Може би всеки от нас поне веднъж се скиташе в

Може би всеки от нас най-малко един път се скиташе в главата на бунтовна мисъл да преработи нещо в себе си: да убоде устните си, да оперира носа си, да изправи къдрава коса или да навие прави. Най-често ние измисляме всички тези „ дефекти “ за себе си, само че в действителност това са тези черти, които ни придават характерност и сексапил.

Сигурни сме, че няма дефекти във външния тип. Героите от нашата селекция изцяло споделят нашата позиция: те се учат да се одобряват такива, каквито са, да се гордеят със своите акценти, а не да се срамят от тях.

Цял живот съм спестявал пари за ринопластика. Сега взех решение да ги похарча за живот и ги трансферирах в нормалните си спестявания.

Носът ми наподобява на пеликан, само че това е обичаното ми животно, тъй че е добре.

Изрусявам косата си от 2 години. Днес най-сетне ги отрязах. Здравейте, моите нови здрави къдрици.

Имам андрогенна плешивост, по тази причина взех решение да си обръсна главата.

Андрогенетичната плешивост или андрогенната плешивост е изтъняване на косата, което при дамите води до изтъняване на косъма в региона на раздялата.

Ето по какъв начин наподобява лицето ми с лунички от близко.

Опитвам се да остана положителен и да видя хубостта в това голямо нещо на лицето ми.

Носът ми е и вирнос, и орлов. Израснах, мечтаейки за интервенцията, само че разбрах, че тя изцяло ще промени лицето ми. Обичайте това, което ви прави неповторими.

Луксозен римски нос с гърбица.

Никога не съм мислил, че имам огромен нос, до момента в който не ми го показаха. Сега не мога да спра да мисля за това. Изглежда, че някой би трябвало да води диалози за характерността.

Мечтая да си направя интервенция на носа още от гимназията. Профилът ми ме обърква с голяма гърбица и ноздри – в никакъв случай не съм виждал някой с такива ноздри като моите.

Миналата година взех решение да избера естествения си цвят на косата. Това е едно от най-хубавите решения, които съм вземал.

Това е моят огромен нос.

Винаги съм бил доста свенлив по отношение на косата си, носенето на шапки и качулки. И през днешния ден разбрах: това е нещо, с което би трябвало да се гордея, а не нещо, което да укривам.

Казаха ми, че не би трябвало да нося огромни очила, тъй като акцентират носа ми. Купих най-големите, които съумях да намеря.

Снимка без филтри и грим. Само аз и моите дефекти, които не са лунички – обичам ги.

Дълго време страдах от косопад и най-после взех решение да си обръсна главата. Момичета със същия проблем, всички сте красиви.

Опитвам се да обичам носа си малко повече всеки ден.

Наследих нос от майка ми и тя непрекъснато ми се извиняваше за това.

Бихте ли желали да измененията нещо в себе си? Или се приемате подобен, какъвто сте?