Може би има още сънародници, които са присъствали на концерти

Може би има още сънародници, които са участвали на концерти на Луис Армстронг и Елла Фицджералд - исторически вокалисти на джаза. Сред известните българи на този извънреден късмет се радва певицата и писателка Лиана Антонова. Самата тя е една от първите ни джаз певици. По стичане на събитията извършва повече известна музика, само че и в нея прокарва вроденото си възприятие за суинг, което я сродява с Армстронг

През 1968 година Лиана Антонова дебаркира с гласа и гения си в Съединени американски щати. Българката пее във вариетето на трансатлантическия транспортен съд „ Ню Амстердам “. Тръгвайки от Европа, след идването си в Съединени американски щати, плавателният съд на 8 етажа, предопределен за развлечението на туристи, реализира екскурзии, които постоянно потеглят от Ню Йорк, с цел да стигнат до Бахамите, до острови в Карибско море, до Южна Америка и други екзотични места.

Докато пасажерите се отдават на развлечения, българката и оркестърът й извършват добре платения си контракт за артистичната стратегия.

Певицата е запазила писмо до майка си, писано на 9 април 1968 година, в което й споделя директните си усещания от броженията след убийството на Мартин Лутър Кинг. Препечатваме го със съкращения:

„ Както вероятно към този момент си чула, тук се случиха огромни безредици – убиха лидера на чернокожите Мартин Лутър Кинг, в Мемфис, където е бил с задачата да провежда стачка на боклукчиите. (Въобще при всяко наше връщане в Ню Йорк има по някоя стачка. Веднъж стачкуваха водачите на такситата в целия голям град бе понижен доста темпът на придвижване.)

Убили са лидера със снайпер, знаеш какво е това, нали? Последиците са били ужасни, негрите съвсем въстанали. На доста места в разнообразни щати е имало стълкновения, граничещи с гражданска война, изключително в Джорджия, където има доста негри. Пресата и малкия екран гърмяха, отразявайки ръкопашни боеве, пожари и престрелки по улиците, значително почтени хора са убити, само че по този начин става при сходни спонтанни протести.

Когато „ Ню Амстердам ” дебаркира в Ню Йорк, управата на парахода толкоз ни уплаши, че освен се отказахме да посетим джаз клубовете в Харлем, само че и се бояхме да слезем в града. Местната полиция на пристанището обаче ни увери, че в Ню Йорк сега не е рисково. Три дни след събитието е имало протести и престрелки, само че от два дни всичко било под надзор. На 8 април 1968 година, когато се разхождахме из централните улици на града имаше страхотна проява отпред с кмета Рокфелер, който държа тирада, заявявайки, че е срамотия за американския народ тази омраза сред бели и черни.

Пиша ти всичко това, Чони (обръщението на Лиана към майка й - 6. р.), защото-знаеш, че от дълго време съчувствува на негрите, най-много поради джаз музиката, само че помня и че в учебно заведение ни учеха, че били по-способна раса от нас, а белите ги потъпквали. Не е по този начин обаче! Вече имах опция да приказвам с няколко учители на кораба, самата аз ги разпитвах за негрите и до един ми разправяха едно и също нещо, че ги тъпчат, а те са арогантни и непокорни в учебно заведение и малко на брой от тях се издигат просто тъй като са работливи и държат да се изявят на някакво занятие. Вярно, че е позор и срам за една нация да бъде погубен подобен незабравим човек като Мартин Лутър Кинг, само че какво са отговорни другите, елементарните хора, че има платени убийци, расисти, фанатици и всякакви политически игри?! “

ПАРАДОКСЪТ И ПОУКАТА: БЪЛГАРИ ПЕЯТ В СТОКХОЛМ ПРИ ПЪЛЕН САЛОН, КРАЛЯТ НА ДЖАЗА – ПРЕД 9 ДУШИ

След гастроли в Австрия и Лихтенщайн в средата на 60-те, Лиана получава телефонно позвъняване във Вадуц (Лихтенщайн) от колежката си Леа Иванова. Тя я кани да се причисли към нейната стратегия и компания в Хамбург, Западна Германия. Но по какъв начин да получи работна виза? „ Я стига! – бърбори в слушалката Леа. Аз, в случай че бях там, щях да го уредя! Ще завъртиш очи пред консула, ще пуснеш сълза… докога да те изучавам?! Хайде, не ми приказва повече нелепости! Целувам те горещо и те чакаме! “.

След няколко дни Леа демонстрира на по-младата си, само че обичана колежка непретенциозния локал в Хамбург, в който са почнали кариерата си „ Бийтълс ”. Леа, Лиана и бендът на Еди Казасян не престават дружно с мерцедеса на Еди и в посока Стокхолм. Там след взаимните гастроли Лиана се отделя и образува собствен Оркестър.

Швеция е страната, в която тя има задължения до политическите промени в България от края на 80-те. Но преди всеки да тръгне по своя път, с Леа участват на концерт, леко злощастен за бога на джаза Армстронг. Провеждал се в лунапарк в шведската столица.

Предисторията е, че негърски музикант с извънредно добра осанка, представящ се като Дон Бейби, Бейби, настойчиво ухажва сексапилната Лиана (наричана от импресарио „ най-красивата в Стокхолм “), без да реализира никакъв триумф на персоналния фронт. „ И въпреки всичко точно Дон Бейби ме заведе на няколко джемсешъна и ме въвлече в кръговете на „ изтъкнати цветнокожи американски звезди джазмени, които идваха на гастроли в Стокхолм ”, напомня Антонова:

 Тя живее в общ апартамент с Леа Иванова. Точно Леа идва да й каже, че Дон Бейби отново е пристигнал. Тоз път с покана да гледат самия Луис Армстронг.

„ Преди да мога да отговоря, Леа, чула неговите думи, се намеси, пускайки в ход най-прелестната си усмивка:

-Луис Армстронг ли? Не единствено Лиана, ами всички ще ни заведете! Оркестърът е на работа, само че ние с нея можем да закъснеем за първото си изпълнение… обезателно би трябвало да го чуем.

Концертът беше в осем часа вечерта, тъй че и музикантите ни можеха да заловен най-малко множеството от първата част. Случи се неизмеримо тъмен и дъждовен ден и макар белите нощи в осем бе съвсем мрачно ”, споделя Лиана. Влагата наложила честото пренастройване на инструментите на музикантите, което в допълнение влошило атмосферата. Посещаемостта била пагубна.

„ Самият Луис Армстронг излезе постепенно и кисело се усмихна на скромния аплауз, идещ от девет чифта ръце – това бяхме посетителите: Леа, някаква певица унгарка, която те помъкнали с нас, Еди, двама от музикантите ни, Дон Бейби и аз. Зад нас имаше двама шведи ”, спомня си и като през днешния ден Лиана.

Въпреки дъжда, лишил от аудитория, американската легенда на джаза и оркестърът му с две певици изнесли нормалната си стратегия. „ Въпреки съвкупността от необикновено неподходящите условия и разумното неразположение на Луис Армстронг, единствено като размаха тромпета с бялата забрадка, с която бършеше лицето си, сълзите ми сами си потеглиха и се скъсах да рева. И по какъв начин да не рева! Тази ми фантазия, да го чуя онлайн, се реализира, само че и като житейски урок. Разбирах, че заслужената популярност, вложените гении и голям труд за постигането й биваха придружени от своя дял отчаяние, както всички други неща ”, проучва претърпяното Антонова.

По противоположния път на връщане Леа въздъхва: „ Ето, Лианке, доживяхме да забележим онлайн Луис Армстронг. Горкият човек! Да изнася концерт пред шепа хора... Нека обаче този ден послужи на тебе за урок, ти, дето все хвърчиш по джаз музиката. Може да се мръщиш на песните, които би трябвало да пееш поради публиката, само че нас в този момент ни чака фрашкан салон, препълнен с хора, не го забравяй! ”

Лиана репликира, че и тях никой не би ги слушал, в случай че локалът на хотела им е бил навън и вали из ведро. „ Точно това се мъча да ти внуша! Да не подценяваш обстоятелството, че свирим в най-луксозното заведение на столицата, а не в лунапарк ”, поучително подрежда Леа Иванова.

СБЪАНАТА МЕЧТА С ЦЕНАТА НА ОПАСНО ПРЕМРЪЗВАНЕ

В най-ранните години на певческите си занимания Лиана си повтаряла, че би дала едната си ръка, с цел да чуе онлайн Луис Армстронг и Елла Фицджералд. Успява да чуе и Ела, няколко месеца след Луис. Но едвам не изгубила краката си – тестване, за което като че ли сама се е орисала с тези думи от миналото…

Зимата на 1966 година в Стокхолм е неизмеримо студена, температурите падат до минус 25 градуса.

„ Най-незабравимият ми житейски спомен и преживяване-от този интервал бе концертът на Елла Фицджералд под съпровода на Каунт Бейси.

Когато съумях да си осигуря билети, пеех с два ужасно известни шведски оркестъра на доста отговорно място, те обаче демонстрираха схващане и трансформираха часа на моето осъществяване, с цел да мога да посетя концерта. Нарочно желаех да бъда сама, с цел да не ме смущава и разконцентрира в удоволствието ми никой “, написа Лиана Антова в „ Изборът кове ориста “ – вторият том на аристократичните й записки, разказани като житейска поука.

Тя към момента не познава добре шведската столица и обърква номера на рейса, който би трябвало да я води до залата „ Концерт хюзет “. Навън е кучешки мраз и до момента в който разпитва минувачи за ориентир, певицата премръзва. Таксито, в което съумява да се качи, я води до мястото на концерта, до който остават единствено 4 минути, а българката съвсем припада пред гардеробиерките. Налага се да й окажат първа помощ по съвземане от премръзване, първа степен. Лиана към този момент не чувствала краката си, а бедрата й били мощно червени.

„ Събуха ботушите ми, разтриха пламенно краката ми, дадоха ми две-три глътки някакъв алкохол, съумяха да сменят обувките ми с тези, които си носех и по-късно за ръка ме заведоха и настаниха в изцяло затъмнената зала. Мястото ми бе прелестно, на първи балкон, и към момента разтърсвана от всички последствия и телесни метаморфози от премръзването, имах очи и уши единствено за сцената ”, живописен е разказът на Антонова.

Тя продължава:

„ Не бях се напълно съвзела, когато оркестърът приключи осъществяването, Каунт Бейси измърмори нещо неясно по микрофона, последва аплауз, той брои и преди да схвана какво става и коя е мелодията, Ела Фицджералд се появи, пресече с бързи стъпки сцената и „ единствено като изпя първите две строфи, разбрах, че е „ Сатенена кукла ”. Сърцето ми подскочи и бясно се раздумка, а сълзите ми рукнаха неудържимо и аз – цялата се присвих на стола си, с цел да спра вълнението и да овладея неописуемата страст, която ме бе превзела ”.

Съсед по стол се пробва да й каже нещо в отговор на неспирния рев, само че при всяка негова интервенция Лиана го сръгва с лакът, с цел да не я закача. Накрая той се надвесва над ухото й и произнася на британски: „ Колкото сте хубава, още по-зла сте “. Тя не го удостоява нито с дума, нито с взор.

Цялото ми създание ликуваше, беше се сляло с Елла Фицджералд и суингираше безпогрешно с музиката и текста, които прелестно познавах. Беше ослепително внушителна и чаровна, с хубав дълъг вечерен тоалет от бял като захар брокат, с пръснати по дължината истински небесни дъги. Публиката, познавайки я от плочите и радиото я награди с плевел аплауз, а тя се усмихна пеейки, го приемаше с кимане. Убедена съм, че никой в залата не би си разрешил и думи, нито пък имаше очи за това, че е доста дебела, тъй като певческото й обаяние и неповторимото наличие на сцената бяха неустоими и за момент сплотиха в едно пулсиращо звено аудитория, певица и оркестър. За мен този популярен концерт донесе голямо духовно и професионално задоволство и тласък “, предава с думи резонансът на душата си Антонова.

Някои от песните на Фицджералд, са и в репертоара на Лиана.

Автор: Уикенд