Може би Тръмп има вид на второразряден Мусолини, но политиките

Може би Тръмп има тип на второразряден Мусолини, само че политиките му като цяло не усилват властта на страната, а в противен случай. Такъв е казусът с цензурата. Един мой другар, някогашен дипломат в Италия при Буш, вярно отбелязва, че живеем в вманиачен свят, в който “фашистите ” са единствените, които в действителност имат вяра в свободата на изложение (за сметка на това демократите желаят строга регулация против “фалшивите вести ”)! Истината е, че доста позиции на Тръмп са в посока на децентрализация, на засилени пълномощия на щатите. Това не наподобява на политиката на “Дучето ”, даже в случай че не можем да изключим изцяло Тръмп да излезе отвън релсите на сигурност. Видяхме го с Байдън и бюрократичния диктат, натрапен от прогресистите... Салена Зито e права, като споделя, че Тръмп не би трябвало да се приема безусловно. Тръмп просто желае да подписва “сделки ”. Той си дава сметка, че Европа има слаба ръка и желае да я принуди да върви в неговата посока. С него постоянно би трябвало да си казвате, че сте в игра на покер и че той ще постави доста жетони на масата. Дали блъфира? Това е въпросът.

Американският социолог Джоел Коткин, създател на “Настъпването на неофеодализма: предизвестие за международната междинна класа ”, се забавлява с обезумяването на левицата след присъединението на част от софтуерните магнати към Доналд Тръмп. Той счита, че разделянето на олигарсите от Силициевата котловина на два лагера, открива пътя за благотворна конкуренция. Джоел Коткин не споделя и паниката на мейнстрийм медиите за опасността, тегнеща над американската народна власт.

- Какво значи революцията “Тръмп ”?

- В нея виждам както отменяне на режима на Байдън, по този начин и присъединение към Тръмп. Байдън остави администрацията си да попадне в ръцете на крайната левица по въпроси като отбраната на границата, трансджендърите и климата. Безумните му разноски отблъснаха бизнес средите. Но евентуално различен републикански претендент, като Ники Хейли, щеше да получи още по-добри резултати от Тръмп!

- Не решиха ли американците, че Тръмп е единственият претендент, който може да се изправи против уокизма?

- Може би това е част от историята. Но на първо място те видяха, че Байдън е изкуфял дъртак, а Камала Харис е доста неприятен претендент. Победата на Тръмп е по-скоро културно и политическо пренастройване, в сравнение с гражданска война. Демократическата партия загуби работническата класа, изключително латиносите, което е злополука за нея. Единственият ѝ отговор беше да предложи повече държавни разноски и политики на идентичността. Мисля, че демократите не дадоха нито една причина на националните и междинни съсловия да гласоподават за тях. Какво би се трансформирала към по-добро с още четири години на Байдън-Харис? Повече публични нелепости на крайната левица? Засилващ се надзор върху енергийната политика? Сините якички и част от белите якички взеха решение, че този модел към този момент не работи в тяхна изгода.

- Коалицията на Тръмп беше мощно обогатена от присъединението на “техно братя ” (tech bros), група магнати от Силициевата котловина, които взеха решение да избягат от Демократическата партия. Какво се случи?

- Така както Байдън се отчужди от работническата класа със своите стопански и публични политики, на доста хора на Уолстрийт и в региона на технологиите им пристигна до гуша от неприятното му ръководство. Мъск, Андрийсън и други поддържаха Тръмп, не тъй като го харесваха толкоз доста, а тъй като бяха ужасени от Байдън и неговите политики. Нещата не стопираха да се утежняват с нови налози върху облагите, върху компаниите и от ден на ден екологични и софтуерни регулации за изкуствения разсъдък. Бизнесът имаше възприятието, че демократите слушат единствено интелектуалния “клир ” в университетите и неправителствените организации.

Ако сте “техно брат ” в Сан Франциско и виждате един огромен град, унищожен от идеологическия екстремизъм, вие търсите смяна. Илон Мъск към този момент не искаше наемането на работа в неговите компании да бъде подчинено на нахалната система на отделите за приобщаване и разнообразие. Технологичните магнати, които са си проправили път в един доста придирчив свят, внезапно видяха по какъв начин се настанява просвета на посредствеността. Освен това те видяха, че “будните ” стартират да атакуват науката, да вземем за пример проучванията на стволовите кафези, под предлог, че това е “расистко ”! Нивото на нелепост стана толкоз неудържимо, че те взеха решение да спрат до такава степен. Начинът, по който левицата в кампусите поддържа палестинсия “Хамас ”, също провокира същинско отменяне измежду евреите центристи в света на бизнеса.

- Това придвижване на махалото ли е?

- Да, хората стартират да си споделят, че това, което написа “Ню Йорк таймс ”, не е безусловно правдиво. Установявам, че там в никакъв случай не се приказва за авторитаризма на левицата, нито за цензурата, която тя постановяваше в мрежите при Байдън. В тази връзка считам за смехотворна каскадата от сегашните недоволства в The Atlantic, че към този момент са на власт олигарсите. Установявам, че те не се интересуваха от въздействието на олигарсите, когато последните бяха на тяхна страна! Те не помнят да упоменат, че при Байдън и Обама Гугъл изпращаше хора в държавното управление всеки ден, с цел да прокарва своите ползи. Реалността е, че всички софтуерни колоси бяха зад демократите. Направих сметка през 2020 година, съотношението беше 20 към 1! Но този път доста магнати видяха, че не биха могли да устоят на софтуерната конкуренция с Китай, в случай че остане администрацията на Байдън.

- В последната си книга, “Настъпването на неофеодализма ”, вие предупреждавате за доближаването на новата олигархия от софтуерната област и интелектуалния “клир ” и напомняте за икономическата и културна маргинализация на междинните съсловия. Какво трансформира разцеплението в олигархията?

- Това разединение значи, че олигарсите от двете страни ще би трябвало да построяват съюзи с групи, разнообразни от тях самите. Тази борба ще бъде доста забавна за наблюдаване. Вдясно тя ще изправи популисткото крило, олицетворявано от вицепрезидента Джей Ди Ванс, против техномагнати като Мъск. Но положителната вест е, че в този момент имаме две олигархии, по една за всяка партия! Да ги оставим да се бият между тях и да ги накараме да се извърнат към ползите на междинната класа.

- Как ви се вижда Ванс? Той беше претендентът на хората от технологиите…

- Джей Ди е доста упорит и доста образован. Ако някой е квалифициран да поеме популисткия факел от Тръмп, това е той. Той ще бъде в екип с хора като Стив Банън и “Мага ” крилото на партията и те ще бъдат в спор с олигарсите и това, което остава от либертарианското и по-традиционно крило на Републиканската партия. Но не изключвам Джей Ди да заглуши популизма, в случай че е належащо. Още по-очарователно ще бъде да следим борбата сред мощния зелен олигархичен естаблишмънт на левицата и прогресистката планета, която към този момент не може да бъде следена. Пропастта сред двете групи е още по-фундаментална, в сравнение с вдясно. Ако Форд и Рокфелер можеха да видят по какъв начин наследството им се употребява в техните фондации, щяха да се извърнат в гробовете си! Защото наследниците на огромните благосъстояния са склонни да отрежат клона, на който беше построено това благосъстояние, като финансират радикални леви групи, които са намерено антикапиталистически.

- Ще бъде ли принудена левицата да се преориентира, в случай че народът я изостави поради това, което вие наричате “опустошението ” на Сан Франциско?

- Това е забавен въпрос. Виждаме същински протест в няколко  някогашни демократически окръга, където републиканците вършат пробив. В Сан Франциско за първи път от много време насам беше определен кмет демократ, покровител на бизнеса, огромен центрист. Така че се обрисува огромна борба в Демократическата партия, както през 90-те години със завоя “Клинтън ” (в който участвах). Големите фигури като Бил Клинтън и Джеймс Карвил знаят какво тъкмо би трябвало да се промени. Обърнете внимание, че Тръмп не завоюва с толкоз огромна преднина, макар доста неприятната кандидатка, която се изправи против него. Следователно борбата за посоката, в която върви Америка, не е завършила. Консерваторите приказват за започващ златен век, само че аз мисля, че огромното напрежение ще продължи и че жребият не е хвърлен, в случай че демократите съумеят да се преориентират. Това, което се случи на тези избори, беше отменяне на уокистката интерпретация на либерализма. Ще забележим дали това уокистко крило ще резервира господството си в Демократическата партия.

- Левицата продължава да твърди, че Тръмп ще унищожи демокрацията. Тя употребява тематиката за “цезаристката олигархия ”, откакто съпостави Тръмп с Хитлер. Може ли Тръмп да унищожи институциите?

- Може би Тръмп има тип на второразряден Мусолини, само че политиките му като цяло не усилват властта на страната, а в противен случай. Такъв е казусът с цензурата. Един мой другар, някогашен дипломат в Италия при Буш, вярно отбелязва, че живеем в вманиачен свят, в който “фашистите ” са единствените, които в действителност имат вяра в свободата на изложение (за сметка на това демократите желаят строга регулация против “фалшивите вести ”, б.а.)! Истината е, че доста позиции на Тръмп са в посока на децентрализация, на засилени пълномощия на щатите. Това не наподобява на политиката на “Дучето ”, даже в случай че не можем да изключим изцяло Тръмп да излезе отвън релсите на сигурност. Видяхме го с Байдън и бюрократичния диктат, натрапен от прогресистите.

- Проектът за редуциране на федералната страна е представян от демократите като рискова политическа чистка. Какво мислите за това?

- Гледам на него на първо място като на стратегия, целяща да понижи разноските на страната, която се е разраснала прекомерно доста. Тази обстановка не е търпима, изключително в Калифорния, един все по-регулиран щат. Това бюрократично разширение провокира районна смяна, с нескончаем напредък във Флорида, Тексас и двете Каролини, които се трансформират в центрове на динамичност и напредък. Надеждата ми е, че те ще провокират появяването на един по-човешки и обмислен консерватизъм, който страната би могла да поддържа. Американците желаят държавно управление в центъра. И би трябвало да се признае, че е необикновено “постижение ” на Байдън, че разреши на Тръмп да заеме центъра!

- Мъск е огромен коз за Тръмп. Но би трябвало ли да се притесняваме от неговата надменност, когато се меси в европейската политика и въплъщава смесването на персонално и частно на върха на страната?

- Днес Мъск е най-интересната икономическа фигура на планетата. Той изигра трасформираща роля по време на изборите. Бих споделил, че с атентата против Тръмп и въздействието на подкастъра Джо Роугън, той беше един от трите основни детайла за успеха. Мъск наскърбява упадъчния дух (свързан по-специално с климатичната криза), толкоз мощен в Европа и на двата бряга на Америка. Той отхвърля да одобри концепцията, че случката (човешка и западна) е завършила и твърди, че идващият стадий е завладяването на космоса и потреблението на технологиите за намиране на решения на екологичната рецесия, вместо да залага на тактики за обедняване на популацията, които елитите толкоз обичат.

- Това отменяне на упадъчния дух ли е повода да поддържа “Алтернатива за Германия ” (АзГ), което тревожи Европа?

- Далеч не съм благоразположен към АзГ и не съм разпален от ненапълно идиотските изявления на Мъск, който би трябвало да намерения преди да туитва. Но вотът за АзГ отразява същото омерзение, като това, което накара хората да гласоподават за Тръмп! Ако съм немец и виждам злополуката на миграционната политика, както и злополуката на зелената политика, ще гласоподавам за АзГ, може би надявайки се, че ХДС, откакто пристигна на власт, ще промени политиката.

- Мъск атакува идеологическите пристрастия на мейнстрийм медиите. Но той отива по-далеч и афишира, че “Х ” е “новата медия ”. Опасна надменност (hubris)?

- Със сигурност има надменност в неговия метод. Но мисля, че би трябвало да погледнем картината оттатък “Екс ”. Традиционните медии са в огромно усложнение и значително виновността е тяхна. Още даже преди Мъск да купи Туитър, се появи цялостен нов свят от съществени издания със свежи и неортодоксални гледни точки, като The Free Press, Spiked, Tablet, UnHerd, с цел да отговори на крещящата потребност от свободно изложение. Вече няма да се чудим дали “Ню Йорк таймс ” ще благоволи да разгласява гледната точка на един сдържан реакционер! Емоционалният ми живот и светоглед към този момент няма да зависят от концепцията на тайфа млади, идеологизирани прогресисти, излезли от колежа  “Уелсли ” (уокистки бастион). Имам възприятието, че пораствайки, милениалите започнаха да виждат какъв брой унищожителен е прогресисткият дневен ред.

- Появява се нова преса?

- Точно по този начин. Защото имаше толкоз старания в мейнстрийм медиите да заглушат дисидентските гласове. Аз управлявам подкаст в YouTube и по време на Ковида бяхме принудени да отменим гостуването на доста сериозен академични професор, който не беше склонен с политиката на администрацията на Байдън, по разпореждане на YouTube! Този интервал беше безразсъден. Ако кажете, че Ковид е бил основан в лабораториите в Ухан, можехте да си загубите работата. А се досещаме, че безспорно това беше истината! Един от огромните проблеми на “Вашингтон пост ” и “Ню Йорк таймс ” беше, че те съобщаваха онази част от действителността, която ги устройваше. Вярно е, че това вършат и консервативните, протръмпистки медии, само че те разкриват желанията си. Във всеки случай времето на сакрализацията на “Ню Йорк таймс ” завърши. Всъщност аз съм оптимист, тъй като най-накрая има спор в Демократическата партия. Освен това, в случай че Тръмп безспорно направи глупави неща, той сигурно ще направи някои доста положителни.

- Как би трябвало да се оправят европейците с Тръмп? Има същинска паника за Гренландия и неговите планове по отношение на Европа.

- Салена Зито e права, като споделя, че Тръмп не би трябвало да се приема безусловно. Тръмп просто желае да подписва “сделки ”. Той си дава сметка, че Европа има слаба ръка и желае да я принуди да върви в неговата посока. С него постоянно би трябвало да си казвате, че сте в игра на покер и че той ще постави доста жетони на масата. Дали блъфира? Това е въпросът. Европейците ще би трябвало да изпълнят отговорностите си в областта на защитата, тъй като не е заслужено Съединени американски щати да поемат по-голямата част от товара. За останалото те би трябвало ясно да заявят, че желаят партньорство и да дефинират какво. Европа има извънредно доста козове в един нов западен съюз. Истината е, че “Америка преди всичко ” не може да бъде “Америка сама ”.

Инфо: " Фигаро "

Превод от френски: Галя Дачкова

Свързана статия:  “Америка претърпява ново Средновековие със своя олигархия, духовенство и доктрина ”