Западът се опасява от продоволствения монопол на Русия
Може би след известно време някой находчив историограф, говорейки за военните интервенции в Украйна, да ги назова „ борба против три корпорации “. “Каргил ”, “Дюпон ” и Монсанто ”, със седалище в Съединени американски щати, управляват директно и непряко забележителна част от украинската земеделска земя. И когато поддръжниците на Тръмп упрекват сегашния президент Байдън, че американската външна политика в Украйна не се основава на стопански ползи, те са намерено неискрени. Има подобен интерес - и това е украинския чернозем.
Онзи ден френското външно министерство направи забавно изказване, свързвайки в едно изречение възможното военно проваляне на Украйна със завземането на контрола на Русия над международния пазар на зърно. Наскоро назначеният френски външен министър Стефан Сежурне съобщи, че Русия може да поеме контрола над 30% от международния експорт на пшеница при положение на проваляне на Украйна. В този случай френският министър евентуално просто е работил като рупор от името на главните притежатели на украински чернозем, измежду които френските компании, по-специално “АгроГенерасион ”, не заемат водеща роля.
Украинските черноземи са може би най-ценното нещо, което страната има в този момент на фона на унищожаването на забележителна част от промишлеността и инфраструктурата по време на военните дейности. Плодородните почви на Украйна съставляват 9% от международните черноземни ресурси и 30% от европейските ресурси, покриващи съвсем 50% от територията на страната.
През 2020 година президентът Зеленски подписа абсурден закон за пазара на земеделска земя, съгласно който последната се трансформира в стока. В продължение на доста години преди този момент в Украйна беше в действие мораториум върху покупко-продажбата на земеделска земя, който беше неведнъж удължаван. С приемането на закона беше даден старт - въпреки и с известни ограничавания - на концентрацията на земя в ръцете на крупни украински селскостопански олигарси, в това число “Мироновски хлебопродукт ” на Юрий Косюк, “Кернел ” на Владимир Веревски, “Украземфарм ” на Олег Бахматюк и други
През първите три години законът действаше най-вече в интерес на локалния огромен бизнес. Въпреки формалната възбрана за закупуване на земя от юридически лица, имаше малки врати, които позволяваха това да става евтино. Така да вземем за пример бяха направени изключения за компании, които наемат земя за най-малко три години. Ясно е, че украинските аграрни стопанства са работили като такива наематели и надлежно са получили предпочитано право на покупка.
На собствен ред украинските земевладелци де факто действаха като прасенца за кръвопролитие. Те се хранеха добре и растяха в поземлени банки с една цел - да се продадат на по-висока цена на задгранични колоси в агробизнеса - към този момент упоменатите “Каргил ”, “Дюпон ” и Монсанто ”, зад които на собствен ред стоят най-големите финансови холдинги, на първо място “Блекрок ” и “Варгард ”. Украинските компании интензивно стартираха първично предложение или непосредствено продаваха акции на чужденци.
През 2022 година австралийският вестник “Нешънъл Ревю ” заяви, че трите упоменати корпорации са закупили 17 милиона от 62 милиона хектара украинска земеделска земя, т.е. съвсем една трета от цялата обработваема земя. В цяла Италия има по-малко обработваема земя, в сравнение с е закупена от чужденци в Украйна.
Паническите изказвания на Франция за допустима загуба на надзор върху зърнения пазар не се появиха инцидентно. Политическата конкуренция и публичният напън обаче принудиха Зеленски да отсрочи влизането в действие на главните разпореждания на закона за пазара на земя. И на 1 януари 2024 година бяха отстранени последните ограничавания. Вече няма потребност от малки врати - юридическите лица имат право да купуват земеделска земя. Границите на парцелите за продажба са увеличени от 100 на 10 хиляди хектара.
Възникващите благоприятни условия за довеждане докрай на усвояването на украинските земи от непознат капитал бяха доста усложнени от рисковете от специфичната интервенция, извършена от Русия в Украйна. Ако погледнете картата на украинските черни почви, ще откриете, че най-плодородните земи се намират в южната и централната част на Украйна, в това число в земите, влезнали в състава на Русия - Запорожие, Херсонска област, Донецка национална република. Най-плодородните черноземи също се намират в Одеска, Полтавска, Винишка, Кировоградска и Харковска области.
Друг значим миг. Притежаването на земя без достъп до брега на Черно море и пристанищните уреди на Одеса и Николаев е безсмислено. В този смисъл Одеса, споменавана нееднократно от Владимир Путин като изконен съветски град, става Алфата и Омегата на решаването на въпроса за властта и собствеността в Украйна.
Украйна, сходно на Русия, е един от петте най-големи производители и експортьори на зърно. Русия е номер едно, Украйна е на пето място. Делът на Русия в международния експорт на зърно е 20%. За да докара този дял до 30%, съгласно ръководителя на френското външно министерство, Русия би трябвало да поеме контрола най-малко над цялата източна част на Украйна, както и пристанищата Одеса и Николаев. Очевидно Париж приема тази вероятност много съществено.
Ако тази прогноза се сбъдне, Москва ще получи инструмент за въздействие върху международната стопанска система, даже по-мощен от петрола и газа. Като управлява производството и износа на зърно в Черноморския район, Русия ще се трансформира в главен снабдител на храни за международния пазар и сама ще може да постанова наказания върху доставките на основни първични материали против недружелюбни страни.
Превод: В. Сергеев
Онзи ден френското външно министерство направи забавно изказване, свързвайки в едно изречение възможното военно проваляне на Украйна със завземането на контрола на Русия над международния пазар на зърно. Наскоро назначеният френски външен министър Стефан Сежурне съобщи, че Русия може да поеме контрола над 30% от международния експорт на пшеница при положение на проваляне на Украйна. В този случай френският министър евентуално просто е работил като рупор от името на главните притежатели на украински чернозем, измежду които френските компании, по-специално “АгроГенерасион ”, не заемат водеща роля.
Украинските черноземи са може би най-ценното нещо, което страната има в този момент на фона на унищожаването на забележителна част от промишлеността и инфраструктурата по време на военните дейности. Плодородните почви на Украйна съставляват 9% от международните черноземни ресурси и 30% от европейските ресурси, покриващи съвсем 50% от територията на страната.
През 2020 година президентът Зеленски подписа абсурден закон за пазара на земеделска земя, съгласно който последната се трансформира в стока. В продължение на доста години преди този момент в Украйна беше в действие мораториум върху покупко-продажбата на земеделска земя, който беше неведнъж удължаван. С приемането на закона беше даден старт - въпреки и с известни ограничавания - на концентрацията на земя в ръцете на крупни украински селскостопански олигарси, в това число “Мироновски хлебопродукт ” на Юрий Косюк, “Кернел ” на Владимир Веревски, “Украземфарм ” на Олег Бахматюк и други
През първите три години законът действаше най-вече в интерес на локалния огромен бизнес. Въпреки формалната възбрана за закупуване на земя от юридически лица, имаше малки врати, които позволяваха това да става евтино. Така да вземем за пример бяха направени изключения за компании, които наемат земя за най-малко три години. Ясно е, че украинските аграрни стопанства са работили като такива наематели и надлежно са получили предпочитано право на покупка.
На собствен ред украинските земевладелци де факто действаха като прасенца за кръвопролитие. Те се хранеха добре и растяха в поземлени банки с една цел - да се продадат на по-висока цена на задгранични колоси в агробизнеса - към този момент упоменатите “Каргил ”, “Дюпон ” и Монсанто ”, зад които на собствен ред стоят най-големите финансови холдинги, на първо място “Блекрок ” и “Варгард ”. Украинските компании интензивно стартираха първично предложение или непосредствено продаваха акции на чужденци.
През 2022 година австралийският вестник “Нешънъл Ревю ” заяви, че трите упоменати корпорации са закупили 17 милиона от 62 милиона хектара украинска земеделска земя, т.е. съвсем една трета от цялата обработваема земя. В цяла Италия има по-малко обработваема земя, в сравнение с е закупена от чужденци в Украйна.
Паническите изказвания на Франция за допустима загуба на надзор върху зърнения пазар не се появиха инцидентно. Политическата конкуренция и публичният напън обаче принудиха Зеленски да отсрочи влизането в действие на главните разпореждания на закона за пазара на земя. И на 1 януари 2024 година бяха отстранени последните ограничавания. Вече няма потребност от малки врати - юридическите лица имат право да купуват земеделска земя. Границите на парцелите за продажба са увеличени от 100 на 10 хиляди хектара.
Възникващите благоприятни условия за довеждане докрай на усвояването на украинските земи от непознат капитал бяха доста усложнени от рисковете от специфичната интервенция, извършена от Русия в Украйна. Ако погледнете картата на украинските черни почви, ще откриете, че най-плодородните земи се намират в южната и централната част на Украйна, в това число в земите, влезнали в състава на Русия - Запорожие, Херсонска област, Донецка национална република. Най-плодородните черноземи също се намират в Одеска, Полтавска, Винишка, Кировоградска и Харковска области.
Друг значим миг. Притежаването на земя без достъп до брега на Черно море и пристанищните уреди на Одеса и Николаев е безсмислено. В този смисъл Одеса, споменавана нееднократно от Владимир Путин като изконен съветски град, става Алфата и Омегата на решаването на въпроса за властта и собствеността в Украйна.
Украйна, сходно на Русия, е един от петте най-големи производители и експортьори на зърно. Русия е номер едно, Украйна е на пето място. Делът на Русия в международния експорт на зърно е 20%. За да докара този дял до 30%, съгласно ръководителя на френското външно министерство, Русия би трябвало да поеме контрола най-малко над цялата източна част на Украйна, както и пристанищата Одеса и Николаев. Очевидно Париж приема тази вероятност много съществено.
Ако тази прогноза се сбъдне, Москва ще получи инструмент за въздействие върху международната стопанска система, даже по-мощен от петрола и газа. Като управлява производството и износа на зърно в Черноморския район, Русия ще се трансформира в главен снабдител на храни за международния пазар и сама ще може да постанова наказания върху доставките на основни първични материали против недружелюбни страни.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ