Артемизия Джентилески се среща с 21-ви век — жените през вековете
Може да е дъхът на майка в агоните на раждането или може да е морето, неговият плач и въздишка, проливащи се през тъмнината на галерията, до момента в който вълните се заливат нощна брегова линия. Някъде невидима жена стартира да пее, нейният бистър сопран е толкоз следен, колкото морското издишване е диво.
В реалност в тази изложба има жена. Толкова светеща, наподобява, че е погълнала цялата налична светлина, тя ни гледа с всезнаеща изясненост, а шапката й се развива надолу по гърба й, с цел да внуши страст, тъкмо като нейната пурпурна рокля. И въпреки всичко счупеното колело и палмовото листо, което държи, я закотвят в един по-забранителен пейзаж.
Разбира се, можем да забележим, че тя е обект на картина: автопортрет от началото на 17-ти век от бароков художник Артемизия Джентилески в облика на Света Екатерина от Александрия и, споделят учените, също споменавайки Хипатия, езичничка от четвърти век мъдрец и математик, погубен от християни. И въпреки всичко да видите женската фигура по този начин, сама в...
Прочетете целия текст »
