За момичето, което се умори да бъде неговото „може би“
Може би познаваш такова момиче. Или самата ти си била. Или може би към момента си. Момичето, което е неговото „ може би “. Нищо повече. Едно неразбираемо заричане. И постоянно отлагане… Момичето, което обаче той не пуска да си отиде…
Програмата е до болежка позната. Кратки срещи, когато на него му е комфортно. Някой и различен уикенд, стига да съвпадне с проектите му. Нощи, които рядко са повече от две една след друга.
Разделение. Нежелание за доближаване. Разстояние.
Но все пак момичето чака. Надява се. Мечтае за нещо „ може би “. Може би на следващия ден. Може би след месец. Може би след година… А може би в никакъв случай.
Всеки път, когато стартира диалог за това, че не желае „ може би на следващия ден “, а желае „ през днешния ден “, изходът е еднакъв – скандал, мусене, отдалечаване. И момичето се учи да мълчи. И да чака. Да търси знаците, които й дава. Да се улавя за тях. Да живее за тях.
Той й споделя постоянно едно и също: че не е подготвен да се обвърже, само че че му е доста хубаво с нея. И момичето си мисли: може би един ден ще разбере, че не желае без мен, че не може без мен. Може би…
Но един ден… един ден тя ще спре да се самозалъгва. Един ден ще прогледне. Един ден ще осъзнае…
Един ден ще осъзнае, че заслужава да бъде обичана същински. Да бъде обгрижавана същински. Да бъде във връзка… същински. С същински мъж. И същинска отдаденост. С същинска обич.
Един ден ще осъзнае, че заслужава мъж, който желае да заспива до нея. И да се буди до нея. Мъж, който й подарява вниманието и нежността си. Верността си. Мъж, който иска да живее с нея.
Един ден ще осъзнае, че заслужава да бъде ценена. Че заслужава мъж, който я чува. И вижда. И усеща. Че заслужава мъж, който заслужава нея.
Един ден ще осъзнае, че е време да си тръгне.
Един ден… или може би още през днешния ден?!
Автор: Мери Кейтлин Съливан
