Вълко е израснал, лишен от родителска грижа, но днес е голям човек: Искам моите дечица да имат това, което аз не съм имал цял живот, искам да им дам много обич
Моите дечица да имат това, което аз не съм имал цялостен живот. Искам да им дам доста любов, споделя Вълко, израснал лишен от наставнически грижи.
Близо 500 младежи всяка година напущат домовете за деца без родители. Неподготвени за независимия живот, те елементарно могат да тръгнат по неприятен път. За да си намерят работа и собствен личен дом на помощ идват така наречен преходни жилища.
Вълко израства в домове за деца лишени от наставнически грижи. След като навършва 18 година би трябвало да напусне институцията и да поеме живота в свои ръце. Едва тогава го потърсили родителите му.
" Отидох при тях. Те ми споделиха, че имат заем, че ги тормозят. Дали мога да изтегля заем, да им оказа помощ на тях. След което ми дадоха обещание, че ще ми върнат заема, което не се получи “, спомня си той.
Помага на роднините си, само че затъва в заеми. Остава и без работа.
" Когато пристигнах в София нямах безусловно нищо. Аз бях със заем от 12 000 лева Не знаех по какъв начин да си сготвя. Не знаех по какъв начин да си подредя самия ден. Не знаех по какъв начин да споделям с хората. Не знаех по какъв начин да си диря работа. Не знаех по какъв начин да отида на интервю… въобще беше цялостна каша “, споделя той пред bTV.
Също като Вълко стотици младежи всяка година напущат домовете за настаняване и неподготвени за живота, би трябвало да се оправят сами. По данни на Социалното министерство за 2024 година 450 деца са напуснали тези центровете.
Търесейки помощ Вълко попада в преходно жилище, където си " стъпва на краката “.
" Това е холът и кухнята на дом " Възможност “. Резидентна услуга за младежи, напускащи институции, които са навършили пълноправие. Могат да престояват до 2 години при нас, да пробват да стартират работа, да завършат обучение “, споделя Теодора Колева, изпълнителен шеф на Фондация за обществена смяна и включване.
" Ние поддържаме на територията на Столична община. Едно жилище в Бургас поддържаме в същата мрежа “, прецизира още тя.
И ни развежда из стаята на Вълко, живял там към две години.
" Този парцел е даден за безплатно употребен от частно лице. Другия парцел с помощта на Столична община към този момент 11 година се обитаваме там... По отношение на разноските - търсим компании, вършим апели. Почти всичко тук е от донори “, изяснява Теодора.
Сред живеещите в преходния дом е 22-годишната Натали. В момента се лекува от онкологично заболяване.
" Аз нямаше къде да отида и по тази причина пристигнах тука “, спомня си тя.
Обича да готви и даже е работила в ресторант.
" Мога да сготвям съвсем всичко. Боб, леща, мусака, спагети, които са в хладилника “, споделя още Натали.
И е безапелационна, че в случай че преходното жилище не съществуваше, е щяла да бъде като брат си. Разказва ни за него и го разказва като безприютен.
По данни от страната също като Натали в сходни преходни жилища за предходната година са настанени 86 младежи.
" Много дребна част от младежите се оправят сами. Просто не е допустимо. Това е кръстопътят, когато един юноша взема решение " аз ще проституирам ли, или ще работя в пекарна “. " Аз ще си залагам ли движимостите, ще извършвам кражба ли “, декларира Теодора Колева.
И прецизира:
" Когато дойдат при нас, опитат няколко - първата си работа с нас, втората си работа, и се приспособяват - 68% от тези младежи могат да останат в хранителния отрасъл, постоянно са в заведения за хранене, почистващи компании и компании, огромни вериги за продажби “.
За предходната година в Центровете за настаняване са изоставени близо 500 деца.
" Докато има такива деца, които са в приемна грижа или са в ЦНСТ, или в различна грижа, както сега се употребява терминът, ние ще имаме тези младежи, които в един миг се разсънват на 18 година и те не знаят на кой град принадлежат “, споделя Теодора.
Героят на нашата история – Вълко, към този момент е на 30 година Вече има собствен дом и семейство.
" Имам работа, имам лично жилище, имам две прелестни дечица - близначки, имам брачна половинка. Тоест това, което аз желая го имам. За това бленувам. Моите дечица да имат това, което аз не съм имал цялостен живот. Искам да им дам доста любов. Искам това, което на мен ми е лиспвало, те да го имат “, споделя той.
А на всички младежи, които в този момент изоставен домовете споделя:
" Човек, когато подаде ръка не би трябвало да я захапват, а би трябвало да я галят... Да дадат всичко от себе си и да си стъпят на краката. Ако човек се бори, няма по какъв начин да не реализира нещо в живота “.
Близо 500 младежи всяка година напущат домовете за деца без родители. Неподготвени за независимия живот, те елементарно могат да тръгнат по неприятен път. За да си намерят работа и собствен личен дом на помощ идват така наречен преходни жилища.
Вълко израства в домове за деца лишени от наставнически грижи. След като навършва 18 година би трябвало да напусне институцията и да поеме живота в свои ръце. Едва тогава го потърсили родителите му.
" Отидох при тях. Те ми споделиха, че имат заем, че ги тормозят. Дали мога да изтегля заем, да им оказа помощ на тях. След което ми дадоха обещание, че ще ми върнат заема, което не се получи “, спомня си той.
Помага на роднините си, само че затъва в заеми. Остава и без работа.
" Когато пристигнах в София нямах безусловно нищо. Аз бях със заем от 12 000 лева Не знаех по какъв начин да си сготвя. Не знаех по какъв начин да си подредя самия ден. Не знаех по какъв начин да споделям с хората. Не знаех по какъв начин да си диря работа. Не знаех по какъв начин да отида на интервю… въобще беше цялостна каша “, споделя той пред bTV.
Също като Вълко стотици младежи всяка година напущат домовете за настаняване и неподготвени за живота, би трябвало да се оправят сами. По данни на Социалното министерство за 2024 година 450 деца са напуснали тези центровете.
Търесейки помощ Вълко попада в преходно жилище, където си " стъпва на краката “.
" Това е холът и кухнята на дом " Възможност “. Резидентна услуга за младежи, напускащи институции, които са навършили пълноправие. Могат да престояват до 2 години при нас, да пробват да стартират работа, да завършат обучение “, споделя Теодора Колева, изпълнителен шеф на Фондация за обществена смяна и включване.
" Ние поддържаме на територията на Столична община. Едно жилище в Бургас поддържаме в същата мрежа “, прецизира още тя.
И ни развежда из стаята на Вълко, живял там към две години.
" Този парцел е даден за безплатно употребен от частно лице. Другия парцел с помощта на Столична община към този момент 11 година се обитаваме там... По отношение на разноските - търсим компании, вършим апели. Почти всичко тук е от донори “, изяснява Теодора.
Сред живеещите в преходния дом е 22-годишната Натали. В момента се лекува от онкологично заболяване.
" Аз нямаше къде да отида и по тази причина пристигнах тука “, спомня си тя.
Обича да готви и даже е работила в ресторант.
" Мога да сготвям съвсем всичко. Боб, леща, мусака, спагети, които са в хладилника “, споделя още Натали.
И е безапелационна, че в случай че преходното жилище не съществуваше, е щяла да бъде като брат си. Разказва ни за него и го разказва като безприютен.
По данни от страната също като Натали в сходни преходни жилища за предходната година са настанени 86 младежи.
" Много дребна част от младежите се оправят сами. Просто не е допустимо. Това е кръстопътят, когато един юноша взема решение " аз ще проституирам ли, или ще работя в пекарна “. " Аз ще си залагам ли движимостите, ще извършвам кражба ли “, декларира Теодора Колева.
И прецизира:
" Когато дойдат при нас, опитат няколко - първата си работа с нас, втората си работа, и се приспособяват - 68% от тези младежи могат да останат в хранителния отрасъл, постоянно са в заведения за хранене, почистващи компании и компании, огромни вериги за продажби “.
За предходната година в Центровете за настаняване са изоставени близо 500 деца.
" Докато има такива деца, които са в приемна грижа или са в ЦНСТ, или в различна грижа, както сега се употребява терминът, ние ще имаме тези младежи, които в един миг се разсънват на 18 година и те не знаят на кой град принадлежат “, споделя Теодора.
Героят на нашата история – Вълко, към този момент е на 30 година Вече има собствен дом и семейство.
" Имам работа, имам лично жилище, имам две прелестни дечица - близначки, имам брачна половинка. Тоест това, което аз желая го имам. За това бленувам. Моите дечица да имат това, което аз не съм имал цялостен живот. Искам да им дам доста любов. Искам това, което на мен ми е лиспвало, те да го имат “, споделя той.
А на всички младежи, които в този момент изоставен домовете споделя:
" Човек, когато подаде ръка не би трябвало да я захапват, а би трябвало да я галят... Да дадат всичко от себе си и да си стъпят на краката. Ако човек се бори, няма по какъв начин да не реализира нещо в живота “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ