Бяло-синьо-червеното платно се употребява и при Петър Първи: през 1693 година на 12-оръдейната яхта „ Свети Пьотр “ е повдигнат „ флагът на царя Московски “, декориран със златен двуглав орел.
На 20 януари 1705 година Петър I издава декрет „ За флаговете на комерсиалните речни кораби “, съгласно който този трибагреник би трябвало да се употребява на комерсиалните плавателни съдове. Именно корабите способстват за това зад граница тези цветове да стартират да се асоциират с Русия. През 1885 година император Александър III удостоверява, че бяло-синьо-червеният е флагът на съветските търговски съдове.
Александър II и Насреддин шах, 1873, М. ЗичиСвободни източници
Междувременно през 1709 година на щандарта на император Петър I се появява черно-жълто-бял байрак, който стартират да употребяват на тържествените държавни церемонии. След век и половина, през 1858 година, той е одобрен публично, а бяло-синьо-червеният продължава да се употребява от комерсиалните кораби. Познатият ни през днешния ден байрак придобива формален статус при Николай II, който през 1896 година анулира императорското черно-жълто-бяло платно.
Флагът на Сърбия
Свободни източници
Появата на бяло-червено-синия байрак се свързва с времената на Първото сръбско въстание (1804-1813). А червено-синьо-бялото знаме публично се вкарва от вожда на Второто сръбско въстание (1815-1817) княз Милош Обренович.
През 1835 година Княжество Сърбия, прието от Османската империя за самостоятелно, приема Конституция, в която сръбският байрак се разказва като платнище с червен, бял и наследник цвят. Такъв набор провокира рецензия и предизвика съпоставения с флага на Франция. Затова в същата 1835 година е решено да се върнат на червено-синьо-белия трибагреник.
Много сърби считат, че флагът им е преобърнат съветски, защото точно Русия внася основния дан в придобиването на самостоятелност на сръбския народ.
Аналогичната поредност на цветовете – по образеца на Сърбия – употребява и Княжество (впоследствие Кралство) Черна гора.
Към синьо-бяло-червеното платно се връщат през 1918 година при учредяването на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС, от 1929 година – Кралство Югославия). То работи до 2006 година, т.е. по времето на Съюзната Федеративна Република Югославия, Съюзна Република Югославия и Държавния съюз на Сърбия и Черна гора.
Червено-синьо-белият байрак обаче също се употребява. От 1947 година той е знак на Сърбия в състава на Югославия, а по-късно става формален знак на актуалната страна.
Флагът на Хърватия
Свободни източници
В Хърватия употребяваните измежду народа и станали обичайни цветове – червен, бял и наследник – получават формален статус през 1848 година, когато военачалникът Йосип Елачич е провъзгласен за бан – властник на Далмация, Хърватия и Славония. Това се случва по време на революцията от 1848-1849 година в Хърватия, по време на която националният трибагреник става знак на националната еднаквост. По-късно точно в този ред цветовете се употребяват на флага на КСХС, а също по този начин и показват флага на хърватската територия в състава на изменящите се през ХХ век държавни формирания. Червено-бяло-синият трибагреник и през днешния ден е знак на Хърватия.
Флагът на Словения
Свободни източници
В Словения трикольорът, съвсем напълно повтарящ съветския (синият цвят при словенците е леко по-светъл), се появява още по времето на Херцогство Крайна – „ пратеритория “ на актуалната страна в състава на Свещената Римска империя и след това Австро-Унгария.
Заедно с това съветският историк Георгий Вилинбахов отбелязва, че словенският байрак в днешния му тип е признат през 1848 година по време на Славянския конгрес „ и е заимствуван от съветския “.
Флаговете на Чехия и Словакия
Свободни източници
В Словакия възникването на бяло-синьо-червения трибагреник се отнася към епохата на напрегнатите от революции европейски страни през 1848-1849 година: тогава словаците застават срещу унгарската корона. Знамето става формален знак на 18 септември 1848 година и се употребява на територията на Словакия, която през ХХ век влиза в състава на разнообразни държавни образования.
Смята се, че синият цвят (леко по-блед от този на Русия) е заимстван от флаговете на Русия и Хърватия (руснаците се считат за настойници на славяните – а хърватите за приятелски народ, „ комшия по Унгария “).
Чехите от XII в. употребяват в герба си бял и червен цвят. През 1918 година с образуването на Чехословакия отляво към тях е прибавен и синият триъгълник, олицетворяващ Словакия. След разделянето на страните през 1993 година този трибагреник наследява Чехия, а Словакия се връща към флага си по модела от 1848 година.
Флагът на България
Свободни източници
Цветовете на българското знаме излизат от рамките на панславянската палитра: тук мястото на синия исторически заема зеленият цвят. И въпреки всичко в историята на България има епизод, когато на територията на страната се употребява платно от червен, бял и наследник цвят. По време на Руско-турската война (1877-1878) съветски монахини от Иверския манастир подаряват на българското опълчение Самарското знаме с нашит в средата му кръст с облика на Иверската Божия Майка.
Свободни източници
Флагът става национална реликва и един от знаците на българската войска. Той е и единственото в историята на страната знаме, удостоено с първия български медал „ За Храброст “. Опълченците го носят със себе си в боевете за Стара и Нова Загора, Шипка и Шейново. От 1946 година то се съхранява в Националния военноисторически музей на България. А апропо, флаговете на актуалните Самара и Самарска област повтарят същото това Самарско знаме.
създател: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ