С новия „извънземен“ мениджмънт в ББР, тя буквално започва да се срива
Може би, си спомняте в революционните месеци на 2021 година, по какъв начин тогавашния министър на стопанската система, а към този момент министър председател на България, господин Кирил Петков стартира да води медиен кръстоносен поход против ББР. В своето надълбоко непознаване в банковата материя индивидът сътвори толкоз гафове, които просто в този момент няма ми стигне времето да ви ги напомня всичките. От това, че банката е зле финансово, опитваше се да внуши, че е точена, викаше кредитополучатели на обществено чуване (?!), пускаше сигнали до прокуратурата, до това, че бил спрял заеми за 800 млн. лв..
Човекът си беше ходещ гаф и към този момент за година в дейната политика това може да се види от всички, само че е значимо да си дадете сметка от кой момент се пробвам да ви предупредя за това, което ще се случи в ББР. Още със заемането на позицията министър на стопанската система господин Кирил Петков сподели, че ще смени предходния мениджмънт и ще постави професионален подобен, който да приложи неуместния действен модел банката да финансира микро, дребни и междинни предприятия с оптимален размер на заема до 5 млн. лв.. Каза и друго безумство, че банката щяла да започва старт-ъпи, на което съм сигурен, че много банкови специалисти са изсмели.
Всичко това може да звучи доста добре за публиката, само че още преди година писах, че това сложи под сериозен финансов риск банката, тъй като ББР няма, нито клоновата мрежа, нито административния потенциал да извършва тази си нововменена функционалност. Отделът им за кредитиране на завалиите е несъмнено 10-15 индивида. В съпоставяне, огромните търговски банки имат стотици клонове из страната и стотици кредитни инспектори. Как да стане?
В чисто финансов аспект трендът на утежняването на положението на банката продължава и през първото тримесечие на 2022 година. Най-притеснителните трендове от салдото на банката за мен са устойчивия спад в кредитния портфейл и депозитите. Кредитният портфейл на всяка една банка е главния генератор на напредък. За да може тя да генерира доходи нейният кредитен портфейл би трябвало да пораства стабилно.
Подобен растеж значи, че клиентите имат вяра в банката, че тя има резистентен бизнес модел и предлага финансови артикули, които бизнесът припознава и употребява. След слагането на новия „ извънземен “ мениджмънт в ББР тя безусловно стартира да се срутва. За интервала 1Q 2021 – 1Q 2022 година кредитния портфейл на ББР се е свил от 2,5 милиарда лв. до 2,1 милиарда лв., или спад от 352 млн. лв. (16.14%) за едвам календарна година. И този незабравим спад се случва в изискванията на растяща стопанска система, в която банковият бранш за същия интервал от време записва растеж в кредитирането от близо 10%. Този мениджмънт в действителност реализира невъзможното. В изискванията на растяща стопанска система и възходящ банков бранш за една година някак си да регистрираш спад в кредитния портфейл от 16,14%. Това си е в действителност удивително достижение.
Проблемен е и спадът в депозитите на банката. Там той за същия времеви интервал възлиза на 18.70%, когато депозитната база на банковата система записва растеж от 10,4%. Този спад ясно демонстрира, че бизнесът просто няма доверие в банката и това е директно разследване от медийната акция на Кирил Петков през предходната година. Покемоните доста късно проумяха, че тази банка към този момент се ръководи от непосредствен другар на Владо Панев и Кирил Петков и всички негативи, свързани с нея, ще им се пишат на тях. Тук, обаче главният проблем е, че в ББР има няколко огромни задгранични депозанти, които има риск в някой миг да си изтеглят парите. Ако, не дай си боже, се стигне до този отрицателен сюжет, ще се наложи Министерски съвет да налее пари в банката, с цел да я избави.
Иначе, по другите пера на салдото нещата си остават притеснителни. Там всички отрицателни трендове си остават.
Най-големият проблем за мен, обаче през първото тримесечие на 2022 година е големият срив в приходите от лихви на банката. За интервала първо тримесечие 2021 – първо тримесечие 2022 година приходите на банката се срутват с близо 50% (47%) от 26 млн. лв. до 17,6 млн. лв.. Това е най-ясният измерител, който по един безапелационен метод демонстрира, че наложеният от господин Кирил Петков действен модел на банката просто не работи и той я слага под сериозен финансов риск. Разберете, че е плашещо да реализираш 50% спад в приходите за интервал, в който приходите на банковата ни системата порастват с 7,8%. Спадът в чистия действен приход на банката е даже по-голям: 66%. Още през предходната есен писах, че е извънредно време Българска народна банка най-сетне да вземе ограничения за протичащото се в банката, тъй като този пътуващ цирк там в действителност ще я съсипе.
Тук би трябвало да загатна нещо доста значимо. Сегашният мениджмънт и ръб на банката даже нямат толкоз огромна виновност за протичащото се в последната година. Те завалиите просто транспонират визията на господин Кирил Петков тя да бъде съперник на комерсиалните банки и да финансира дребни компании и старт ъп-и, която концепция още в произход беше обречена на крах. С всичко това желая да ви кажа да бъдете една концепция по-критични към идващия чужденец, който е тръгнал да ни оправя, тъй като образно с числа и графики виждате това оправяне тъкмо, какво съставлява.
Човекът си беше ходещ гаф и към този момент за година в дейната политика това може да се види от всички, само че е значимо да си дадете сметка от кой момент се пробвам да ви предупредя за това, което ще се случи в ББР. Още със заемането на позицията министър на стопанската система господин Кирил Петков сподели, че ще смени предходния мениджмънт и ще постави професионален подобен, който да приложи неуместния действен модел банката да финансира микро, дребни и междинни предприятия с оптимален размер на заема до 5 млн. лв.. Каза и друго безумство, че банката щяла да започва старт-ъпи, на което съм сигурен, че много банкови специалисти са изсмели.
Всичко това може да звучи доста добре за публиката, само че още преди година писах, че това сложи под сериозен финансов риск банката, тъй като ББР няма, нито клоновата мрежа, нито административния потенциал да извършва тази си нововменена функционалност. Отделът им за кредитиране на завалиите е несъмнено 10-15 индивида. В съпоставяне, огромните търговски банки имат стотици клонове из страната и стотици кредитни инспектори. Как да стане?
В чисто финансов аспект трендът на утежняването на положението на банката продължава и през първото тримесечие на 2022 година. Най-притеснителните трендове от салдото на банката за мен са устойчивия спад в кредитния портфейл и депозитите. Кредитният портфейл на всяка една банка е главния генератор на напредък. За да може тя да генерира доходи нейният кредитен портфейл би трябвало да пораства стабилно.
Подобен растеж значи, че клиентите имат вяра в банката, че тя има резистентен бизнес модел и предлага финансови артикули, които бизнесът припознава и употребява. След слагането на новия „ извънземен “ мениджмънт в ББР тя безусловно стартира да се срутва. За интервала 1Q 2021 – 1Q 2022 година кредитния портфейл на ББР се е свил от 2,5 милиарда лв. до 2,1 милиарда лв., или спад от 352 млн. лв. (16.14%) за едвам календарна година. И този незабравим спад се случва в изискванията на растяща стопанска система, в която банковият бранш за същия интервал от време записва растеж в кредитирането от близо 10%. Този мениджмънт в действителност реализира невъзможното. В изискванията на растяща стопанска система и възходящ банков бранш за една година някак си да регистрираш спад в кредитния портфейл от 16,14%. Това си е в действителност удивително достижение.
Проблемен е и спадът в депозитите на банката. Там той за същия времеви интервал възлиза на 18.70%, когато депозитната база на банковата система записва растеж от 10,4%. Този спад ясно демонстрира, че бизнесът просто няма доверие в банката и това е директно разследване от медийната акция на Кирил Петков през предходната година. Покемоните доста късно проумяха, че тази банка към този момент се ръководи от непосредствен другар на Владо Панев и Кирил Петков и всички негативи, свързани с нея, ще им се пишат на тях. Тук, обаче главният проблем е, че в ББР има няколко огромни задгранични депозанти, които има риск в някой миг да си изтеглят парите. Ако, не дай си боже, се стигне до този отрицателен сюжет, ще се наложи Министерски съвет да налее пари в банката, с цел да я избави.
Иначе, по другите пера на салдото нещата си остават притеснителни. Там всички отрицателни трендове си остават.
Най-големият проблем за мен, обаче през първото тримесечие на 2022 година е големият срив в приходите от лихви на банката. За интервала първо тримесечие 2021 – първо тримесечие 2022 година приходите на банката се срутват с близо 50% (47%) от 26 млн. лв. до 17,6 млн. лв.. Това е най-ясният измерител, който по един безапелационен метод демонстрира, че наложеният от господин Кирил Петков действен модел на банката просто не работи и той я слага под сериозен финансов риск. Разберете, че е плашещо да реализираш 50% спад в приходите за интервал, в който приходите на банковата ни системата порастват с 7,8%. Спадът в чистия действен приход на банката е даже по-голям: 66%. Още през предходната есен писах, че е извънредно време Българска народна банка най-сетне да вземе ограничения за протичащото се в банката, тъй като този пътуващ цирк там в действителност ще я съсипе.
Тук би трябвало да загатна нещо доста значимо. Сегашният мениджмънт и ръб на банката даже нямат толкоз огромна виновност за протичащото се в последната година. Те завалиите просто транспонират визията на господин Кирил Петков тя да бъде съперник на комерсиалните банки и да финансира дребни компании и старт ъп-и, която концепция още в произход беше обречена на крах. С всичко това желая да ви кажа да бъдете една концепция по-критични към идващия чужденец, който е тръгнал да ни оправя, тъй като образно с числа и графики виждате това оправяне тъкмо, какво съставлява.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ