От къде произлизат имената на музикалните ноти
Може би този въпрос не ви занимава всеки ден, само че пък в този момент, откакто прочетохте заглавието, кажете ни - не желаете ли да узнаете в действителност от къде идват имената на музикалните ноти?
Защо музикалните ноти в действителност съществуват? Днес безчет концерти, опери, сонати и всевъзможен различен тип музикални творби се свирят от милиони музиканти по целия свят с помощта на един човек.
@NET
Гуидо д’Арецо (990–1050) е оня, чийто неповторим разум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, посредством които да координираме слуха си, а основава цяла нова писменост на звуковете.
Гуидо Д’Арецо е италиански музиколог, измежду най-големите музикални теоретици на Средновековието.
Той е считан за учредител на актуалната музикална западна нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация. Неговият труд „ Micrologus “ е вторият по разпространяване етюд по музика през Средновековието.
Роден в Италия, той получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, покрай Ферара. Според скорошно изследване трактът„ Micrologus “ е датиран от 1025 или 1026 година. Рождената му дата се допуска, че е към 991 или 992 година, защото Гуидо показва в писмо, че е на тридесет и четири години, когато сформира своя труд.
Докато е в манастира в Помпоза, д’Арецо вижда компликацията, която артистите изпитват при запомнянето на Грегорианските песнопения. Тогава измисля способ, благодарение на който да накара артистите да заучават нови песнопения за по-кратко време. Бързо става прочут и в други елементи на Италия. Това обаче поражда злоба измежду другите монаси и към 1025 година той се реалокира в Арецо, с цел да образова артистите от катедралата в града.
@NET
По време на пребиваването си в Арецо, Гуидо вкарва праобразеца на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които подхожда на избран звук, маркиран първоначално ѝ с писмен знак. Върху линиите и сред тях слага невмите, които към този момент доста по-точно показват височината на тоновете.
С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които след това получават днешната си овална форма. В теоретичната си активност Гуидо постоянно се ръководел от практическите потребности на музикантите. За най-лесно запомняне на мелодията той вкарва последователността от шест степени (хексакорд) и отбелязва всяка една от тях със сричка.
Сричките ut, re, mi, fa, sol, la, са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, в който артистите молят да бъдат защитени гласовете им:
UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes.
Използвайки началните срички на фразите от религиозния химн, на основата на шестстепенен звукоред (хексахорд) д'Арецо основава система за пеене, въвеждайки слогови наименования на тоновите височини.
Преведен от латински текстът на химна гласи:
Ut queant laxis За да могат
Resonare fibris свободно да възпяват, трептейки,
Mira gestorum чудесата на делата ти
Famuli tuorum твоите прислужници
Solve poluti отмахни всички (греховни) петна
Labii reatum от нечистите им устни
Sancte Joannes! Свети Йоане!
@NET
Най-вероятната причина за подмяната на Гвидовата сричка ut със сричката „ до” е търсенето на по-удобна за вокализиране сричка. В края на XVI век звукоредът става седемстепенен – хептахорд, с което се осъществя цялостната диатоника. Прибавената VII степен получава слоговото наименование „ си”, което произлиза от началните букви в името на Йоан Кръстител (Sancte Joannes).
Защо музикалните ноти в действителност съществуват? Днес безчет концерти, опери, сонати и всевъзможен различен тип музикални творби се свирят от милиони музиканти по целия свят с помощта на един човек.
@NET Гуидо д’Арецо (990–1050) е оня, чийто неповторим разум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, посредством които да координираме слуха си, а основава цяла нова писменост на звуковете.
Гуидо Д’Арецо е италиански музиколог, измежду най-големите музикални теоретици на Средновековието.
Той е считан за учредител на актуалната музикална западна нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация. Неговият труд „ Micrologus “ е вторият по разпространяване етюд по музика през Средновековието.
Роден в Италия, той получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, покрай Ферара. Според скорошно изследване трактът„ Micrologus “ е датиран от 1025 или 1026 година. Рождената му дата се допуска, че е към 991 или 992 година, защото Гуидо показва в писмо, че е на тридесет и четири години, когато сформира своя труд.
Докато е в манастира в Помпоза, д’Арецо вижда компликацията, която артистите изпитват при запомнянето на Грегорианските песнопения. Тогава измисля способ, благодарение на който да накара артистите да заучават нови песнопения за по-кратко време. Бързо става прочут и в други елементи на Италия. Това обаче поражда злоба измежду другите монаси и към 1025 година той се реалокира в Арецо, с цел да образова артистите от катедралата в града.
@NET По време на пребиваването си в Арецо, Гуидо вкарва праобразеца на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които подхожда на избран звук, маркиран първоначално ѝ с писмен знак. Върху линиите и сред тях слага невмите, които към този момент доста по-точно показват височината на тоновете.
С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които след това получават днешната си овална форма. В теоретичната си активност Гуидо постоянно се ръководел от практическите потребности на музикантите. За най-лесно запомняне на мелодията той вкарва последователността от шест степени (хексакорд) и отбелязва всяка една от тях със сричка.
Сричките ut, re, mi, fa, sol, la, са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, в който артистите молят да бъдат защитени гласовете им:
UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes.
Използвайки началните срички на фразите от религиозния химн, на основата на шестстепенен звукоред (хексахорд) д'Арецо основава система за пеене, въвеждайки слогови наименования на тоновите височини.
Преведен от латински текстът на химна гласи:
Ut queant laxis За да могат
Resonare fibris свободно да възпяват, трептейки,
Mira gestorum чудесата на делата ти
Famuli tuorum твоите прислужници
Solve poluti отмахни всички (греховни) петна
Labii reatum от нечистите им устни
Sancte Joannes! Свети Йоане!
@NET Най-вероятната причина за подмяната на Гвидовата сричка ut със сричката „ до” е търсенето на по-удобна за вокализиране сричка. В края на XVI век звукоредът става седемстепенен – хептахорд, с което се осъществя цялостната диатоника. Прибавената VII степен получава слоговото наименование „ си”, което произлиза от началните букви в името на Йоан Кръстител (Sancte Joannes).
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ