Може би жената и детето са били положени в молитвена

Може би дамата и детето са били положени в молитвена поза, с цел да изпросят от Бог избавление за останалите

Каменните надгробни кръстове с височина до 2 м се срещат доста рядко и то единствено в Северна България

Мнозина от читателите знаят, че аз съм популярен офицер във Великия приорат на България към Ордена на рицарите-тамплиери на Йерусалим и се занимавам с научно-изследователската активност по откриване на античната история. През далечната 2007 година ми се обадиха братя от Русе и ми оповестиха за чудноват некропол с големи каменни кръстове край дребното село Нисово в живописните каньони на река Бели Лом. Веднага отпътувах натам и видях една забележителна картина. На повърхност към декар стърчаха десетки надгробия с вдълбани върху предната страна знаци, множеството от които разнообразни типове кръстове. Един от тях бе и известният croix patee – врязаният в окръжност кръстен знак с разширяващи се краища, фамозният герб на тамплиерите.



Погребението на Нисовската мадона

Естествено самичък по себе си той не е белег за именитите рицари. При разкопките на Перперикон бях намирал същия знак върху каменни колони от ІХ в., време, доста преди да се появи Орденът на тамплиерите. Просто образуваните от ХІІ в. нататък рицарски организации са заемали по-ранни детайли от богатата християнска символика. Но некрополът несъмнено бе забавен и трябваше да бъде изследван. Затова българските тамплиери от цялата страна една година събираха доброволни пожертвования за осъществяване на археологически разкопки.

През месец октомври 2008 година тези изследвания станаха факт. Започнахме работа дружно с доктор Бони Петрунова, през днешния ден шеф на Националния исторически музей. Каменните надгробни кръстове с височина до 2 м се срещат доста рядко и то единствено в Северна България. Д-р Петрунова имаше опит и бе разкривала сходен комплекс край с. Калугерица директно под Шуменското плато. Данните от него даваха много необятен интервал на битие от края на ХІV до ХVІІ в.

Разположението на костите и накитите

Есента бе благосклонна към нас и ни даде две съвсем безпроблемни седмици. Започнахме с проучването на неповторимите каменни кръстове. Когато почистихме високата трева те се оказаха към 70 на брой, като съгласно данни на локалните поданици, доста монументи са били унищожени и употребявани в строителството. Но и оживелите надгробия дадоха богата информация. Според известното до момента в науката, закръглените от горната страна са отбелязвали заровени дами, а тези с четвърти върхове са били на мъже. Освен разнородни врязани кръстове, изображенията от източната страна показват цели алегорични сюжети. Например ваза с дръжки и потопени лалета, от която израства комплициран кръст. Или шаблонизирана декорация за женски набор за глава с висулки и връзки за завързване. Явно заровената дама е била много знатна персона. В един случай е показано парче перо за писане, свидетелстващо за грамотността на намиращия се под каменния кръст мъртвец.

Още при свалянето на горния пласт от пръст попаднахме на любопитни уреди. Пред част от надгробията са били построени кръгове или четириъгълници от побити необработени камъни. Във вътрешността им се откриха натрошени глинени съдове и кости от изядени животни. Явно средновековните помени не са се отличавали доста от античните надгробни възлияния.

Но забавното занапред предстоеше. Между половин и един метър дълбочина започнаха да се появяват скелетите на заровените. Това бяха мъже, дами и много деца. Очевидно в доста от случаите те бяха полагани по фамилен принцип. Обредът бе християнски, като скелетите бяха ситуирани на изток със скръстени пред гърдите ръце. Често покойниците са били полагани в дървени ковчези, от които бяха непокътнати даже цели дъски. Химическият състав на почвата бе разрешил в доста от случаите да се запазят цели части от техните облекла. 

Характерна специфичност бе запазването на античния бит „ Харонов обол ”. Древните елини вярвали, че в устата или в ръката на мъртъвците би трябвало да се поставя обол (древногръцка монета), с цел да може душата да заплати на лодкаря Харон за превозването през реката на мъртвите Стикс. Незнайно по какъв начин, само че този обряд се съхранява на доста места на Балканския полуостров и през Средновековието. В некропола от Нисово в съвсем всички гробове бяха сложени по няколко монети. Това разреши доста тъкмо да се дефинират столетията, в които е съществувал некропола – ХVІ-ХVІІІ в.

Разкритите 25 гроба дадоха скъпа информация за положените в тях хора. Жените и децата носеха присъщите за епохата украшения – пръстени, обеци и гривни. Един от мъжете е бил с калпак, в който е втъкната фина бронзова игла за прикрепване на присъщото ергенско цвете. Много забавен бе казусът, когато под един от черепите намерихме сгъваем бръснач. Разбира се, първата реакция бе, че това е селският бръснар. После обаче открихме още три такива предмета, скрити под главите на мъртъвците, като в един от случаите това бе дете. Явно ставаше дума за известния по етнографски данни бит в гроба да се поставя изострен предмет, с който да се пререже нишката на живота и да се възпре вампирясването на покойника.

Но в някои гробове в действителност се познаваше специалността на заровения. Под главата на един мъж открихме подница – плосък глинен съд за печене на самун. Явно индивидът е бил движимост в хлебарския поминък. Върху надгробния камък на различен мъж ясно бяха изпълнени шаблонизирани фасади на църкви. Скелетът бе открит, затрупан с някаква алена материя, оцветила при изтляването костите. Хипотезата ни е, че заровеният е бил духовник в средновековното село.

Най-вълнуващо обаче бе разкриването на гроб на жена, държаща в ръцете си невръстно дете. Тя бе на забележима възраст към 25-30 години, а отрочето й – на към 2 години. То явно бе момиченце със стъклени гривнички срещу уроки на двете си ръце. Полагането на умряли майка и дете не е необичайност в нашата процедура. Но в тази ситуация имаше една невероятна специфичност. Труповете на мъртвите са били грижливо подредени в позата на св. Богородица с Младенеца. Дясната ръка на майката е ориентирана към детето, а лявата го поддържа под седалището. Ръчичката на момиченцето пък е била ориентирана напред в благославящ жест. Дори може да се дефинира иконографската позиция на св. Богородица Одигитрия или Пътеводителница, която се е застъпвала за хората пред своя Божествен наследник.



Каменният кръст върху гроба на майката с детето

Некрополът с солидните каменни кръстове несъмнено е бил обвързван с огромно и богато населено място. Изследванията на локален краевед ни помогнаха да хвърлим светлина по този въпрос. Съвременните поданици на Нисово са от Търновския край и техните предшественици са се заселили тук едвам през 1842 година Те не заварили хора, само че научили, че допреди няколко десетилетия наоколо имало обстойно село на име Галица. Чумните епидемии в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. отнесли доста от жителите му. Други се пръснали по близките селища и дълго ги наричали „ галичанците ”. Няма подозрение, че бяхме попаднали на гробището на Галица. И може би дамата и детето са били положени в тази молитвена поза, с цел да изпросят от Бог избавление за останалите.

Четири години след разкопките край Нисово странният траурен бит откри удостоверение при изследванията на скалния град Перперикон. При проучването на просторен некропол от ХІІІ-ХІV в. през 2012 година разкрихме десетки гробове до основната черква на скалния град. Сред тях се открои погребението на майка, прегърнала в ръцете си невръстно дете. Очевидно и там става дума за образна молитва против чумата, косяла хората през ХІV в.

Автор: 

trud.bg